Той е поручик на медицинската мисия на Австро-Унгария и се казва д-р Хари Арман Варкони. За него се знае само, че преди да дойде в Разград, му е било поверено хирургичното отделение с физио- и механо-терапия на откритата по време на Първата световна война Централна военна болница в София, разположено в четириетажната сграда на хотел „Петербург“ на ул. „Екзарх Йосиф“. Сведенията сочат, че е назначен като ординатор І степен в Разградската болница през октомври 1924 г. Той извършва първата апендектомия в Разград и поставя началото на хирургичната помощ в града. Същата година е назначена като медицинска сестра в болницата Анна Сталбовская.
В бр. 180 на в. „Разградско слово“ от 15 декември 1926 г. се появява следната информация: „Д-р Хари Варкони – любимецът хирург на града, околията и почти цяла България, който в продължение на година и половина като ординатор на Разградската държавна болница ежедневно даряваше живот на страдащите, биде уволнен от длъжност преди един месец“.
Уволнението му е последвано от назначаването на новия и.д. управител лекар на болницата д-р Сигизмунд Семьонов – също хирург, а двама лекари – хирурзи в болницата не можело да има. С уволнението д-р Варкони още същия ден се лишава и от правото на частна практика като чужд поданик, макар че той е направил постъпки да бъде признат за български поданик, но молбата му все още не е разгледана от Народното събрание. Вследствие на това не е допуснат на колоквиум.
Вестник „Разградско слово“ проследява в пълни подробности случая с д-р Хари Варкони, а всеки път редакторът Григор Попов не пропуска да застане на негова страна. От информацията ясно се вижда, че и гражданството го поддържа и в стремежа да го задържи в града се ражда идеята да бъде назначен на вакантното място за старши градски лекар. За тази длъжност в случая кандидатстват петима лекари, между които и бившият управител-лекар на болницата д-р Наум Башев. Д-р Варкони не кандидатства, но приятели настояли пред него, помолили го и той в последния момент депозирал заявлението си.
На 25 ноември заседанието на Разградския общински съвет е тържествено. Час преди това гражданството се трупа пред общинския дом – пълни заседателната зала, коридорите, площада. В същия момент депутация на гражданите, начело с адвоката Тодор Цонев и търговеца Георги Шопов иска думата от кмета. Изброявайки големите заслуги на д-р Варкони за града и околията, депутацията моли Общинския съвет да го назначи за градски лекар. В негова полза се изказват и общинските съветници с изключение на Антон Пинтиев, който настоява за назначението на д-р Башев.
След единодушното решение за назначението на д-р Варкони Григор Попов предлага всички вкупом да отидат пред дома му, за да го поздравят с новия пост. Неколкостотин души тръгват и викат: „Ура!“. Докторът – гологлав, видимо развълнуван, се представя пред гражданството, а редакторът на в. „Разградско слово“ се обръща към него: „Целувам, г-н докторе, вашата чародейна ръка, която дава живот на страдащите“. Вдигнат е на ръце, събитието се превръща в манифестация на чувствата на разградчани. Но доносите и клеветите към доктора не спират. Будното гражданство следи развитието на въпроса и когато той се изостря, жителите на града поемат отново масовата акция като протест срещу „спекулантите с народното здраве“.
На 19 декември в салона на читалище „Развитие“ на масово събрание гражданите поставят отново своето желание за връщането на д-р Варкони. Адвокатът Георги Белчев в своята двучасова реч излиза в негова защита, а адвокат Трендафил Розов предлага резолюция, която от специална комисия да бъде представена пред министъра на вътрешните работи и народното здраве и пред Санитарната дирекция. В защита на лекаря се четат имената на много разградски авторитети по това време – градският кмет Къню Камбосев, д-р Димитър Пенчев, окръжният съветник Иван Казанаклиев, д-р Георги Атанасов, разградските народни представители Венелин Ганев, Димитър Тодоров, Станчо Митев. Предвижда се избраната делегация на 26 декември да замине за София.
По същото време д-р Недялков, ординатор в местната болница, е преместен в Дар Дере /дн. Златоград/. Този факт буди общо негодувание , тъй като гражданството го свързва с опитите на заинтересовани среди да бъдат отстранени от служба всички поддръжници на д-р Варкони. В същия момент пристига от София телеграфно съобщение, д-р Хари Варкони е приет за български поданик и може да се яви вече на колоквиум.
На 23 декември 1926 г. няколко лекари в Разград – д-р М.Белчева, д-р Д.Пенчев, д-р В.Шопова и д-р Н.Недялков по своя инициатива свикват събрание по повод на разпространяваните слухове по адрес на д-р Варкони, които са стигнали до Санитарната дирекция, че всички лекари в града негодуват срещу дейността на хирурга и че били против неговото оставане в Разград. Колегите му признават положените от него усилия за уреждане на хирургичното отделение в болницата, за обучаване на персонала, когато средствата са оскъдни, като си е служил първоначално със собствени инструменти. Съставеният протокол показва и мотивите на противниците на д-р Варкони – явно доброто отношение на гражданите към него накърнява техните материални интереси и вероятно това е основната причина за цялата кампания срещу него. Протоколът е изпратен в Дирекцията на народното здраве и Лекарския съюз.
