Загадъчни знаци по прозорците на трезвомислещите капанци

Една Приказка за Лудогорието напълни с публика зала в София при представяне на капански, турски и разградски истории. Не, разказвачеството не е спектакъл, нито стенд-ъп комедия. Не се продават билети, нито се гони материална изгода. Но е така нужно във времето, когато никой не чете книги, а социалните мрежи бълват хейт, че дори НБУ започна да предлага курсове за разказвачи. С подкрепата на Национален фонд „Култура“ и в Разград се зароди разказваческа общност, а двете й появи пред публика бяха при препълнени зали – в началото на ноември в ХГ „Илия Петров“ Разград, а през януари – в столичния Клуб на пътешественика. Инициатор е филологът Ценка Кучева, преподавател в столична частна гимназия и в Нов български университет (самата тя с гецовски произход). За „Екип 7“ тя обясни така заглавието „Приказка за Лугодорието. Къде е скрито съкровището?“: „Нашият край е богат с разнопосочни истории от миналото и с топли хора. Ако знаем откъде идваме, ако съхраняваме тези пробляскващи свидни неща, и животът ни днес ще бъде по-смислен“. Ще публикуваме в няколко броя трите истории, разказани в Разград на живо, а в столицата – отчасти илюстрирани и чрез видеото от събитието, публикувано в youtube. Историите са от Гецово, Глоджево и Разград. Днес представяме първата – от Гецово.

Вероятно смятате капанците за хора, здраво стъпили на земята? Да, такива са. В старо време те се трудели постоянно. През есента, като приключи лятната работа, жените ще обелят царевицата, ще я приберат. Ще очукат слънчогледа, мъжете ще го носят на маслобойната.. Ще обръскат конопите. Ще извлачат кълчищата. Ще очепкат вълната. Съдините изтриват с пепел – наближават пости, а преди пости всичко старателно се изтрива. Всичко сами си правели. Вълната са вземали от овцете. Платното момите го белели на Биклиджа. Имало до Гецово една чешма, Биклиджа, със 7 чучура. Водата ú била много сладка за пиене. Там го белели, когато имало силно слънце. Цял ден момата го чука с копана – на чешмата или пък на реката, Лома. И на Лома водата била чиста. А отстрани имало къйначета (изворчета), там на една пръчка хората закачали кратунки, който мине, да пие хубава вода.

Като са зажени момата, майката трябва да е скроила ризите, да ги е ушила. Булката да дари с ризи – свекър, свекърва, девер, етърва, и с шити престилки по-малките зълвички. Дарът на булката е приготвен: ательчета, юргани, ризи, престилки, баръши, пешкири за бърсане, бели кърпи, нанизани със синци, торби… Сватовете ще гледат – тънко ли е предено, бито ли е тъкано платното. До сватбата трябва да са изтъкани и чергите, и юрганите, и като започнат да хвърлят дар, става голям куп. Като го натрупат, най-отгоре слагат кърпа. И викат: „Айде сега свекървата да седне“. Това означава – свекървата да сложи за булката – пендари, жълтици, уравелчита, мингуши, сребърни гривни.

Често родителите събирали младите. Търсели работна мома и мома от сой. Друг път пък младите се залюбили, видели са на хорото, харесали се. Понякога майката на момчето може да хареса някоя мома:

– Мър кое й туй убауто миче със синята якичка? Ауу!

Казват ú кое е това момиче. Тя я похвалва на сина си и се женят. Отиват в къщата на момичето жинили – мъже роднини. Посрещат ги:

– А кажете сега за какво сте дошли!

– Ний имаме момък, вие имате мома! – казват жинилите.

Ако не искат да я дадат, от страната на момичето казват:

– Ний нямаме още мома за женати.

А ако са съгласни, ще повикат момата. Тя стои в другата стая, не се показва. Бащата я вика и я пита дали иска да вземе това момче. Пък тя ще рече:

– Както каже тати.

Харесва си момъка, иска го, ама не смее да каже.

Сватбите се правят през зимата, когато няма работа. Но понякога и през лятото, ако момата е пристауша… Много моми се крадели в Гецово – когато родителите не искат да ги дават. Някои пък сами приставали. Ако бащата на момичето не е съгласен и много се ядоса – има случаи, когато цял живот не приема избора на дъщеря си, не ú дава дара.

Една мома, Рада, я откраднали, защото кака ú не била женена. Приженила кака си. И занесли (така казват в Гецово) момата с каруцата у вуйчови ú, на центъра на селото. Пък кака ú се ядосала, че е прижената, отишла и камъни хвърляла по прозорците на вуйчото, счупила ги. Сменили стъклата и по-късно хората видели на тези стъкла изображения на ангели и светии. Чудели се, трупали се да гледат.

В новото семейство булката е за всичко. Пере, готви, на свекъра главата мие, на дядото краката. И трябва да слуша свекърва си. Хляб знае да омеси и кисело мляко да подкваси. При майка си отива на гости само ако свекървата я пусне. Сядат на синията, всичките от една паница ядат, с дървени лъжици. Младата булка се срами, пък свекървата ще ú каже: „Яж, булка, яж, докато не ти е изсъхнала едната ръка.“ Защото, като дойде бебето, булката на масата ще седне, ама бебето в едната ръка ще държи и с другата ще яде. Сядат на синията, мъжете на трикраки столчета, а пък жените на земята, на едно коляно прегънато. Начупват прусурата. Топят в манджата с трите пръста, за Света Богородица, а малкото пръстче трябва да стърчи нагоре, герджик. Това означава, че си хванал лекичко дробенчето, не с цялата ръка да топиш.

На празник хорото в Гецово било от три реда, цигулари им свирели да играят. На Гергьовден закачали люлки на някое здраво дърво, момчетата люлеели силно момичетата и ги питали: „Кажи кой ти е любовникът?“. Ако не каже момата, още по-силно я люлеят.

Събирали се вечер на седянки, в по-късни времена – на журове. Най-желаните ергени притежавали грамофони – от онези с големите фунии. Играели модерни танци – валс, румба. Дори по време на войната, при заплахата от бомби, пак се събирали – затъмнявали прозорците, пускали музика и се веселели.

Надникнем ли в този отминал свят, там ще открием и премеждия, и тъга, дори и несправедливост, но и радост, задружност и надежда. Може би ще открием нещо, което ще ни помогне да бъдем по-живи, повече заедно в нашето ежедневие, белязано от разделение и конфликтност?

Ценка КУЧЕВА

Снимки: Цоньо ПЕНЕВ