В последните години хората като че започнаха да говорят на различни езици. Стари приятели, съученици, роднини или тези, с които си скитал по планините и безброй пъти сте си подавали ръка, изведнъж спират да чуват. По-лошото е, чe са сграбчили изначално приетата истина и са я направили своя. Най-високата степен на градацията е в обратна посока. Ако сме честни, то и самите ние сме си натъпкали силиконовите тапи в ушите. Сещам се за една впечатляваща мъдрост на Ларошфуко: „Всеки мисли според степента на покварата си“. Така е и днес! Малко или много, сме покварени. Когато политическите и икономическите ни ръководители са покварени, те неизбежно покваряват народа – покваряват нас! С това нечуване и недочуване се стига до говоренето на различни езици. Силно се разклаща и започва да се разпада старозаветната Вавилонска кула – с пушеци и прах от излишен либерализъм, неонацизъм, прозрачен популизъм и още прахоляци вляво и дясно, за които читателя се сеща.
На този сив фон, ще ви споделя едно откритие лично за мен. Една дума, която научих, харесах и която явно е намерила място и в без това богатата ни словесност. Чужда е – гръцка, и вероятно още от златната им епоха, но така прилепва на нашия традиционен, български, национален дух! Думата е евдемония! По-скоро идея, концепция за „добър дух“. Ако ви мине през ума за щастие – не е съвсем така и ще ви кажа защо. Щастието се свързва с късмета, с емоцията. Емвонията е състояние на поведение, на съществуване. Тя е високата степен на щастието – трайната, на осъществяването….бавно и постепенно. Има го удоволствието и удовлетворението, но не моментното. Съответства на по-високи стремежи и ценности. Хората, като разумни същества, развиват потенциала си! Правят добри, значими неща! Искат да го изразят и получават удовлетворение от това което са постигнали, в това, в което са се превърнали! Евдемонията е това, което даваме за другите, за да се почувстваме щастливи. Постоянното удовлетворение – не за ден, месец, година. Удовлетворение като висша степен – най-ценно, незаменимо и единствено реално богатство.
Сигурно вече се чудите защо толкова се философства, но въвеждам уважаемия читател в темата и на момента написвам едно име с главни букви – ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЕФРЕМОВА! Ще се опитам да ви убедя, че евдемония и Теодора се припокриват. Тук възниква и въпрос: има ли някой исперихчанин, който не е виждал вечно усмихнатото лице на Теодора? И не само в Исперих! Ако имате пет минути търпение, гарантирам вдъхновение за ония идеи, които подхвърляте и забравяте многократно.
Ето всичко за Теодора – от начало до край. Родена е в Исперих в знака ДЕВА през 1968 г. Добро дете, любопитно, отлична ученичка в гимназията, в Института по биотехнологии в Разград, във ВХТИ „ Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. Серията на отлично представяне се прекъсва в Бургас през третата година. Здравето не позволява на Теодора да продължи. Съдба! Свободна е и открива един друг свят! В началото вероятно само като спасение, но нагазва „лудата трева“ – на изработването, създаването, случайното, попадението, разочарованието, връщане в началото, очаквания и неочакван успех – творчеството! Търсила се е и се намира в объркания свят на ранната младост. Свят преизпълнен с бързия ритъм на припламвания, любови, преживявания, разтърстващи емоции. Вижда с други очи първото гобленче, изработено с мама. За онова избродирано снежно градче, което години виси на стената. Това е отдавнашен знак – вижда го! Слага обмисленото начало! Фината работа с ръцете, усещането на тъканта, хартията, восъка, дървото и всичко, което обръща, мачка, дава му форма и живот…радост, радост, радост! Ето как се тръгва по пътека, водеща към една вселена от търсене на всичко ново, различно, но непременно красиво. От мама Маргарита и татко Никола има не само подкрепа, а помощ и насърчение. Мама е фармацевт, но и учителка по плетене и шиене, а татко е инженер и добър чертожник. Ето откъде са се взели прецизността и търпението още от детските години. Тези години са запечатали онази цветна книга „Изкуството оригами“, която стои в хола на рафтовете с книги. Ранните годините на сгъване на цветна хартия и станиоли от шоколади. На уханието на панамата за малкото детско гобленче. На меките цветни тъкани, които галят малките пръсти и припалват детското въображение.
