Твърде отрицателни са навремето отзивите във вестниците за току-що завършилото управление на Земеделския съюз. В уводната статия „Какво ни предстои“ /11 август 1923 г./ авторът, вероятно редакторът на вестник „Разградско слово“ Григор Попов пише: „Разхищението на държавните средства, опропастяването и унищожаването на отделни лица, гнета над голяма част от българското гражданство – това е тежкият данък, който нашия народ трябваше да плати на политиката за възвеличаване некултурността и простащината…“.
Може би в тая обща оценка има и личен елемент – фактът, че в началото на творческия си път Григор Попов изповядва идеите на Демократическия сговор. Може би за тая оценка е допринесло и арестуването му от един самозабравил се властник като „реакционер“.
Приглася на „Разградско слово“, макар и по-малко, вестник „Разградски ратник“ /28 октомври 1924 г./ в статията „Театралното дяло в Разград“: „Добросъвестните и непредубедени граждани днес единодушно признават, че колкото земеделския режим горе да бе корумпиран, опетнен, частно за гр. Разград през това време се създадоха значителни заслуги към града и околията, плодовете от които още ползуват населението“.
Да, земеделският режим е бил обвиняван, че по места на отговорни длъжности са били назначавани малокултурни, малограмотни хора. Но да си спомним например за министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски, висококултурен и образован човек, който обявява 1 ноември за Ден на народните будители, въвежда задължително основно образование, нов правопис, създава Художествената и Музикалната академия и други реформаторски придобивки.
Да си спомним и градския кмет на Разград по това време – Велико Димов, притежаващ организаторски способности и културни интереси.
По негово време излиза третият градско-общински вестник в града – „Разградски общински вестник“/14 октомври 1922- 11 юни 1923 г./, съдържащ наредби и обявления на общината и търговски реклами.
Когато Григор Попов се завръща окончателно в Разград с намерението да издава вестник, има само 300 лева, а му трябват 500, за да се роди първият брой на „Разградско слово“. Велико Димов му дава на заем недостигащите пари и така започва издаването на най-дълго излизалия и най-добрия вестник в Разград до 1944 г.
Вероятно кметът е владеел чужди езици, защото на 9 февруари 1923 г. „Разградско слово“ съобщава, че е излязла от печат книгата „История на английската литература“ от проф. Валтер Томас, превод на Стоянка и Велико Димови. Това произведение било единственото дотогава на български език, където обширно се разглеждала посочената материя и можело да бъде ценно помагало за всеки учител и ученик от гимназията.
На 13 март с.г. вестникът пише, че е пусната от печат и биография на Чарлз Дикенс от Ясински, превод пак на Стоянка и Велико Димови. А на 5 декември 1922 г. в хрониката се отбелязва, че общинският театър репетира усилено две пиеси, едната от които „Бланшет“ на Брийо е по превода на градския кмет Велико Димов.
Много важно дело на Велико Димов е вземането на решение от общинския съвет за електрифицирането на Разград. Подготвя се план за тази цел, подготвена е проектната документация за строителство на електрическа централа. За целта е създадена производителна кооперация „Светлина“. Неслучайно „Разградско слово“ отбелязва на 2 януари 1923 г., че уставът на кооперативното електроснабдяване на града е приет от общинския съвет, който е натоварил кмета Велико Димов да го подпише като учредител. Общината е записала 1000 първоначални дялове. Поканват се гражданите и всички други кооперативни сдружения да подкрепят тази от голямо значение за града инициатива.
Дотогава в Разград е имало електричество, с което са се осветявали само няколко улици и обществени заведения.
По решение на общинския съвет е отстъпено място за построяване на електрическа централа, отстъпват се също и местата, определени за трансформатори – това може да се научи от „Разградско слово“ от 13 март 1923 г. Пак там може да се научи от хрониката, че освен записаните от общината 1000 учредителни дялове за кооперация „Светлина“, записана е в дялове по решение на Общинския съвет и сумата 750 хиляди лева, предвидена в общинския бюджет. Освен това на кооперацията се отстъпва изработеният и утвърден план за електрическа инсталация. Отстъпват се и доставените дотогава от общината електрически материали за около 500 хиляди лева.
Велико Димов обръща поглед и към забравения градски квартал – както пишат вестниците още от началото на 20-ти век – Добровски участък. Тук няма осветление, чистота, шосирани улици и т.н. Хората пишат молби до общината през годините, но резултат няма. По инициатива на кмета се шосират улиците „Странджа“ и „Криволак“. Започва и строителството на читалище „Напредък“.
Открито е коларо-железарското училище в града. Отстъпено е общинско място от 24 декара за построяване на сиропиталище за българки и мюсюлмански деца. По инициатива на градската община с участието на кметовете и секретар-бирниците от околията е бил обсъден въпросът за гласувания от Народното събрание закон за построяване на жп линия Попово-Разград-Балбунар /Кубрат/-с.Рахово.
По инициатива на Велико Димов на 27 април 1923 г. е свикано събрание с представители от околията, което единодушно е решило, за да се избави Делиорманският край от гнета на стопанската криза да се изиска построяването на тази жп линия. Линията да се строяла по стопански начин, да се използвала редовната околийска трудова повинност. Всичко това остава нереализирано поради смяната на властта.
На 9 февруари 1923 г. „Разградско слово“ пише, че депутация, в която е влизал и кметът на Разград Велико Димов, е успяла да издейства в София да се отпуснат 10 милиона лева за водоснабдяването на Русенски окръг, издействала е също от Министерството на земеделието откриването на низше земеделско училище в Разград и откриването на бъчварски отдел при местното коларско училище.
Кметът е натоварил общинския юрисконсулт Захари Попов да дава безплатни съвети на гражданите по интересуващи ги юридически въпроси.
