В разказа си по-долу ще представя накратко живота и съдбата на учители, които са донякъде познати, слабо или направо непознати за града и историята на гимназията. Те не са разградчани, дошли са от други места и едни са стояли по една учебна година, други за две или повече, но са си тръгвали, водени от своите цели. Разбира се, че поради липса на повече място се налага подбор на представените лица, като са пропуснати персонажи, за които вестникът вече е информирал своите читатели. Това се отнася за Радко Радославов, Иван Гюлмезов, Димитър Габровски, Тодор Шишков, Д. Т. Страшимиров, Хр. Увалиев, Д. Йоцов, и пр. Животът на повечето коментираните тук учители е превратен, за някои липсват важни детайли в тяхното развитие, но те така или иначе имат своята предистория преди да дойдат в Разград, и своята история след като напуснат и тръгнат да търсят други решения в своето поле на дейност.
Учебна 1878/79 г. Георги Сгурев (1857-1941), мъжко класно училище. Той е български политик. Завършил е Болградската гимназия (гр. Болград, дн. Украйна). През 1883 г. завършва право в Императорския новорусийски университет. По-късно става съдия в Русе и адвокат в София. От 1893 до 1897 г. е преподавател във Софийския университет, а от 1894 е и главен секретар на Министерството на правосъдието. В периода 1897-1899 г. е министър на правосъдието в правителството на д-р Константин Стоилов. Сгурев е народен представител в XII, XIII, XV ОНС и в V ВНС. Заместник-председател e на XV Народното събрание (1912-1913). От 1921 г. е председател на Управителния съвет на Адвокатския съюз.
Учебни 1881/82; 1882/83 г. Парашкева Кузова Дудекова, мъжко класно училище. Всички 12 знамена на Априлското въстание са били обшити със зелен копринен ширит и са имали пискюли от червена и зелена прежда. С тази задача се ангажират Парашкева Кузова Дудекова, Стойка Кузова Дудекова, Койна Петрова Дудекова и други девойки от Панагюрище.
Учебни 1883-1884, 1884/85, 1885/86 г. Стефан Деребеев (1846-1903), мъжко класно училище. Роден е в Карлово. Учител е първо в Калофер, в Добрич, а от 1868 до 1871 г. във Варна. Участва в създаването на първото варненско читалище „Възрождение” и в основаното през 1871 г. ученическо дружество „Просвещение“. Син на Екатерина Андреева Деребеева и Божко Деребеев. Екатерина Андреева е сестра на д-р Иван Богоров.
Учебни 1881/82, 1882/83, 1883/1884. Симеон Бъров – учител и преводач, мъжко класно училище. Женен за Иванка Тодорова Георгиева, по мъж Бърова (1865-1957) от Разград. Баща и Тодор Георгиев Абаджиев е бил абаджия в Разград. Съпруга на Тодор е Пена п. Атанасова Георгиева (Димиева) Син на Симеон Бъров и Иванка Бърова е Димитър Бъров (1887-1961). През 1910 година завършва право в Гренобъл и става чиновник в Министерството на правосъдието. По време на войните за национално обединение заминава за фронта във военно-съдебната част. От 1919 до 1926 г. работи като адвокат и участва в Демократическия сговор. През 1934-1935 година е председател на държавната Българска земеделска и кооперативна банка. През 1936 година Бъров е сред основателите на Висшето търговско училище в Свищов и става негов пръв ректор, като остава на този пост до 1950 година. През 1937-1938 година е министър на търговията, промишлеността и труда във второто правителство на Георги Кьосеиванов. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година работи върху правните основи на Трудовите кооперативни земеделски стопанства.
Учебна 1891/92 г. Евтим Дабев (1864-1946), мъжко класно училище. Той е български журналист, издател и политик (социалист). Завършва Априловската гимназия в родния си град през 1884. Работи като учител в Севлиево и Габрово. През 1886 г. започва издаването на вестник „Росица“. Смята се, че това е първото българско печатно издание, в което се публикуват материали със социалистическа насоченост. Дабев още се смята за пръв преводач и издател на марксистка литература в България – през 1890 г. издава на български „Развитие на научния социализъм“ от Фридрих Енгелс. През 1889 г. е хвърлен в затвора от режима на Стамболов заради написването на брошурата „Сюрмашки правдини“. От 1900 до 1903 г. редактира общоделското списание „Труд“, в което се противопоставя на възгледите на Благоев. При разцеплението на партията на Русенския конгрес през 1903 г. Дабев застава на страната на „широките социалисти“. От 1904 до 1905 г. редактира списание „Пролетарска заря“. Скоро след това се отказва от политическа дейност и се отдава на учителска и журналистическа практика.