В училището рисуването и трудовото обучение стават любими предмети. Взаимноучителната метода е в действие и съучениците гледат. Така бавно, постепенно, ден след ден, година след година, без курсове, частни уроци или специално образование Теодора изгражда себе си! Самата тя казва: „…определям се като приложник и напълно самоук художник. Наричат ме любител или самобитен творец. Тези определения въобще не ме притесняват. Твърдя, че ежедневно се самообразовам, стремя се всеки ден да научавам нещо ново и непознато и чрез опита, който придобивам, откривам своите заложби постепенно в процеса на работа. Избрала съм заобиколния, трънливия, трудния, непознатия, но…мой си път – свободен и безграничен. Така ще имам времето да се науча, да видя и да съумея да опитам. Любопитствам, опитвам, предизвиквам се! Това ми носи сладост и удоволствие“.
Теодора е избрала трудния, непознатия път! Но това е свободният, нейният път! Непрекъснато търси специализирана литература, информация, рови се в сайтове, опитва, греши, отново опитва, калява себе си, изравя се! Всеки ден, методично и дисциплинирано се образова! Може да прозвучи силно, но липсата на специално образование е избягване на статуквото и рутината. Изграждането на индивидуалност е на фона на вътрешна свобода необременена от правила. Естествено, че е трудно, но творецът е свободен, а самобитното е уникално – силно, затрогващо! Прекрасно е! Да се рисува върху нетрадиционни материали – стари керемиди, речни камъни, кратунки, дървени основи, стари битови предмети и стъкло – е свобода, сладост и удоволствие! Да се обличаш и слагаш бижута в стил БОХО също е свобода. Надявам се читателят ще се съгласи, че свободният човек е красив. Има една лекота в движенията, мекота в погледа, а усмивката му лекува.
Всеки творец търси изява. Иска да сподели търсенията си и резултатите от тях. Читалището в Исперих я открива като творец. За първата изложба, преди Великден на 2014 година, Теодора подрежда във фоайето на читалището малки изработки от природни материали – сувенири, декорирани яйца, квилинг-картички и фигури. Няма реклама, дори и официално откриване, но случайните посетители, които отиват на концерт, са заинтригувани и с радост купуват красивите предмети. Това е достатъчно за ведрия и дух да повярва, че ръчно изработеното се харесва и цени. Следват изложби със съдействието на секретарите на читалището – Савина Атанасова, по-късно и Искра Иванова и цялото ръководство. Неотменно до Теодора е и съпругът й. Няколко години той прави дървените основи за пана, които тя декорира с макраме, зебло, юта и естествени природни материали. Следва нова, огромна стъпка в безкрайния свят на творчеството – живописта. Обединява заниманията си и така във времето следват – макраме, бродерия, квилинг, стъклопис, витражи, рисувана коприна, бижута от епоксидна смола и полимерна глина, тъкане на малки стенни пана с вълна, живопис, акварел, графика, енкаустика (encaustic painting), асемблаж (assemblage) и кафеграфия (coffeegraphy), екодизайн /рециклирани предмети/. До този момент, хубавата и вечно усмихната Теодора е подредила 16 самостоятелни изложби. Има много участия в коледни и великденски базари в Исперих и Разград. Има участия в Панаир на царевицата през 2016 г. и 2017 г., много гостувания и демонстрация в училища, изложба и обучение на деца във „Фестивал на изкуствата и спорта в ОУ „Христо Ботев“ през 2014 г., гостуване по повод Международния ден на книгата през април 2023 г. в същото училище, демонстрация на енкаустика в ОУ „Отец Паисий“ през 2024 г. и много други. С особено значение е участието и в Международно изложение на продукти от териториите на МИГ в Русе през 2022 г. и участие през 2021 г. в Европейска нощ на музеите с демонстрация на рисувано стъкло.
Разнообразието в творческия път на Теодора Николова е трудно за проследяване. Винаги нещо ново, различно, непознато, невидяно, изненадващо, шокиращо даже! Това вероятно изпълва духа и той непрестанно радостно трепти. Не на всеки в живота се отдава тази възможност за наситена радост. Само на кратко ще изредя вълнуващите наименования на изложбите, които неотменно се отразяват в пресата: „Изработено с любов“, „Приказен свят“, „Пъстроцветие“, „Хубост българска“, „Багри от Лудогорието“, „Претворени парченца от миналото“, „В хармония с природата“, „Пролетна феерия“ и още и още. Някои от изложбите са пътуващи и са гости в Разград, Шумен, Русе, Балчик.
