Бурните, величави, но и отблъскващи години – 1893-1894 са останали в нашата история като „Режимът на Стамболов“. Откъсването на България от вековната азиатщина и първите и стъпки към изграждане на самостоятелна модерна държава е динамичен преход, характеризиращ се с остра политическа конфронтация и лабилност.
През това оспорвано и днес време правителството на Стамболов полага законодателните основи на стопанското изграждане и административната централизация на държавата.
През този период е открито Софийското висше училище (бъдещият университет) – 1888 г., държавата откупува жп линията Русе – Варна (открита през 1866 г.) и започва строеж на нови линии, пристанища, през този период се открива и първото Пловдивско изложение – 1892 г. Всичко това полага основите на просперитета на нашата страна. България поема европейски път на развитие. Разградчани са в подкрепа на стопанския и културен напредък и с Решение от 21 юли 1890 г. на Градски общински съвет – Разград Стефан Стамболов е провъзгласен за почетен гражданин на Разград. В протокола се изтъкват редица заслуги на министър-председателя, сред които са: „Неговата неуморима самоотвержена деятелност за благото на България преди и после Освобождението ни; Неговата финансова вещина за улучшение икономическото в страната ни положение и за повдигане кредитът на народа ни пред образований свят; Неговата инициатива за полагането основния камък на първия български университет“.
Но политиката на твърда ръка има и своята обратна страна. Против Стамболов не застават вече само политически противници. Народът излиза от позицията си на пасивно недоволство и в някои части на страната е пред прага на стихиен бунт. При провеждането на допълнителните парламентарни избори (когато кандидатите за депутати се одобряват лично от Стамболов) през януари 1894 г. в Поповско и Разградско избухват вълнения. Трябва да уточним, че до 1901 г. Поповска околия е в границите на Разградско окръжие.
По-долу се проследява ходът на тези вълнения, които са част не само от местната история, но и слагат отпечатък върху националната ни история, тъй като завършват със свалянето на Ст. Стамболов. Конфликтът назрява още преди печално известните избори през 1894 г. Година по-рано, в изборите за VII обикновено Народно събрание през 1893 г. в Разград Димитър Раданов и Бърни Бончев са касирани. Наскоро умира и поповският народен представител Георги Стоянов.
Въпреки взетите мерки резултатът от избора в Попово от 18 април 1893 г. е изненадващ за режима. Околийският управител на Поповска околия в рапорт до окръжния управител на Разградско окръжие съобщава следното за проведения избор на 18 април: „…всички присъстващи са дали гласовете си за противниците“.
След 18 апр. 1893 г. назрява конфликтът между властта и Садина. Стефан Стамболов приема проблема „Садина“ като личен, което показват последвалите действия. Това води до насочването на допълнителни избори на 23 януари 1894 г. за двама народни представители от Разград и един от Попово. Така след като в страната вече избирателната кампания е отминала, опозицията съсредоточава вниманието си в Разград. Изненадващо за Стамболов тук се кандидатират двама водачи на легалната опозиция – Константин Стоилов и Васил Радославов. Ст. Стамболов използва всякакви средства за да не допусне избирането им. Събитията от зимата на 1894 г. имат голям обществен отзвук. Разград, Попово и с. Садина не слизат от страниците на вестниците. Около 100 дописки и 12 уводни статии отразяват изборните вълнения в Разградско – в. „Прогрес“, „Защита“, „Черно море“, „Свобода“, „Свободно слово“ и др.
Главните герои на опозицията в Разград са Бончо Раданов, Николай Ненчев и Александър Зорзанов.
В Разград изборите от 23 януари 1894 г. са опорочени – в изборното помещение са налице стълкновения и се налага да се намеси войската. Въпреки безцеремонните мерки, предприети от Стамболов, изборният успех на привържениците му е крайно неубедителен. В. „Черно море“ от 12 февр. 1894 г. в обширна уводна статия представя изборите в Разград: „На 23 в 8 часа се отвори бюрото. Почна гласоподаването тихо и мирно без всякакъв шум. Правителствените се обезкуражиха, защото бюлетините, които вървяха от цвета на книгата се познаваха, че са в тяхна вреда… Правителствените лакеи се съкрушиха, защото пристигналите след малко и други 3000 души българи, които викаха: „Да живеят опозиционните кандидати, за тях ще гласоподаваме и от тях очакваме икономическото подобрение на страната“. Стига се до размирици и арести. „Разградските граждани вчера на 23 того – ден, който трябва да се запише в историята, доказаха, че са независими и доблестни патриоти. От сега нататък бъдете уверени, че тук не могат да повлияят никакви настроени кандидати в каквито и да било избори“, пише вестникът.
