Той е лъчезарен. Най-усмихнатият и позитивен боксьор, когото съм срещала. Ще попитате: точно колко такива състезатели познаваш? И ще сте прави – Благовест е едва вторият нокаутьор, с когото работата ми ме среща. Но за краткото време, прекарано в разговори с младия мъж, ми стана пределно ясно, че си имам работа с целеустремен, разсъдлив, съзрял преждевременно, разсъждаващ философски над житейските несгоди и успехи човек. Но най-важното – винаги с широка усмивка. Независимо дали говори за загубите или върховете.
След години вижда себе си като световен шампион на професионалния ринг. И работи повече от упорито за постигането на мечтата си. Надеждата на опонентите си за победа прекършва бързо след нокаут още в първите минути. За себе си като спортист казва, че е техничар и това се крие в основата на успехите му. Последните три победи, които са и първите на професионалния ринг, говорят недвузначно за обещаващата му кариера сред най-добрите. Преди седмица записа убедителен успех срещу най-добрия състезател, с когото боксът го е срещал до момента – Красимир Василев. Натрупаните точки го изкачват до четвъртото място в професионалния бокс в България в категория до 67 килограма. Целта за следващата година е изкачването до най-горната позиция. А това е възможно само чрез пот, усилия и непрестанни тренировки. „Да спиш в залата“, казва 19-годишният младеж. В дискотека също стъпва по-рядко, за разлика от останалите млади хора, защото преди среща си ляга не по-късно от 11 вечерта.
На врата на Благовест, десет години след първото му стъпване в боксовата зала, тежат петнадесет медала, изработени от злато, сребро и бронз. Най се гордее с двата златни от държавни първенства. От началото се състезава за разградския спортен клуб по бокс „Олимпия“. Той е неговият най-голям активен състезател. Казва, че през годините все по-малко деца предпочитат този спорт. Около 14 са учениците от Спортното, които го изучават, както е направил самият той преди време. Днес тренира под наставничеството на Петър Петров, син на досегашния му учител – ст. треньор Стефан Стефанов. За наставника си споделя, че между съветите и уроците са изградили приятелски отношения.
На път за залата, виждайки окаяното състояние на сградата, в която се помещава, си помислих, че наистина мизерията ражда шампиони, както се изрази Благовест. Но след мащабен ремонт, днес боксьорите ни развиват уменията си с модерни фитнес уреди и реновирана боксова зала и отмарят в уютна сауна. Както нокаутьорът няколко пъти ми обясни – най-важни са възстановителните процеси. Но дори и по време на пълната си почивка след поредния успех, той заспива и се събужда с мисълта за бокс. Далеч от залата остава трудно. И въпреки това – не всеки сблъсък му носи радост и гордост. Най-болезнената загуба е изплъзването на европейската титла след загубата от Ясен Радев. „Беше на косъм да го бия, победата му осигуриха два съдийски гласа. Надигра ме“, с лека усмивка си спомня Благовест. Всяка загуба посреща с по-силна мотивация за следващия си противник. Показателна е шампионската му титла до 40 килограма преди 7 години. От първото си състезание излиза като губещ, но на следващата година вече е първенец, а челната позиция затвърждава скоро след това.
Няколко дни в месеца прекарва в столицата, където си сверява часовника по време на приятелски срещи. На лудогорските боксьори състезателите от големите градове гледат с насмешка, споделя той. Но това не му пречи да им доказва колко грешат на ринга.
Освен мускули и издръжливост срещу силните противникови удари, за медалите е необходима несломима психика. На ринга мъжът казва, че се качва винаги спокоен, а в публиката го подкрепят приятели, близки и гаджето му – Жулияна Петрова, която в миналото също се е занимавала с бокс. Най-тежкото му изпитание обаче не е на ринга, а в живота. Когато е на десет години, губи майка си. Отглежда го баба му Керанка Маркова, на която е благодарен за грижите през всички тези години. Не поддържа контакти с баща си, нито със сестра си. Брат му, от когото се е запалил по бокса преди десет години, живее далеч от него – в столицата. В София си представя да гони кариера и Благовест в скоро време.
През юли в Разград се очаква организирането на боксова гала вечер, на която Благовест се надява да оправдае името си и да си осигури радостна новина. За първи път ще изиграе мач от 6 рунда – с два повече от досегашния си опит.
„Чувствам се себе си, когато нахлуя ръкавиците. Ако бях влязал в друга зала, сигурно щях да се занимавам с различен спорт. Съдба!“, философски разсъждава младежът. Като по-малък се запалва по футбола като всяко хлапе. Преди да прекрачи вратите на „Олимпия“, дори не е гледал една подобна среща. Днес вече не вижда друг път за развитие.
Десислава СТЕФАНОВА