Вероятно няма да се учудите, при тази огромна творческа енергия, ако ви представя усмихнатото момиче и в света на словото. Първата поетична книга е „Алманах на моята душа“. Следва „Дозичка надежда в картини и слова“ – белетристика, „Вдъхновение, родено от болката“ – белетристика, „Перли от огърлицата на живота“ – разкази, „По трудния път“ – биографията на инж. Никола Николов, бащата на Теодора. През 2022 г. излезе от печат литературният сборник „Написаното остава“, на който е съавтор и илюстратор.
Отново ми се иска да включа Теодора и тя да ви каже от къде идва въодушевлението, възторгването и вдъхновението: „Има нещо магично и очарователно в това как хората се радват и усмихват, докато разглеждат експонатите. Възхитата, въпросите, цветните ароматни дарове, сърдечните прегръдки и ръкостискания, написаните мнения и пожелания – не мога да сравня това усещане с нищо…то ме омайва, докосва, вълнува! А може би и аз им доставям вълнение и наслада за очите и „храна“ за душата. Аз вярвам, че съм като проводник на красивите усещания чрез творенията си“.
Светът е хубав – когато е споделен. Теодора има близки, които, както казва, са „основен, жизненоважен фактор относно вътрешния мир и моята творческа дейност“. Още казва, че без тях не би могла да направи нищо! Заедно са по изложби и базари. Съпругът сам и построява ателието, където работи и излага творбите си. Сам излага авторски предмети в областта на асемблажа. Също и с идеи, мнение, морална опора и технически умения. Дъщерята подготвя плакатите за изложбите, набора на текстовете и снимките за книгите. Семейството е коректив и опора.
Дано уважаемия читател не е загубил търпение, защото отново ще има възможност да прочете обръщението на Теодора към исперихчани и всичките и почитатели: „Много съм удовлетворена и поласкана относно отношението на исперихската общественост и публиката в частност. С годините спечелих много привърженици на творческите ми идеи и смея да твърдя, че имам почитатели, които се множат. Когато ме потърсят за поръчки и дойдат в ателието ми, атмосферата много се различава от тази в изложбената зала. Най ме радват хора, които ме търсят отново и отново. Така съм оправдала доверието им и чувствам уважение към мен самата и към труда, който съм вложила. Моралното удовлетворение е много по-голямо и ценно от материалното. И още нещо много важно – свикнала съм да подарявам усмивки. А усмивката отваря душите ни, прави ни по-добри и по-здрави! На моите изложби настроението е празнично и приповдигнато, добър домакин съм и обичам да обгрижвам гостите си. Тяхното мило и радушно отношение е моята най-голяма победа! Бих дала препоръка относно приобщаването към обществения живот на нас, творците! Нека се прави повече за нашата популярност в района, и не само. Да се организират повече срещи с наше участие, да ни канят за демонстрации и обучение на деца. Би било прекрасно гостите на града да се запознават по-отблизо с нашите творения, книги, картини и др. Та нали ние представяме града си, прославяме китното Лудогорие и би трябвало да се гордеят с нас“.
Ето и бъдещите проекти и творчески планове: на 15-ти юли изложба в Балчик с експонирани гоблени и бродерии, обединени от мотото „Вълшебства с игла и конец“; на 1-ви септември в галерия „Андромеда Арт“ в сърцето на стария Пловдив с изложбата- „В магичния свят на восъка“ ; в края на септември – нов проект в Исперих „С цвят и аромат на кафе“ /кафеграфия/. Междувременно се подготвя и новата книга- „Изкуството ме намери“ – важни моменти от творческия път.
Много написах и не мога да се спра, когато темата е Теодора! Но спирам, за да оставя място за любопитството ви. Само ще ви върна към началото, към ендемонията, към идеята, концепцията за „добрия дух“. Е, надявам се да съм ви го представила. Ако имах честа да съм избрана в комисия, която определя имената на „живите човешки съкровища“ от родното ми Лудогорие, убедено и с двете си ръце ще гласувам за Теодора Николова! За да се съгласите с мен, ще цитирам за последно тази мила, интелигентна, трудолюбива млада жена: „Бих призовала хората да намерят своето хоби. Душата има нужда от грижи и прилив на енергия. Когато творим се отделят ендорфини….молекули на щастието. Усещанията са приятни, а ефектът е здравословен! Затова – намерете „своето“ занимание, потопете се в света на изкуството и ще бъдете по-здрави и по-щастливи“.
Силно се надявам, че с тези думи, Теодора е вдъхновила някого или е съборила преградите на неувереността на друг. Уверена съм, че с това, което изработва и показва, е открила света на красотата за много хора. Свят, в който трайно пребивава Теодора Николова – живото човешко съкровище на Исперих!
Милена НИКОЛОВА