И съвсем неслучайно „Разградско слово“ пише на 13 март 1923 г., че тия дни си отива един от най-дееспособните общински съвети, който е турил началото на редица полезни мероприятия за града.
Но може би най-лелеяното дело на кмета Велико Димов е създаването на общински театър и постройката на летен театър. Вероятно за първото допринася и дългогодишният участник и създател даже на театрален състав в миналото и после професионален актьор Григор Попов.
Още в първия брой на „Разградско слово“/13 юни 1922 г./ той заявява: „Предстои гласуването на общинския съвет за 1922/1923 г…. Според нас повелителна е нуждата да се гласува една субсидия за организиране местен театър, за да може града ни и в театрално отношение да заема онова място, което е имал досега… Театъра трябва да се яви като коректив на моралната и психическа криза, преживявана от масите. Инициативата и в тоя случай трябва да бъде на градския кмет г. В. Димов и да послужи за пример на добра воля и съзнание да се работи и за културното повдигане на Разград“.
През август 1922 г. театърът е вече факт. До октомври щатът му е попълнен с имена на утвърдени в театралното дело деятели. Първата изнесена пиеса е „Силата на мрака“ от Лев Толстой /8 ноември 1922 г./. Редят се „Глупакът“ от Л. Фулда, „Моралът на г-жа Дулска“, „Вампир“ на Антон Страшимиров, „Гибелта на надежда“ от Хайерманс, „Дявола“ от Молнар, „След мен“ от Бернщайн, „Бланшет“ от Брийо, „Да се разведем“ от Викториен Сарду, „Коварство и любов“ на Шилер, „Чест“ на Х. Зудерман. Пиесите не са подредени по хронологичен ред на представяне.
В уводната статия „Общинския ни театър“ /3 февруари 1923 г./ Григор Попов подчертава: „Театъра се създаде и съществува благодарение инициативата и покровителството на градския ни кмет г. В. Димов. Сумата предвидена за издръжката на тоя театър съставлява оборотен кредит в бюджета на общината, което ще рече, че срещу разходите, които се правят за заплати на артистите, общината прибира в касата си всички постъпили суми от даваните представления…“.
Григор Попов пише отзиви за някои от изнасяните пиеси. Още на 14 ноември 1922 г. във вестника може да се прочете отзивът за първите две изнесени пиеси – „Силата на мрака“ и „Глупакът“. Представленията били изнесени отлично и били отлично посетени. Бурните ръкопляскания, с които публиката изпращала артистите след всяко действие били доказателство, че изпълнението на пиесите е безупречно.
Така е било при всички пиеси, които са се изнасяли в салона на читалище „Развитие“. През пролетта на 1923 г. кметът Велико Димов /който е бил избран за подпредседател на дружество „Лес“/ подема инициативата с общински средства да се построи летен театър в парка. В него да давал представления през лятото общинският театър.
На 31 май 1923 г. „Разградско слово“ отбелязва в хрониката си, че на този ден е започнала постройката на летния театър. Предполагало се постройката да бъде окончателно готова на 17 юни и тогава театърът щял да даде първото си представление. Но властта се променя и работата спира.
Настоятелството на дружество „Лес“ свиква общо събрание, което решава със средства на дружеството да се доизкара летният театър. Направена е била сцената, средствата свършват и се спира дотук. А няма вече и театър. По-късно построеното е било преустроено на бюфет. Каква разлика между летен театър и бюфет?!
Идва превратът на 9 юни 1923 г. и не след дълго време общинският театър, тази придобивка на Разград, престава да съществува. За неговата роля в града пише на 8 октомври 1924 г. вестник „Разградски ратник“: „Ценителите на сценичното изкуство и нашата публика признават, че театралното дяло в града едва ли някога вече ще достигне висотата, която с право заемаше. Създаден с ентусиазъм, с много усилия, при най-неблагоприятни условия, при липса на средства и /на първо време/ на артистичен персонал, общинския театър в разстояние на една година отбеляза значителен морален успех, оправда и наложи съществуванието си…“.
А какво става с Велико Димов след смяната на властта? В едно съобщение в хрониката на „Разградско слово“ през 1923 г. се казва, че са уволнени със заповед на Министерството на просвещението въз основа на член 86 от Закона за народното просвещение В. Димов, и.д. директор на прогимназия в с. Борисово /Гецово/ и други учители.
Има и други известия от историята на периодичния печат. Че през декември 1930 г. е редактор на вестник „Седмични новини“, който излиза само в 3 броя. Съдържа прегледи, научнопопулярно четиво, местни новини, търговски реклами и др. Има сведения и за един въздържателен вестник – „Изгрев“, с отговорен редактор Велико Димов, който излиза приблизително 1931-1932 г.
На хоризонта на „Разградско слово“ Велико Димов се появява със статията „С. Батенберг /по случай 125 год. от заселването му/ в брой 344 от 11 април 1931 г. Това е доста подробен разказ за селото и неговото население от заселването му до съвременността. Има сведения за свещеници, учители и т.н.
Последното съобщение за Велико Димов в „Разградско слово“ е твърде печално. През 1939 г. в хрониката на брой 620 от 7 август може да се прочете, че Велико Димов се е обесил край Пловдив по Цариградското шосе. Причини: материално изнемогване и любовни недоразумения с една учителка в Пловдив.
Това е одисеята на един живот, започнал така извисено, посветен на хората и дал им немалко от себе си, постепенно слизал по-надолу в обществено положение, за да се стигне до такъв едва ли не сензационен край. Историята мълчи за подробности, но явно много болка и мъка е имало в сърцето му. Какво да се прави, животът невинаги е справедлив към добрите и заслужили личности.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
