Рафаил Георгиев – Рафо – скулпторът отвъд физическите измерения

Често творците остават неразбрани, недооценени или незаслужено пренебрегнати приживе. Защото артистичните им души са твърде широки за тесните ограничения на обременения човешки разум. Отвъд тези хоризонти битува и съзнанието на един съвременен създател на вечното изкуство на безмълвното послание – скулптурата. Той е родом от Разград, от дълги години живее в столицата, но името му е познато сред артистичните среди по целия свят.

Когато е невръстен, Рафаил Георгиев – Рафо за първи път хваща в ръце професионалната глина, от която баща му създава своите шедьоври. Да се учи от едно от най-авторитетните имена в бранша – Любомир Добрев, с когото споделя един покрив, е предопрелило пътя му още от люлката.

Да се родиш в артистично семейство, със сигурност е привилегия за вродения талант. Малцина са надарените с чувствен усет към заобикалящото, но със сигурност днес Рафо нямаше да мисли за откриването на следващата си скулптура в Израел по същия начин, ако не беше прекарвал вечерите си в компанията на лудогорски творци в Дома на дейците на културата. И ако не беше чиракувал при баща си Любо Добрев – автора на скулптурната композиция на Войнишкия паметник в Разград и на куп работи още у нас и по света. До 13-годишна възраст, когато семейството му се мести в София, младежът разпределя времето си между уроците във „Вапцаров“, театъра, където дълги години като актриса работи майка му Мая Кисьова, стъклозавода „Диамант“, за да наблюдава дизайнерската и скулптурна работа на баща си. До десети клас от него се учи как се бърка гипс, шкури и вади форма, изработва детайлите по коремчето и люспите на змея от негова скулптура, си спомня Рафо. Като студент му възлага авторски задачи върху по-художествени етапи, вече моделира части от цялостната композиция. Днес с баща си продължават да си помагат, но Рафо вече е зает с изграждането на собствена репутация. Срещу чуждото мнение, било то и на близки, е изградил антитела. Но няма как професионалното и личното да останат разделени от остри граници, щом майсторът е собственият ти баща.

Родителите му са първо поколение професионални творци, но никога не са го насилвали да поеме по техния път. Като малко момче, Рафаил трупа мили спомени в Ясеновец, където ветеринар е бил дядо му Димитър Дечев. Освен това, в Дома на учителя помага на баба си Лилия Кисьова, която е негов директор. Дядо Добри от Глоджево пък е бил местният обущар и занаятчия. Днес родът му отдавна вече няма нищо общо със селата, но за Рафо годините там го изпълват с благодарност, че е от малцината щастливци, които са имали втори дом по-близо до природата.

Именно тя е най-големият му източник на вдъхновение. Освен религията, историята и най-вече – оптимизмът! Зад гърба си, след 7-годишна творческа дейност, вече има 28 публични скулптури. Инсталациите могат да бъдат видени в паркове и частни колекции по целия свят – от Китай, през Южна Корея, Франция, Германия, Италия, Израел, Турция, Румъния, Дания, Коста Рика, Чили, чак до българското село Раювци. Този месец реплики на тези мащабни скулптурни творби могат да бъдат видени в столичната галерия „Сердика“ под името „Малки монументи“.

Да мисли кои географски ширини иска да посети – е твърде ограничаващо мислене за виталния творец. Скулптурите му въплъщават представата за античност, древност, други серии напомнят стилизирани морски органични създания, а „Това бъдеще се крие в минали хармонии“ е вдъхновено от архитектурните елементи. На художественото оформяне на римските сгради почива и първата му работа, която се ражда след 4-годишно пребиваване в Италия.

Работите му носят международна награда за скулптура в Китай, отличия от биеналета във Франция и от третия Международен скулптурен симпозиум в Германия. Носител е на стипендия за най-добра рисунка и етюд в Академията и пълна стипендия за академично обучение от италианското МВнР в сферата на скулптурата в академията за изящни изкуства в Рим. В Мачерата придобива специализацията си.

В Разград е участвал единствено в съвместна изложба заедно с баща си преди 7 години. Дали някой ден на безграничното му въображение ще се дивим и ние? „Реалистично е“, както се изрази Рафо. Сега само можем да му стискаме палци да бъде удостоен с най-голямата международна награда за скулптура с „Формации“-те си. Геометрично-органичният синтез, който вплита съзнателно и несъзнателно, предстои да бъде открит в Китай. А дали в него публиката ще съзре илюзията за разтапяне – зависи от вродения и изграден капацитет на всеки. „Символиката се крие във възприемането“, смята творецът. Точно както си спомня, че докато работи върху творението си в Израел, група равини го оприличават на синагога. Заради това всеки път се вълнува, когато наблюдава реакцията на зрителите пред скулптурата си.

Освен от тяхната оценка обаче самият той е доста самокритичен. Но най го интересува как продължава животът на инсталациите му. Връщайки се в страните, в които има изложени скулптури, Рафо си спомня за отминалите дни с носталгия и тъга. Тази година ще отбележи десетилетие от първата си публична творба в Италия. И само година от самостоятелната си изложба в галерия. „Публичното изкуство остава в среда, галерийното има давност“, обяснява скулпторът приоритети си. Между тях от миналата година се намира и академичното му развитие в Националната художествена академия и УАСГ, където преподава.

Дали Рафо ще се върне някога в Разград? Изключено! Ангажиментите му го държат далеч от Лудогорието, където живеят дядо Георги Добрев и баба Бонка Петрова. За 30-те години, в които работи в окръжната детска градина, през ръцете й са минали стотици деца. А когато се пенсионира, основава частна забавачница, която посещава и внукът й.

„Творците в България трудно свързват двата края. За художника всеки ден е борба – относно посоката на реализация, вдъхновението…“, разсъждава Рафаил – скулпторът отвъд

физическите измерения. Пространство, което малцина имат способността да обитават.

Десислава СТЕФАНОВА