През март 1927 г. граждани отправят питане към народния представител Димитър Тодоров защо още не е изпълнено уверението, дадено от него при последното му пребиваване в Разград, че д-р Варкони ще бъде върнат в болницата, а д-р Недялков ще бъде върнат от Дар Дере. Брой 284 на Държавен вестник от 19 март 1927 г. обаче срива очакванията на гражданите, тъй като там е публикувана Заповед № 157 на Министерство на вътрешните работи и народното здраве: „Съгласно решението на дисциплинарния съвет при главната Дирекция на народното здраве под № 6 от 5 март т.г. и на основание чл. 75, т. 7 от Закона за държавните служители, уволнява се от служба за време от три години бившият първостепенен ординатор д-р Хари Варкони при Разградската болница“. Заповедта е подписана от министъра Андрей Ляпчев.
Още същия ден в Разград се свикват на заседание градското и околийското бюро на Демократическия сговор и е решено да бъдат поканени народните представители Димитър Тодоров и Станчо Митев да пристигнат веднага в града и съвместно с тях бюрата да обсъждат мерките. Народните представители пристигат веднага на следващия ден. Въз основа на доклада на анкетьора – окръжния лекар д-р Мустаков, срещу д-р Варкони са приписани 18 обвинения. По 5 от тях анкетата го оправдава, а най-важното е, че го оправдава по обвинението, че се е отнасял грубо към милосърдни сестри и болногледачки в болницата. Така оправдан „по недоказаност“, вече болногледачката Николина Йорданова и милосърдната сестра Столбовская не могат да бъдат подозирани в пристрастие, тъй като единствено върху техните показания се градят „престъпленията“ на д-р Варкони. А докторът просто е бил много взискателен към тях, когато те са проявявали нехайство към длъжностите си. Изходът е втора анкета, която да се извърши не от лекари, а от лице, което няма нищо общо с лекарските среди. На 12 април 1927 г. пристига от София инспекторът на полицията при Министерство на вътрешните работи Серафимов, който да направи втора анкета. Но докато гражданството се бори за връщането на доктора в болницата, в Министерството изместват въпроса – заставят го да се бори за отменяне заповедта за уволнението му. Нова офанзива срещу него прави и списанието на Българския лекарски съюз „Летописи“, което на два пъти публикува материали, с които се старае да покаже, че в България няма друг лекар чужденец, „от чиито неетични похвати българското лекарско съсловие така да се е срамило“. Странна логика има в заключението на автора: „Ако беше добър син на своето отечество, щеше да остане да му служи, а нямаше да тръгне да дири евтина слава и щастие в нашата нещастна страна“. А истината в случая е съвсем проста: оставането на д-р Варкони в България се основава на факта, че в Унгария по това време има повече хирурзи, отколкото са необходими, а у нас не достигат.
Добрата новина, съобщена в бр. 202 на „Разградско слово“ от 25 юни 1927 г. е, че Разградският окръжен съд с определение от 22 юни е прекратил углавното дело срещу д-р Варкони, повдигнато от Дисциплинарния съвет при Дирекцията на народното здраве по обвинението му за „опущения по служба“. Делото е прекратено по липса на улики за престъпление.
В началото на август 1927 г. се съобщава, че д-р Варкони и д-р Д. Пенчев откриват клиника в града. За целта е наето зданието на Исмаил Табак Чаушев, срещу Народната банка. Съобщава се, че клиниката ще разполага с 6 стаи, с 30 легла, отговарящи на хигиеничните изисквания. Явно клиниката работи, защото през декември 1927 г. в „Разградско слово“ се появява съобщение, че д-р Варкони е дарил 700 лева на читалище „Развитие“. Това е възнаграждение, дадено му от приятелско семейство за излекуване на болен от това семейство. Лекарят счита за уместно да отстъпи своя хонорар в полза на читалището.
За голямо съжаление, д-р Хари Варкони в крайна сметка не остава в Разград. В бр. 246 на „Разградско слово“ от 18 декември 1928 г. той се сбогува с разградчани. Уводният материал на вестника е всъщност неговото прощално писмо, в което той изказва своята благодарност към гражданите за оказания прием и доверие и за засвидетелстваните към него чувства на уважение. Признава, че неговото най-голямо желание е било да работи в болницата, но това не става, въпреки усилията на разградчани. Неудобствата, при които е поставен впоследствие и особено липсата на удобна сграда за уреждането на една клиника, го принуждават да се раздели с Разград и да се установи в Павликени. А разградчани са винаги добре дошли при него. Така вероятно дълбоко обиден, от града си тръгва един способен лекар хирург.
Нели НИКОЛОВА
Б.р. Статията е част от издадената миналата година книга на авторката с материали за миналото на Разград „С мъдростта на миналото в светлината на бъдещето“.
