Издънки на прочути български фамилии са сред първите учителки в Разградската девическа гимназия

В статията „Известни българи са били учители в Разградската мъжка гимназия“ /в. „Екип 7“, 14.01.2020 г./ представих накратко живота и съдбата на учители, които са донякъде познати, слабо или направо непознати за града и историята на гимназията. Повечето не са разградчани, дошли са от други места и едни са стояли по една учебна година, други за две или повече, после са си тръгвали, водени от своите цели. Повечето от тях са стигнали до върховете на българската просвета и култура, както и до високи позиции в областта на политиката и на държавното управление. От краткия преглед, който представяме днес, става ясно, че и в Девическата гимназия учителките са били „от сой“, т.е. разградчани не са поверявали обучението и възпитанието на своите момичета на случайни хора. Това, разбира се, е дало повече от добър резултат през годините.

В Разградското класно девическо училище, а след това гимназия, първоначално положението не е по-различно от това в мъжката гимназия. Текучеството е голямо, директорите се сменят често, някои от учителите работят и в мъжката гимназия. Това е обикновено положение до 30-те години на ХХ в., когато учителските колегии се стабилизират и няма толкова много промени в състава им.

Ето какви учителки са преподавали в Разград в Девическото класно училище и в Девическата гимназия през първите години.

Учебна 1890/91; 1891/92 г.. Девическо класно училище, Мария Пецева, по мъж Сапова. Съпруга на Иван Сапов от богатия род Сапови. По баща произхожда от разградския търговски род Пецеви. От този род е и актьорът от 40-те и 50-те г. на ХХ в. в Разградския театър Николай Пецев.

Учебна 1899/1890. Девическо класно училище, Мария Вулпе, дъщеря на Петър Вулпе, родом от бесарабското село Анадолка, сега Долинское. Баща ѝ е бил учител на Петър Дънов във Варненската гимназия, след това е възпитател в Болградската гимназия.

Учебни 1903/04; 1904/05/ 1905/06, Роза Йорданова (1878-1950). Тя от Разсукановия род в Елена (Роза Иванова Разсуканова). Омъжена за Гено Т. Йорданов. Разсукановите вземат участие във Велчовата завера. Прадядо й хаджи Димитър хаджи Иванов Разсуканов е брат на убития през Велчовата завера хаджи Йордан хаджи Иванов Разсуканов (Брадата) от Елена. Брат й Христо Иванов Разсуканов (1876-1932) е учaстник в трите войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа), а след това става началник на Русенската митница.

Учебна 1904/1905 Девическа гимназия. Петрана Гаваз Спасова (Ханджиева). Известна е като дарител в Русе. Била учителка в Мъжката и Девическата гимназия в града на Дунава. Тя отстъпва едно пиано (с реална стойност 40 хил. лв.). След продажбата се получават 15 хил. лв., с които на 5 декември 1924 г. се основава фонд. Условието е годишните лихви да служат за стипендия на беден ученик с добро поведение.

Учебни 1910/11; 1911/12. Девическа гимназия, Анастасия Огнянова (1888-1985), сестра на големия български актьор Сава Огнянов (1876-1933). Родът е от Констанца, Румъния.

Учебна 1910/11 г. Девическа гимназия. Невена (Вуна) Касърова (неизв.-1987). Родът е от Търговище. Баща й Марин Касъров е български офицер, генерал-майор. Командвал е 2-ри пехотен полк, 5 пехотен полк, ликвидационна комисия, началник специализирана служба, уволнен през 1919 г. Майка ѝ Тодорка Данева е племенница на Петър Винаров и ген. Върбан Винаров, и леля на контраадмирал Асен Тошев. Петър Винаров е български политик, виден русенски възрожденец, богат търговец и общественик, кмет на Русе между 1885 и 1893 г. Върбан Винаров е български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България. Контраадмирал Асен Тошев е съден от т. нар. Народен съд, но е оправдан през 1945 г. със застъпничеството на участващи на Военния съюз. Невена Касърова се омъжва за Константин Весов – съдия. Родът му е от Велес. К. Весов участва в съдебния процес срещу Яворов през 1914 г. На импровизирания съдебен процес за оневиняване на Яворов от 29 октомври, 1964 г. е интервюиран задочно, поради това, че вече е твърде стар. Не се отказва от мнението си за вината на Яворов с аргумента, че той не е дочакал тежката дума на правосъдието, а се е самоубил.

Учебна 1911/1912. Девическа гимназия, Параскева Белчева. Родът е от Копривщица. Майка и Лука Тодорова Каблешкова, по мъж Белчева е сестра на Луко Тодоров Каблешков. Той от своя страна е баща на големия български революционер Тодор Каблешков (1851-1876), т.е. Параскева Белчева е негова първа братовчедка.

Учебните 1914/15; 1915/16; 1916/17, Мария (Марика) Доспевска (1889-1972). Завършила е Мюнхенската дамска художествена академия през 1911 г. Била е учителка по рисуване. В Разград е била добра позната на Драган Даниилов. Той нарисувал неин портрет през 1915 г. От рода на художника Станислав Доспевски (1823-1878). Бащата Борис Доспевски (1861-1947) е син на Станислав Доспевски. Имал четири дъщери. Следователно Мария Доспевска (първата дъщеря) е внучка на големия български зограф Станислав Доспевски. Тя и сестра ѝ са били последователи на Петър Дънов. През 1972 г. са изгорени всички книги от дома им в Пазарджик. В мазето на къщата са открити над 50 живописни произведения, скици и академични рисунки ма Мария Доспевска. След 30-те г. на ХХ в. спира да рисува.

Учебни 1917/18; 1918/1919; 1919/1920; 1920/21; 1921/22; 1922/23; 1923/24; 1924/25, Девическа гимназия, Милица Трифонова. Дъщеря на дългогодишния разградски учител и директор Георги Кюпрюбашиев. Той се жени за Кина Петрова Моллова от Елена. Тя е сестра на основателя на системата на здравеопазването в България след Освобождението – д-р (по-късно академик) Димитър Моллов (1845-1914). Димитър Моллов се пада вуйчо на Милица Кюпрюбашиева. Семейството на Георги Кюпрюбашиев имало общо три деца (две дъщери и един син). Синът Иван се издига до чин полковник. Милица се жени за Марин Трифонов и има две деца. Марин също бил учител в Девическата гимназия.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