Миналото на Разградския край в периода на османското владичество е проучвано от много изследователи. Все още има обаче турски и османо-турски избори, от които могат да се черпят най-различни недостатъчно известни данни за миналото на Разград. Такива данни за района от края на 18-ти и началото на 19-ти век ви предлагаме в днешната ни публикация.
Войска
Тъй като преселниците от Анадола били „Evlad-ı Fatihan“ (Евлад-и Фатихан, на османски турски синове и дъщери на Фатих, т.е на завоеванието), това е името, дадено на потомците на завоевателите и бейовете, участвали в завладяването на Балканите в Османската империя. От този период до днес този термин се използва и за балканските турци изобщо. Юруците в Хезарград, подобно на тези в Силистра, Мачин, Филибе, Чирпан, Хаджиоглупазаръ (Добрич), Русчук, Стара Загора и другаде са включени в клана Танридаги, известни още като Карагьоз юруци. „Румелийските юруци“ изпълнявали и задълженията по чистачи и секбани (наемници, въоръжени с пушки), които били вид цивилна военна служба до Танзимата /период на обществени реформи, започнал през 1839 г./. В началото те образували т. нар. „Знамена“ (Вayraklar) от сто войници, които можем да наречем роти в днешната военна система. „Знамената“ били пускани в действие срещу вражески атаки или бандити. При такива случаи хезарградските турци издигали пет „байрака“. Било е определено и кои флагове къде ще отидат, за да „помогнат“ в случай на нападение. В случай на бунтове, по заповед на управителите на санджака се предприемала „помощна експедиция“. „Знамената“ на градовете Хезарград, Мачин, Каварна и Ергьогю (Гюргево), например отиват във Видин като „помощници“ (BOA.MAD.d. gömlek: 666). От Хезарград при турците се вземала и вид наемна стража, „eşkinci çakırlığ“. (BOA.C.Sm.161/8100-17 Zilhicce 1109).
През зимата част от войската, която била на гарнизон в Шумлу (Шумен), армейския център, зимувала в Хезарград. (BOA.C..As. 316/13084 – 04. Receb 1144 – 02.01.1732). Освен да бъдат призовавани на военна служба във времена на война и опасност, турците от Хезарград имали и готова военна сила под командването на Хезарградския аянлък. Например: Hacı Hüseyin Ağa, един от знатните хора на Хезарград, имал 550 пехотинци и 235 кавалеристи под свое командване. (BOA.C.As. 587/29726 – 04 Receb 1205 – 09.03.1791) Биволите, теглещи оръдията за армията и конете на някои велики везири (BOA.C.DH.256/12751 – 12 Safer 1225 – 19.03.1810) са били хранени в Хезарград. В някои случаи, когато армията, която била в Хезарград, оставала за дълго време, като унищожавала икономиката на региона и избухвал глад, защото доставките свършвали. Например, когато Паласлъ Мехмет паша (тогава командващ отряд албанци), дошъл в Хезарград да въвежда обществен ред през юли 1800 г. и останал с армията си повече от петнадесет дни, накарал хората от Хезарград да се грижат за неговите войници и животни, а това създало проблеми и предизвикало оплаквания.
До Танзимата на българите и другите немюсюлмански елементи е било строго забранено да използват оръжие. Тъй като военната служба е запазена само за турски и ислямски елементи, само те знаят как да използват оръжие. Не е изненада при това положение, че виновниците за безредиците в региона са турци извън закона.
Общественият ред е един от основните проблеми в Хезарград и околностите му. Професионалните войници понякога използват оръжията в ръцете си, за да ограбват хората със сила. Те прибягват до тирания, особено когато армията напуска града.
Производство
Делиорманският район е бил може би един от най-богатите райони на Мемалик-и Яли Осман (друго име на Османската империя). Производството на дървен материал, зърно, керемиди и лой са основните ресурси на региона. Дървесината, добита от гъстите гори, се обработвала в дърводелски работилници и се изпращаше в четирите посоки през Дунава. От друга страна, зърнени продукти като пшеница и ечемик хранели Истанбул. Освен това, този продукт е бил изнасян от региона и изпращан с кораби до различни крепости и армейски центрове. Богатите алувиални почви по бреговете на река Дунав са били много подходящи за производството на висококачествени тухли и керемиди. Произведените тухли и керемиди са били използвани в строителството на сгради, както и за военни цели, както и в строителството и ремонта на места като крепости,малки селища и други места.
В Хезарград и околните села кланичното месо се отделяло за нуждите на армията, а получената лой се доставяла на армията за смазване на различни съоръжения, колела, земни оръдия и оръдия на кораби и се поръчвала за корабостроителниците.
Друго нещо, което вълнувало ловните ентусиасти, е било, че много богатите ловни полета в горите са били рай за ловците. Уловените в горите на Хезарград и Търново сърни се правели на пастърма и изпращани в Истанбул. (BOA.AE.SAMD.II. 2/136 – 12 Şaban 1104 – 18.04.1693).
