Точно преди деветдесет години – през 1935-а, един мъж, роден в разграското село Пороище, започва да пише историята на Втората колоездачна обиколка на България и я написва толкова блестящо, че никой и до днес не може да се доближи до постижението му.
Този мъж е Марин Николов Хаджижеков. Нищо случайно няма в победата му, както впрочем и във факта, че тя е потулвана умишлено по време на тоталитарния режим у нас. Досещате се защо: т. нар. „народен съд“ му лепва задочна смъртна присъда, след като преди това онези с каскетите /за всеки случай/ го убиват на улицата, а после го пишат в „съда“ като… „отсъстващ“.
Какъв цинизъм! Претрепват го два дни след преврата на 9 септември 1944 година, а в скалъпените обвинения няма и половин доказателство, че Марин е извършил нещо нередно. И друго разбрахме от архивите, години по-късно: обвинителите не могат да премълчат факта, че след многобройните му спортни успехи той буквално е носен на ръце от възторжената публика. И още: поставят победния му велосипед зад витрина в центъра на Варна, където е живеел тогава, а до него – кутия, в която събират левчета за бедните и за спорта… А може би и всичко това заслужава една измислена смъртна присъда, според скудоумието на новите властници.
После настъпва дълбоката и продължителна тишина около шампиона…
Няма нищо случайно в победата на Марин в обиколката на България – още преди триумфа си той става няколко пъти държавен шампион и на писта, и на шосе, балкански шампион на писта /1931/; побеждава в първата обиколка на Румъния, в първия пробег „София – Варна“ /1934/ и т. н. С една дума: той е колоездач номер едно на България през трийсетте години, участва и на Олимпиадата в Берлин /1936/, където е девети в отборния общ старт.
Но да се върнем на безапелационната му победа в нашата обиколка.
Марин е вече зрял мъж, на трийсет и четири години: силен, корав българин, с разнообразни качества на колоездач – „изумителен спринтьор“, „цар на стръмнините“, с тяло, „конструирано от стоманени нишки“, както го определя тогавашният вестник „Спорт“, „умен бегач“, излъчващ „чудна хармония от силна воля, постоянство, такт, умение и сръчност“ /в. „Български колоездач“/. И нещо особено важно – има силно изразен характер на водач. Всички тимове, за които се състезава на пистата и на шосето, стават по-солидни с присъствието му. Затова и редовно го избират за капитан на отбора.
Отваряме любопитна скоба: Не друг, а световноизвестният борец Дан Колов, който е бил щедър в раздаването на награди и на колоездачни състезания, когато вижда как онзи мъж от Разградско майсторски побеждава в поредния турнир на колодрума, предлага на хората от варненския му клуб: „Дайте ми го Марин – да го храня, да му се радвам. Дадох днес парични награди за спринтовете му…нека варненските богаташи да жертват и те нещо“.
Не знаем дали „варненските богаташи“ са се жертвали, но Марин стръвно „захапва“ още от началото, дългата 1852 километра обиколка на България, и не пуска никого пред себе си в генералното класиране до финала. Бялата фланелка на лидер е неизменно на раменете му, първи е в девет от дванайсетте етапа… Въпреки че преди старта не е с напълно възстановено коляно…
8 юли 1935 година. По обед. Митрополит Стефан отслужва молебен на столичния площад „Александър Невски“. Три топовни гърмежа озвучават началото на Втората обиколката на България, която е под покровителството на почетния председател на Българския колоездачен съюз /БКС/ Н. В. Цар Борис Трети.
Предлагаме ви в хронология „пътната карта“ към лавровия венец на пороищенеца Марин Николов, който кара за варненското дружество. От „хронологията“ лъха драматизъм, забележителна категоричност на лидера и ярко спортменство.
1. етап, София – Враца /118 км/. Главният въпрос е кой ще поведе колоната по каменистия път през прохода Арабаконак. Откъсват се перничанинът Иван Илиев и Марин Николов, като на билото с десет/!/ сантиметра по-напред е Илиев. След това обаче той чупи вилка и изостава. Никой не може да настигне до финала делиорманеца, който облича първата бяла фланелка, с две минути преднина пред втория – Никола Ненов-Буката… После всички отиват на баня. След банята – банкет.
2. етап, Враца – Видин /181 км/. Дъжд, кал… Ненов-Буката пада в река Огоста от три метра височина, но се отървава без тежки рани. Як габровец. Марин повежда челна група от четирима, в която успява да се включи и „плувецът“ Буката. Половин километър преди финала започва остър спринт между Николов и съгражданина му Генчо Гроздев. Първи във Видин отново е Марин, следван от Генади Симов и от коравия Ненов…Оплесканата с кал колона се подлага под маркучите на…Пожарната.