Учебни 1892/93; 1893/94. Ячо Бръшлянов, мъжко класно училище През тези две години е бил директор на Разградското окръжно училище. Депутат в Първото велико народно събрание (17 април 1879 – 26 юни 1879). Животът му е свързан с Плевен.
Учебни 1888/89; 1889/1890 г. Паскал Рачев. Мъжко класно училище Смята се за деец на късното Българско възраждане в Македония. Роден е в Търново, тогава в Османската империя. В 1879 година завършва Робърт колеж в Цариград. В 1886 година е учител в Русе. Интерниран е при управлението на Стефан Стамболов. Заминава за Солун, тогава в Османската империя, привлечен от Българската екзархия. Преподава в българската гимназия в Солун в учебните 1891/1892 и 1892/1893 година. В следващата учебна 1893/1894 година Рачев е назначен за директор на Прилепското българско мъжко класно училище. При неговото директорство на 6 март 1894 година е осветена новата училищна сграда. Рачев е директор на училището в Прилеп и през следната 1894/1895 година. В тази учебна година Рачев се замесва в интриги между учителите и в скандали, заради което е порицан от Екзархията и на следващата учебна година е преместен в българското училище в Скопие. Георги Трайчев (активист на ВМРО) нарича Рачев „долен, неморален и престъпен тип“. В учебната 1897/1898 година е директор на Битолската българска класическа гимназия. Директор е и на девическо училище в Македония. По-късно става счетоводител в бирарията „Прошек“. По молба на братовчед си, министъра на вътрешните работи Александър Людсканов, Рачев става управител на Плевенски окръг. На 12 декември 1912 година е командирован в Сяр, за да поеме административното управление на Македонското военно губернаторство.
Учебна 1891/92 Вартоломей Робертович (1839-1906), мъжко класно училище Роден е в Одеса. Участва в Освободителната война като офицер при щаба на действащата руска армия. Той се заселва в България след Освобождението и от 1879 до 1885 г. учи момчетата от Русе и околностите на тънкостите на френската, немската и руската граматика. После учителства в Горна Оряховица, Шумен, Плевен и София. Вартоломей Робертович работи няколко години във Варна като частен учител на деца от богати семейства. Чрез обявления на страниците на вестник „Черно море“ набира ученици. През 1894 г. става директор на Основно училище „Св. Климент Охридски“ в Попово. Освен в Мъжкото класно училище, той е бил учител и Девическото класно училище за учебните 1892/93 и 1893/94 г. Съпругата му А. Робертовича е била учителка в Девическото класно училище за същите посочени години.
Учебна 1897/98. Атанас Тодоранов, мъжка гимназия Той не е само учител, но и изобретател, автор на учебници по физика, математика и естествознание, книги като „Масларство и сиренарство“, „Животен магнетизъм“ (една от първите научни книги в света по биоелектричество) и пак нещо любопитно: „Съвременна магия – фокусно изкуство“. Историята не е справедлива към този интересен човек. Няма запазена дори негова снимка. Още през 1900 г. Атанас Тодоранов иска да запознае авторитетна комисия от специалисти и държавници с изобретението си електрически далекоглед. Вероятно по настояване на проф. Порфирий Бахметиев от Софийския университет, все пак министерството изпраща на Тодоранов билет за пътуване до София и обратно и в последните дни на 1902 г. той е в столицата. Комисията заседава на 30 декември. Освен проф. Бахметиев, в нея са проф. Никола Добрев, Борис Кинтишев – електроинженер, завършил в Германия, и инспекторът от ПТТ Тодор Цончев. Всички са били поразени от проекта. Той е много по-сложен и на по-висока степен от известен такъв на френски изобретател, който може да предава само черно-бяла картина. Бахметиев вижда в Тодоранов продължение на свое изобретение и ученик, надминал учителя си, и търси начин той да получи финансова подкрепа от правителството, за да „усъвършенства проекта си, който, след като бъде представен в готов вид, на държавни разноски да бъде създаден прототип“. Министър-председателят Стоян Данев разписва скромната за подобно изобретение сума от 500 сребърни лева. Тодоранов започва да работи и през есента на 1903 г. е вече готов. На 27 септември Бахметиев пише да правителството: „Многоуважаеми, господин министър! Днес разгледахме и двата апарата на господин Тодоранов. Както сте благоволили да отпуснете субсидия през миналата година, няма да сбъркате, ако я подкрепите и сега…“ Гласът му не е чут. Атанас Тодоранов ще се затвори в Русе, проф. Бахметиев ще бъде изгонен от България. А големият изобретател ще почине в края на 1919 г. забравен от всички.
