Сава Катрафилов (1836-1876) създава семейство през 1862 г. в Ески Джумая (Търговище), където е бил учител. Съпругата му се казва Стоянка Калева Титкова (1845-1876). Kогато се жени, тя е на 17 г. Родителите ѝ са Кальо Титков и Недка Колева от Ески Джумая. Семейство Катрафилови се сдобива с двама сина – Калчо (1863-неизв), Георги (1865-1935), родени в Ески Джумая. През 1867 г. семейството с децата се премества в Разград. С. Катрафилов сключва контракт с епитропите чрез т. нар. „Съгласително писмо“, в който подробно са описани условията, при които ще работи като учител в Разград.
Анание Явашов в книгата си „Разградъ неговото археологическо и историческо минало“ отбелязва, че Сава Катрафилов е учителствал в Разградското класно училище от 1867 до 1870 г. Това са учебните 1867/68; 1868/69; 1869/70 г. Тогава Явашов е бил негов ученик. Катрафилов е работил заедно със Стефан п. Илиев за времето 1867-1869 и с Д. В. Хранов 1869-1870 г. След това Сава Катрафилов се премества за учител в Шумен, макар и за кратко.
По време на учителстването си в Ески Джумая и Разград С. Катрафилов написва книгата „Защита на православието нападнато от протестантскитѣ миссiонеры съсъ разни брошуры“. Книгата е издадена през 1870 г. от М. Петровъ монахъ свѧто-преображенскiй (Матей Преображенски – Миткалото) в Русчук. Редица „любомъдри“ сегашни литературоведи приемат, че автор на книгата е Матей Преображенски и започват едни дитирамби, едно тълкуване, ум да ти зайде. Пример: „Приятел и сподвижник на Апостола Васил Левски, легионер заедно с Раковски, като книжовник отче Матея се споменава твърде рядко. А страстните му полемики, отправени към настъпващите още от началото на ХІХ век промени, са сякаш за днешния ден изречени! Думите, изскочили изпод перото на Светопреображенеца, неподправени и ярки, жегват с правотата си, създават неочаквани асоциации с лутанията на съвременния българин в търсенето на баланса между национална идентичност и глобализация. Защото не от днес ни вземат за аборигени, когато сме си само местни жители. (Румяна Николова). Необходимо е да се посочи, че в книгите, които печата Матей Преображенски със собствени средства, добросъвестно отбелязва: „съставил, събрал, наредил, превел, преписал и поправил, издал“. Напълно коректно, той никъде не споменава „написал“, т.е. претенциите му за чисто собствено авторство ги няма.
В писмо до Стоян Робовски (1834–1878) от 1868 г. Сава Катрафилов отбелязва, че е написал книга, дал я на приятел, но тя не можела да се издаде, поради заетост на печатницата в Русчук. По-късно това става възможно с помощта на Матей Преображенски (1828-1875). Ангел Пенчев в статията си „Поп Сава Катрафилов – учител, революционер, един от Ботевата чета“ – във в. „Трета възраст“ от 9 юни 2021 г., обрисува така Сава Катрафилов за престоя му Разград: „Освен учител той е и певец в черквата. Включва се активно в обществения живот на разградчани. Негов колега-учител го характеризира като „пламенен патриот“, който е сред първите „будители за революционни борби на разградци“. Катрафилов е сред организаторите на градско тържество по повод на проекта на Фауд паша за разрешаване на Църковния въпрос. За състоялото се тържество той пише в писмо: „ … Бачо ти Сава беше първият, който вървеше подир музиката и даваше на народа команда, като държеше в едната ръка крив бастун, а в другата си повдигаше самурян калпак, като викаше: „Урра, да живее царя и народ български“ и подир него всичкий народ, който уловен ръка за ръка ся простираше надлъж кажи речи, колкото държи Еловската махаля в Елена …“.
Фуад паша на 11 февруари 1869 г. по нов стил, наред с Али паша, най-влиятелния държавник, завещал на Портата да изолира гърците колкото се може повече и преди всичко да им отнеме духовната власт над българите, та тия последните да не влязат в съюз с Русия или с папата. Али паша взел цялата работа в свои ръце и съгласно с определението на Министерския съвет, заповядал да се приготвят в Министерството на външните работи два проекта. След това Али поръчал (пак през 1869 г.) на смесени комисии да съставят три нови проекта. Възбуждението на умовете в България достигнало до крайния си предел. В събота вечерта на 28 февруари 1870 г. Али паша свикал при себе си гръцките и българските представители и им връчил султанския ферман от 8 силдгидже 1286 г. (27 февруари, 1870 г.). Султанът заповядвал да се учреди български екзархат, който да обхваща епархиите: Русенска, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Ловчанска, Врачанска, Видинска, Нишка, Пиротска, Самоковска, Кюстендилска и Велешка — всички изцяло; Сливенската с изключение на Варна, Анхиало, Месемврия и гръцките прибрежни села; Созополската безкрайбрежната област; Пловдивската без тоя град, без Станимака и без девет села.
Мехмед Емин Али паша (1815-1871) е велик везир от 11 февруари 1867 г. дo 7 септември 1871 г. Кечеджизаде Мехмед Емин Фуад паша (1814-1869) тогава е бил външен министър. През месец август 1869 г. в Разград стават две убийства на невинни българчета. На 15 август е застрелян синът на Петър Караденев от един пъдарин, някой си Хюсеин. На 17 август в Разград е убит от гръкоман синът на свещеника Кръстю п. Атанасов Димиев (1818-1885) – Атанас п. Кръстев, по-известен като Атанас Папазоолу (1842-1869). За опелото на сина на П. Караденев и Атанас в църквата, процесията се придружавала от музика. Начело на процесията бил Сава Катрафилов.