Тези, които които са обработвали земята, юруците и българите, които хранели стадата си с трева по ливадите и плата, онези, които секли дървен материал от държавните гори, всички, които са ловували и са ловели риба в реки, езера и морета, и дори тези, които се специализирали в събирането пиявици в езера и блата, плащали данъци за вземане и използване на държавна собственост. А тъй като пиявицата е бил лекарствен продукт, данъкът от нея отивал директно за нуждите на лекарите.
Бандитизмът и общественият ред в Делиормана
Фактът, че районът е горист и планински, позволява на бандитите лесно да се укриват. Бандитските инциденти, убийствата – най-вече кланета, нападенията от засада са били изключително често срещани в региона. Бандитите са били най-често Тези бандити били обикновено разбунтували се и дезертирали войници, които започнали да се занимават с бандитизъм, разчитайки на оръжията в ръцете си, и извършвали насилия и грабежи, търсейки по-лесни начини за препитание. Архивите са пълни със стотици документи за бандитите и техните репресии.
Новите заселници
През 1856 г. в Хезарград са заселени много кримски имигранти-татари, които преминават Дунава и намират убежище в османските земи поради Кримската война. (BOA.İ..DH. 352/23211 – 24 Zilhicce 1272 – 26.08.1856) Прииждащите кримчани укрепват турското население срещу българското население, което бавно се увеличавало през тези години. В днешните територии на България черкезите (адигите) са заселени по време на проведения от Русия черкезки геноцид от 1864-1867 година, основно в северната част на страната и в близост до черноморските пристанища Бургас и Варна. Компактни маси са заселени в днешните области Видин, Враца, Монтана, Разград, Шумен, Добрич и Велико Търново, където черкезите създават свои села, а друга част от тях са настанени в български или турски села. Много от тях се местят постоянно или се претопяват чрез бракове с други мюсюлмани (турци, татари, албанци).
Османска прогимназия в Разград
Освен в джамиите на Хезарград, са̀мо религиозно обучение се е провеждало в мектебетата (начални училища) към джамиите и по-високо в медресето на джамията „Ибрахим паша“. Първото училище, открито за обучение в светски съвременен смисъл, е Разградската османска прогимназия (руждие) от 1856 г. (BOA.A}MKT.MHM.416/59 – 27.01.1856). Всички книги, по които трябвало да се преподава в това гражданско училище, са били изпратени от Истанбул. Тъй като в цялата страна се учело по едни и същи книги, желаещите да получат „високо“ образование нямали проблеми, където и да отидат. Разградската прогимназия продължава дълго своето съществуване и след Освобождението. Сградата е разрушена след наводнението от 1947 г.
Управители
Всички те минават различни стадии на наименованието си последователно през вековете – кадии, аяни, мюдюри и каймакани. Общо за близо 500 години владичество управителите на града са последователно някъде над 50 с различен срок на управление.
Население и демография
По различни данни от османските архивни документи се вижда движението на населението с някои признаци по каази (окръзи) за времето от 1860 до 1877 г. Тези признаци са ханета (домакинства) по етнос: мюсюлмани, немюсюлмани, роми (кипти), евреи, обобщени данни. За1859-1860 г. ханетата за кааза Хезарград са: мюсюлмански: 5806; немюсюлмански: 2092; кипти: неотчетени. Население за окръг Хезарград: мюсюлмани: 28162; немюсюлмани: 8081; кипти: с ислямско вероизповедание: 1655; немюсюлмани: 323; общо население: 38941 човека. Зa 1865 г. само в града Хезарград населението е както следва: мюсюлмани: 6678, от тях мъже 3400, жени 3278; българи: 2567, от тях мъже 1380, жени 1187; арменци: няма; евреи общо: 99, от тях мъже , 52, жени 47; кипти 379, от тях мъже мюсюлмани 99 , жени мюсюлманки 110, мъже християни 90, жени християнки 80; Общо за града 9723 човека.
Брой населени места в окръг Хезарград през 1873 г. 145. Общо мюсюлмански ханета в тях: 14852; жители мюсюлмани 44075. Процент от общо жители за каазата: 74.1%. Общо немюсюлмански ханета: 3487, общо 15078 човека. Процент от общо жители за каазата: 25.49%. Общо ханета (домакинства) за каазата (окръга) 18339; общо жители на каазата (окръга) 59153. Този окръг има най-много жители в сравнение с други в Русчукски санджак: Русчук, Шумну, Силистре, Никболу (Никопол), Зистови (Свищов), Джума-и Атик (Търговище), Тутракан. Брой села в окръг Хезарград през 1874 г. 135. Общо мюсюлмански ханета в тях: 15628; жители мюсюлмани 43444. Немюсюлмани общо 15685 човека. Общо жители на каазата (окръга) 59118.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Б.а. Една част от информацията по публикацията е по Aydın Ayhan „Hezargrad-Razgrad Tarihine Notlar“ (Бележки по историята на Хезарград-Разград) в Balkan TÜRK Hareketi (Балканско турско движение), 2015. Другата част е от Aşkın Koyuncu. (2014). Tuna Vilâyeti’nde Nüfus Ve Demografi (1864-1877), Journal of Turkish Studies 9.