Учебна 1901/1902 г. Иван Парлапанов (1874-1958), мъжка гимназия. Родом е от с. Градец, Котленско.Според легендата, описана от Хр. В. Димитров в книгата „С. Градецъ, Котленска околия (1933 г.) и доразвита от писателя Петър Величков, бабата на Ив. Парлапанов се е казвала Дженда и е била любимата на Шибил. Тя е прототип на Йордан–Йовковата Рада от разказа „Шибил“. Парлапанов отначало учил в родното си село, а през пролетта на 1888 г. отишъл овчар в Добруджа. Имал и някаква дребна търговия. През 1895 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък. Става учител в Добрич, а през есента на 1897 г. постъпва в Лайпцигския университет. През 1900 г. защитава дисертация и става доктор по педагогика. При връщането си в България е учител последователно в Разград и Шумен. От 1904 г. се установява в Лайпциг. Жени се за немкиня. Занимава се с търговия на книги, учебници и учебни помагала, развива книжарска, книгоиздателска и вестникарска дейност. Поддържа връзки с политици, учени, писатели, поети, както от Германия, така и от България. През 1908 г. организира първата по рода си изложба на немски учебници и помагала в Софийския университет. Създава три уникални алманаха на Царство България. От 1929-до 1936 г. е почтен вицеконсул на България в Лайпциг. Подпомага и инициира издаването на „Под игото“ на немски език. Животът на Иван Парлапанов е подробно описан в: Endler, D. (2018). Dr. Ivan Parlapanovs Bettrag zu dem deutsch-bulgarischen Kulturbeziehungen. In Bugarica I, München.
Учебна 1902/1903 Иван Пастухов (1876-1961), мъжка гимназия Той е виден български историк, публицист, общественик и политически деец. Роден е в Севлиево. Роднина е на Кръстю Пастухов. Бил е учител и ръководител на Българския учителски съюз, главен редактор на вестниците „Народ“, „Искра“ и „Съзнание“. През 1919-1920 и 1938-1939 г. е депутат в ХVІІІ и ХХІV Обикновено народно събрание. В продължение на десет години е секретар на Българското историческо дружество и активен популяризатор на исторически знания.. Неговият син – д-р Пастухов е личен кардиолог на цар Борис III, специализирал е в Германия. Преминал е през лагера в Белене. Внукът му Иван Пастухов е известен български фотограф.
Учебна 1903-1904. Петър Джуджев, мъжка гимназия. Получил образованието си в Сорбоната и учил химия с заедно Мария Кюри. Петър Джуджев е въвел електричеството в Панагюрище. Пенка Петрова Дедева се омъжва за Петър Джуджев, който откупва дела на другите наследнички и къщата става негова собственост около 1910 година. Така къщата е известна като Джуджевата къща и сега е атракция в Панагюрище. Интелигентен и заможен млад мъж, с широки познания и мироглед, изграден от видяното в Швейцария, Франция. Негов родственик също е свързан с Разград – това е Стоимир Джуджев, който бе пръв генерален директор на „Амилум“, първото голямо приватизирано предприятие у нас, което е стратегическо за икономиката на града и България.