Вълненията обхващат цялото окръжие. На 13 февр. 1894 г. в Поповска околия се провеждат допълнителни парламентарни избори. Събират се около 6000 души. По-голямата част от тях са в подкрепа на опозиционния кандидат – адвоката Ненчев. Гласоподавателите заварват урните предварително запечатани. Знаейки за средствата, с които си служат управляващите за спечелване на изборите, те, подкрепяни и от представителите на с. Спахлар (дн. с. Ломци), Разградско искат кутиите да бъдат отворени. Отказано им е. Напрежението рязко се покачва. Селяните грабват една от кутиите, разбиват я и се оказва, че тя е пълна с бюлетини за правителствения кандидат. Множеството се отправя за да протестира, но е посрещнато със стрелба от намиращите се там полицаи. Двадесетина души са ранени, четирима от тях смъртоносно.
Изборите се провалят и се насрочват нови на 20.02.1894 г. Местната власт предприема трескави действия за арестуване на размирниците и недопускане на провал на новонасрочените избори. За виновници за бунта са обявени над 100 души от с. Садина и 7 души от с. Ломци.
В с. Ломци е изпратен един стражар с двама „караулджии“, които арестуват почти без проблеми участниците в отварянето на урните.
Не така гладко обаче протичат събитията в с. Садина. На 16 февруари 1894 г. Наредено е в Садина да бъде изпратен околийския пристав с 20 стражари. Изискват се стражари и от съседните околии – Горна Оряховица и Кесарево.
Всичко това буди безпокойството на управляващите. Разменят се бързи телеграми между поповския околийски управител, разградския окръжен управител, Министерството на вътрешните работи и лично със Ст. Стамболов. Военният комендант на Разград получава заповед да изпрати в Попово една войскова рота с петима офицери с цел запазване реда в деня на избора. Разпорежда се тази рота да се използва за арестуване на „престъпниците“ в Садина, като се употреби оръжие само в краен случай.
Стамболов лично разпорежда с бърза телеграма ротата с наличните конни стражари в окръга незабавно да замине за Садина, да арестува виновниците, които да се задържат в Разградския затвор. С нова записка от същия ден Стамболов нарежда: „Ако Садинчане укажат вам съпротивление, разрешавам ви да употребите оръжие и да направите всичко щото видите за нужно на самото място“.
В заповедта е посочено, че Садина трябва непременно да се усмири до неделя, защото ако това не стане ще има много по-големи „гюрултии и бунтувания“.
Следват още редица телеграми, които определят хода на действията и така на 19 февруари 1894 г. в девет часа стражари и войници са пред Садина. Съгласувано с ротния командир, началникът изпраща двама стражари в селото да призоват кмета и старейшините да се явят при тях. След около час те пристигат. Заповядано е на първенците в селото да се върнат обратно и да съобщят на виновниците да се предадат доброволно. Старейшините се връщат в селото, но никой не се предава. Приставът и стражарите навлизат в селото, а ротата е разположена в бойна верига срещу селото.
В крайна сметка, за да се избегнат излишни жертви, 13 души от Садина се предават. Останалите, обявени за водачи се укриват. Обстановката е напрегната, селяните се събират „на купове“. 13-те арестувани са изпратени в Разград. В единият от тях – Минчо Петров е открит револвер. Още в началото започват издевателствата върху арестуваните. Държани са в ареста десетки денонощия без постановление, без храна и с постоянни побоища. Кмет през тези години на Садина е Йордан Димитров Чаушев – истински вожд на селото, многократно задържан, арестуван и бит.
Околийският началник Стоянов заявява писмено пред Стамболов и пред окръжния управител – „Без екзекуция садинчани няма да утихнат“.
Впоследствие са арестувани и откарани в Попово 25 души. Въпреки арестите положението продължава да бъде тревожно. Стамболов разпорежда да се подготвят файтони и коли в Разград и да се изпратят по най-бързия начин за Попово „40-50 души солдати под командата на решителен офицер“ в помощ на пристигналата там рота.