В някои текстове (вкл. в Уикипедия) пише, че Сава Катрафилов бил и архиерейски наместник в Разград, Това не е вярно, защото той се запопва към края на 1870 г. (вероятно в манастира „Св. Георги“ край Поморие). Свещеничеството му не трае дълго – 7-8 месеца, след което отново облича панталоните и сетрето. След Разград съпругата Стоянка Карамфилова отказва да следва Сава Катрафилов в митарстването му като учител и будител на народностното революционно съзнание на българите: Шумен, Меричлери, Чирпан, Араповски манастор (до Станимака), с. Курбетито (сега с. Странско, община Димитровград), Бургас, Хасково, с. Пирне (сега в община Айтос). По тези места Сава Катрафилов е с двете си деца, гледани я от него, я от приятели със семейства.
Труден и изпълнен с оскъдица е животът на семейство Катрафилови в Разград. За да си подобри положението, Сава Катрафилов изпраща едно прошение до училищните епитропи на разградското училище, в което описва тежкото си положение и моли за увеличение на заплатата.
Събитията, свързващи Сава Катрафилов с Разград, не свършват с неговото учителстване в града. През ранната пролет на 1876 г. той тръгва за Русчук с намерение да мине през Влашко да остави децата си за обучение в Русия. В Русчук неговият тъст Кальо Титков – търговец на зърнени храни и турско келеме (човек, на когото не може да се има доверие, измамник) предава Катрафилов на турските власти и те го арестуват. Кальо Титков грабва двамата си внуци и отпрашва за Ески Джумая през Разград. Сава Катрафилов обаче успял да избяга от кауша и пеша тръгва за Разград. Стига в града, намира тъста и децата си в един хан и отново ги взема със себе си.
Със съдействието на Кальо Титков обаче каймакаминът на Разград арестува Сава Катрафилов. Под предлог, че има физиологична нужда, той е развързан и излиза от тутукламата (ареста). Излизайки, обезоръжава едното заптие като му взема пушката. Насочва я към другото заптие и взема и неговата пушка .Пуска ги като специално изпраща по тях цветисти „пожелания“ за майката на каймакамина, за самия него и за цялата му рода.
Взема си обратно двамата сина и отпрашва за Влашко през Русчук. Стига до Букурещ и оттам отива в гр. Николаевск, Русия. Настанява Калчо и Георги в Южнославянския пансион на Т. Минкова като му дава около 1000 турски лири за първоначална издръжка.
Връща се в Букурещ и поема към своята Голгота с четата на Христо Ботев. Известно е, Сава Катрафилов не просто сам се присъединява към четата на Ботев, но води и малка чета от свои сподвижници, става и член на щаба. При стъпването на родна земя поп Сава Катрафилов произнася клетвата на четата. Проявява голяма храброст в сраженията. Загива след раняване в тежкото сражение при Милин камък на 18 май 1876 г.
След Освобождението Т. Минков се обръща към Стефан Стамболов с молба да помогне за устройването на Калчо и Георги при завръщането им в Княжеството. Високомерно и донякъде злобно регентът Стамболов отговаря: „Мене Катрафиловите копелета не ме интересуват“. Не ми се мисли какво би станало, ако някой тогава е кажел: „Мене Стамболовите копелета не ме интересуват“. Такъв си е бил обаче Стамболов – противоречив и краен, наред с вършенето на велики държавни дела, той често изумявал и сподвижници, и врагове с демонстрация на низки и грозни страсти.
Интересно е, че съдбата има друг отговор за децата на Катрафилов и на Стамболов. От народа той се нарича „Господ забавя, но не забравя“. Калчо завършва Военното училище в гр. Волск, Саратовска губерния. Тогава то има статут на военна прогимназия. Георги завършва 5-ти клас на гимназията в гр. Николаевск. Георги се установява в Несебър и става секретар-писар на мировия съдия. Калчо се заселва в Поморие и също е секретар-писар на местния съд и в други градове. Георги Катрафилов се жени за Захарио Катрафилова (1870-неизв.). Имат 8 деца. Калчо (Кальо) Катрафилов се жени за Анти Катрафилова (1873-неизв.) и семейството има две деца. Така от двамата сина тръгва голямата катрафилова рода, пръсната сега почти в цялата страна.
Стефан Стамболов има четири деца от съпругата си Поликсения: Никола Стефанов Стамболов (ок. 1884-умира рано); Вера Стефанова Стамболова (1890-1941); Коста Стамболов (1892-1969) и Стефан (Асен) Стефанов Стамболов (1894-1972). Вера се влюбва нещастно в поручик Атанас Станчев, но майка ѝ не позволява да се омъжи за него, защото не бил от техния ранг. Все пак, Поликсения успява да я осъпружи за някой си прокурор М. Македонски. Вера полудява и умира в Карлуково, Виждайки какво става, двамата и братя дават дума да не се женят. Така приключват наследниците на Стефан Стамболов…
Що се отнася до съпругата на Сава Катрафилов – Стоянка Калева Карамфилова, то съдбата й е следната. По време на споменатите събития в Разград, заптиетата в Ески Джумая отиват да търсят двете деца в къщата на Стоянка. Като ги видели, тя и една от лелите й се заключват. Заптиетата разсичат вратата, но съсекли и двете…
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Източници:
Апостолов, Стефан, поп Сава Катрафилов, Бургас, 2018.
Катрафилов Георги, Непокорният. Хроника за живота и делото на поп Сава Катрафилов, С, 2019.