Учебна 1907/1908. Георги Баждаров (1881-1929), мъжка гимназия. Български революционер, учител и журналист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, задграничен представител на ВМРО. Роден е в с. Горно Броди, умира във Варна. Образованието си получава в Солунската българска мъжка гимназия (1896-1899) и Битолската гимназия (1899-1900). Учителства в село Крушево, Демирхисарско, през 1900 – 1901 година и е член на Демирхисарския околийски революционен комитет. След 1901 година е четник при Яне Сандански, от май 1902 до октомври 1903 година е секретар в четата на Илия Кърчовалията, а по-късно е в четата на Атанас Тешовски. През лятото на 1903 година е делегат от Серско на конгреса на Серския революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието се установява в България и в 1906 година завършва история и география в Софийския университет. След Младотурската революция през 1908 година учителства в Солунската българска гимназия (1908-1913) и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове, като е член на градското бюро на партията в Солун. Участва в учредителния конгрес на Съюза на българските учители в Отоманската империя в 1909 година и във втория му конгрес през 1910 година. Редактира вестниците „Учителски глас“ (1910-1912) и „Искра“ (1911-1912). След Междусъюзническата война в 1913 година се изселва в София. От 1913 до 1915 година е учител във Варна, а от 1915-1916 и от 1918 до 1920 – в София. Автор е на „Революционната борба в Македония“, издадена в 1917 година.
Учебна 1907/1908 г. Иван Георгиев Клинчаров (1877-1942), мъжка гимназия. Роден е в Пазарджик. Умира в София. Български политик, обществен деец, публицист и преводач. Изследва и публикува биографии на важни личности от историята на България, сред които Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, поп Богомил и др. Клинчаров завършва гимназия в Пловдив през 1896 г. През 1898 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП).. През 1902 – 1906 г. следва литература в Софийския университет. При разделянето на БРСДП на „широки“ и „тесни“ социалисти през 1903 г., Клинчаров се присъединява към левите марксисти начело с Димитър Благоев. През 1910 г. завършва правни науки в Лион, Франция, а през 1915 г. защитава докторат по право в Брюксел. След завършването си става адвокат. Впоследствие се обявява против инспирираното от Коминтерна в Москва Септемврийско въстание от 1923 г. След 1927 г. е изключен от Работническата партия – легалното формирование на БКП (т. с.), поради опитите му със съмишленици да сформира алтернативна легална работническа партия, което се приема за троцкистко сектантство от командваните от Коминтерна ръководители на комунистическата партия. След Петия конгрес на БКП през 1948 г. заедно с единомишлениците му от 1923 г. посмъртно е обявен за „левосектант“ и „ликвидатор на партията“, а публикуването на трудовете му и популяризирането на делото му са забранени.
Учебни 1910/11; 1911/12. Училищен лекар е д-р Наум Башев, известен разградски лекар и тогавашен ръководител на болницата, мъжка гимназия. Жената на Тодор Луканов Констанца (Коца) е сестра на Наум Башев. Коца Луканова била социалистка. Майка е на Карло Луканов и баба на Андрей Луканов.
Учебна 1912/13; 1918/19; 1919/20; 1920/21; 1921/22; 1922/23; 1923/24; 1924/25; 1925/26; 1926/27;1927/28. Петко Дацев, мъжка гимназия Известен е със създадения от него хибрид домат върху картоф. Петко Дацев е роден в с. Осенец, Разградско през 1885 г. Учи естествени науки в Софийския университет, а след това и в Белград. Учител по естествена история и директор в Разградската гимназия „Йосиф I“. По майчина линия Тодор Митев – бивш главен редактор на вестник „Гледища“, е внук на Петко Дацев.
Учебна 1913/14 г. Светослав Греков (1886-1949). Роден в Чирпан. Преподава математика. За три години е асистент в Математическия факултет на СУ (1915-1919). Става професор по търговско смятане и счетоводство във Висшето търговско училище във Варна, по-късно Варненски икономически институт. Председател на БТПД (Българско търговско промишлено дружество) във Варна.
