Надали има в световната история друг състезател по колоездене, който да е с една ръка и наравно да се състезава с останалите, че и да ги побеждава. Според нашите проучвания единственият такъв е разградчанинът Стефан Иванов Градинаров – Чолака. Няма равен на себе си по воля и дух и завършва шести в генералното класиране на Втората колоездачна обиколка на България. За човек с една ръка това е уникално постижение, като се има предвид, че по онова време колоездачите не само са карали, но и сами са си ремонтирали велосипедите при повреда по пътя.
Много интересна е съдбата на Чолака след 1944 година. Не че е имал някакви прояви, но новата власт го обявява за фашист – просто защото като много други хора не е харесвал комунистите и управлението им, но за разлика от останалите не си е държал езика зад зъбите и си е позволявал да говори каквото мисли.
Градинаров е съден от разградския състав на т.нар. народен съд за това, че „на събрания е подкрепял водената в страната фашистка политика, противна на народните интереси“. Обвинението е толкова измислено, че е признат за невиновен и оправдан – един от малкото оправдани.
Тормозът обаче не спира – няколко години по-късно на Чолака му търсят цаката по приетия през 1946 година Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти. Този закон е един чисто политически репресивен акт, чиято цел е да се съсипват собствениците – дори и дребните. Обяснимо е: човек, който има някаква собственост, може да е независим, а такива хора на „народната“ власт не ѝ трябват. Сред хората в Разград, осъдени по този закон, е и Стефан Градинаров. Има и много други като него, целта всъщност е да се смачкат евентуалните противници на комунистическата власт.
„Спекулантът“ и „фашист“ бай Стефан Чолака все пак, за късмет, оцеля физически. Макар и инвалид, беше упорит и корав работяга и се занимаваше с градинарство. До края на дните си честно и почтено си изкарваше прехраната, като продаваше произведените от него зеленчуци на кооперативния пазар.