В изборния ден в Разград и Попово се получават от София няколко телеграми с почти еднакъв текст „Явете какво става в Садина“.
Околийският началник докладва на окръжния управител за хода на изборите: „Бюрото се откри и гласоподаването почна първо от поповчани…В тая минута се яви при мен садинският кмет и заяви, че садинчани и зараевчани били накрай Попово и искат да видят какво има в кутиите. Изпратих пристава“. Стамболовистите печелят, но са гласували едва около 600 души.
След тези събития с. Садина е обявено за разбойническо гнездо и е наказано с екзекуция съгласно чл. 11 от Закона за изтребление на разбойничеството от 1887 г. Този член гласи: „Ако някое село, махала или колиба укрива разбойници, или отказва своевременното даване на предвидената в чл. 4 от настоящия закон помощ, подлага се на екзекуция по предложение на Министерския съвет“. Така на 22 февруари 1894 г. в с. Садина са изпратени две дружини войска от Шумен и Търново с 28 офицери под командата на подполковник Караджов от Седми пехотен преславски полк. Числеността на войниците надвишава 800 души. Село с по-малко от 500 къщи и население от 2300 души е принудено да изхранва многобройната войска и то в най-тежкия годишен сезон. Първите помощи за селото пристигат от граждани от Разград, Русе и Шумен – общо 22 000 лева, отделно от Русе – 10 000 оки брашно.
Събитията в Садина намират голям обществен отзвук. Започват масови протести в страната против разправата с мирното население. Издига се лозунгът „Събирайте помощи за Садина”, на който откликва цялата страна. В подкрепа на садинчани застават Алеко Константинов, Константин Стоилов, Никола Габровски и свързаният с разградския край Антон Страшимиров. Подкрепата дори надхвърля границите на страната. В. „Свободно слово“ отпечатва протестно писмо, носещо подпис: „Болшинството от студентите – българи при един французки университет“.
В. „Работник“ е сред най-активните садински защитници: „Дълбоко е възмущението на всичко честно и справедливо в нашето общество против тежкото и незаслужено наказание, наложено на това село, името на което се разнесе и в най-отдалечените кьошета на нашата страна“.
Садина не се смирява и след приключване на екзекуцията. На 23 април 1894 г. над 350 мъже се събират на протестен митинг в училището и изпращат телеграма до Двореца да се разтури сегашният министерски кабинет, който е разрушителен за страната. На същата дата – 23 април 1894 г. е организиран митинг и в Разград в църковно училищния двор. Около 6000 души приемат резолюция: 1. Да се иска свалянето на Стамболовия разрушителен и тираничен кабинет; 2. Да се иска освобождаването на интернираните български граждани и възвръщането на митрополит Климент в екзархията му; 3. Упълномощава избрания кабинет да се представи лично на Н.Ц. Височество Фердинанд I и да изкаже болките на населението.
Избраните лица за поднасяне на резолюцията до Фердинанд I са: Бърни Бърнев, Бончо Раданов, Цанко Марков, Димитър Казанакли, Александър Зорзанов, Юрдан Рашев и др.
След тези събития се анулира обявяването на Стефан Стамболов за почетен гражданин на Разград с решение на Общинския съвет от 13 ноември 1894 година: „Стамболов и Разград са две съвършено различни понятия, които се родиха в Стамболовия режим през последните години“.
За село Садина последиците от екзекуцията са трудно преодолими. Минават години, докато селото възстанови икономическото си състояние, а събитията и жертвите от далечната зима остават завинаги в летописите.
Настъпва краят на седемгодишното управление на най-значимия български държавник. Идва времето на по-умерените политически дейци и управници.
Събитията от далечната 1894 г. в Разградско и Поповско доказват, че и по-малките и отдалечени населени места могат категорично да заявят своята воля, смело да застанат зад позициите си и да обърнат хода на събитията.
Д-р Дарина КОЛЕВА
Снимки:
д-р Дарина КОЛЕВА
Снимка на околийски митинг в църковно-училищния двор на храма „Св. Никола“ в Разград за сваляне кабинета на Стефан Стамболов. 23 апр. 1894 г.
Телеграма от Ст. Стамболов за събитията в с. Садина
В. „Разград“, 18 март 1895, публикация за Садинската екзекуция