Иван Кефсизов, мъжка гимназия. Роден в Дряново. Завършил Софийския университет. След това става учител във Варна. Издига се до варненски окръжен училищен инспектор
Учебна 1919/1920. Илия Ив. Фтичев, мъжка гимназия, филолог. След Разград се премества в Русенската мъжка гимназия „Цар Борис I“. През 1922 г. става неин директор на мястото на несправедливо уволнения голям български и русенски педагог Нико Просеничков (убит от т. нар. Народен съд) през 1944 г. Уволнението на Н. Просеничков е по политически причини. БЗНС поставя Иван Фтичев, защото бил комунистически функционер, близък до земеделците. Смятан е за най-омразния учител в Разградската гимназия. Заради него и някои други се вдига прословутата стачка в Разградската гимназия през есента на 1919 г. Един от лозунгите на гимназистите е „Долу Фтичев“.
Учебна 1919/20 г. Роман Спатаров, мъжка гимназия. Учител по музика. Името му се свързва с развитието на хор „Добруджански звуци“. Пише музикални произведения.
Учебна 1822/23 г. Кирил Чолаков (1897-1963), мъжка гимназия. Завършил е философия и педагогика на СУ (1918-1921). Работил е четири месеца в гимназията – от началото на септември до края на декември 1922 г. Не фигурира в списъците на учителите от тази година. Записва се като студент в Медицинския факултет на СУ. Продължава медицинското си образование в Грац и Виена. Дипломира се през 1927 г. и защитава докторска дисертация. Работи като асистент в Софийската психиатрична клиника, след това е на частна практика в Русе, учител-лекар в Русенската мъжка гимназия, учител-лекар в Софийската мъжка гимназия, отново е на частна практика в края на 1941 г., мобилизиран като невро-психиатър в Софийската общовойскова болница (1942-1943), лекар-специалист във Въздушните войски (1945). Кандидатства за доцент в Медицинския факултет – Пловдив през 1946 г. Комисията по конкурса отчита публикациите и качествата му и го избира направо за професор по нервни и душевни болести. Така той оглавява едноименната катедра във Висшия медицински институт в Пловдив. От 1953 г. до края на живота си е ръководител на Катедрата по психиатрия в института и директор на Пловдивската университетска нервно-психиатрична клиника.
Учебна 1923/24 г. Иван Н. Кочетов. По народност е руснак. Учител по музика. Диригент за кратко време на хор „Железни струни“. По-късно е диригент на Пловдивското певческо дружество.
Учебна 1924/25 г. Вяра Христова Дограмаджиева, мъжка гимназия Родом от Сливен. Дъщеря на основателя на Демократическата партия в Сливен Христо Дограмаджиев. Сестра на кавалериста подполковник Владимир Дограмаджиев. Към 9 септември 1944 г. той е командир на 10-и конен полк от Прикриващия фронт. Арестуван е в градското кино на Сливен и е убит от комунистически бандити с имената Шайбата, Мечкаря, Менгемето и др.
Учебна 1925/26 г Илия Харалампиев Ташев, мъжка гимназия. В Разград учителства от февруари до септември 1925 година и затова го няма в списъците на учителите от тази година. Той, както съобщава историчката Веселина Антонова в книгата си за Баба Тонка „Портрет в сепия“, лично се е погрижил в списъците на „изявените фашисти“ в Русе да попадне името на Нико Просеничков. Това е историята на едно лично отмъщение и пример за често срещана саморазправа след 9.ІХ.1944 г. Илия Ташев е завършил Императорско военно училище в Суми, Украйна през 1919 година. Придобива учителска правоспособност от 1921 г. и започва да обикаля училищата в Русе, Разград, Шумен, отново Русе. Затаява омраза към директора на Мъжката гимназия „Княз Борис“ Нико Просеничков заради добил публичност скандал. Ташев си „устройвал любовни срещи“ с млади учителки и ученички, пиел по бирариите заедно с учениците си, а после им поправял оценките от матурите. Десетилетия властите гузно премълчаваха истината за съдбата на Тонка Обретенова-Просеничкова и нейния съпруг, уважавания учител и дългогодишен директор на Русенската мъжка гимназия.
Учебна 1924/25 г. Бона Христова Бръмбарова (1894-1977), мъжка гимназия. Родом е от Плевен. Дъщеря е на Христо Василев Бръмбаров от родословното дърво на фамилията Бръмбарови. От тази фамилия е големият оперен певец Христо Тачев Бръмбаров.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