3. етап, Видин – Лом /57/. Първо индивидуално бягане по часовник в историята на обиколката. Пускат бегачите през две минути, като и тази специфична дисциплина най-бърз пак е разностранният Марин Николов, който увеличава преднината си в главното класиране пред Ненов-Буката с още две минути.
4. етап, Лом – Плевен /156/. Вятърът бие в гърба, но баирите не свършват. Колоната се раздипля. За това „помага“ и бай Сюлейман от Долни Цибър, който раздава на бегачите… буркани с мед. Към финала на колодрума се откъсват седмина, сред които е и обичайният заподозрян Николов. Нова негова победа, за която, след малка съдийска неразбория, е награден със златен часовник. Музиката, дошла специално от Никопол, свири туш. Следва банкет. „В Плевен содата не е на почит“, установява вестник „Спорт“.
5. етап, Плевен – Габрово /101/. Драмата започва след Севлиево, където Николов е награден с… мастилница. Буката непременно иска да бие пред очите на съгражданите си се опитва да настигне Марин, който е на километър отпред. Точно на входа на Габрово лидерът получава дефект и слиза да поправя колелото. Усетил момента, свит на кълбо, Ненов върти като обезумял и настига Марин по улиците, които крещят неистово и го „пренасят“ на финала. След четири поредни победи Марин остава втори.
6. етап, Габрово – Русе /184/. Бързо темпо. След Търново начело е софиянецът Александър /Сандо/ Бичев, комуто казват „копринения бегач“ заради елегантната езда. На влизане в дунавския град той атакува заедно с Николов. „Копринения“ обаче има малшанса да получи повреда в скоростите и е изпреварен на пистата на колодрума не само от водача, който взема петата си победа и закръгля на шест минути аванса си…
Николов отново е „целият в мускули, нерви и желание“, но герой на етапа е друг разградчанин – Стефан Градинаров-Чолака, който завършва трети и няма равен по силна воля. Макар и с една ръка, той кара не по-лошо от останалите. Ако другите правят „подвизи“, то какво ли тогава прави тогава Чолака? Как сменя гума? С ръка, със зъби, с крака…Сандо Бичев казва за него: „От напрежение и мобилизация той спеше с отворени очи.“
Идва първият почивен ден…
7. етап, Русе – Варна /222/. Най-дългият етап, пресичащ Лудогорското плато. На площада около Момина чешма в Разград има почивка. Марин Николов получава от своите съселяни сребърен часовник, връчен му от кмета на общината Гроздьо Гроздев; местните бегачи Стефан Градинаров и Йордан Маринов са дарени от разградското гражданство с по две хиляди лева, резервни гуми и капли. Марин Николов върти с болки в стомаха, но за него победата във Варна, е дело „на живот и смърт“. И той преглъща болките – първи е!
8. етап, Варна – Бургас /180/. Жега. Колоната едвам пъпли. Жажда. Добри хора дават водица край пътя. Преди Бургас се появява насрещен вятър. Досами финала, на пистата на колодрума – нова драма. Води Бичев, но отново малшанс за него – блъснат е и е изпреварен. Първи е…не, не е Николов, а Иван Илиев, но въпреки това лидерът увеличава преднината си в генералното подреждане на осем минути.
9. етап, Бургас – Стара Загора /189/, 17 юли. Марин Николов пука гума – за първи път в надпреварата. Всички изчакват лидера. Каква почит към силата и авторитета! Колоната закъснява в знойния ден, сблъсква се и със стадо карнобатски овце, бранени от самоотвержени кучета. Лекарят на обиколката – д-р Димев, има доста работа, но той е добре въоръжен с илачи за всичко: за ударено, за одраскано, за корем… И този етап е за Марин, но заключителният спринт е доста оспорван.
На тази дата – 17 юли, Църквата отдава почит на Светата великомъченица Марина – духовна и небесна покровителка и на родното място на победителя. Така, на своя имен ден той прави своеобразен подарък на Пороище, когато е и празникът /сборът/ на селото. Двамата Мариновци в обиколката /и Костов от София/ почерпват скромно, но от сърце, и съотборници, и съперници, които май вече са се побратимили от общото изпитание.
10. етап, Стара Загора – Пловдив /178/. До тук са оцелели двайсет и шестима. Сред тях – и един цар – Царя на педалите Алекси Николов. Цар, а всъщност кълбо от бинтове и лепанки заради паданията. Но нямаше да му викат Царя, ако не бе толкоз дързък – и сега дръпва сам напред и гушва купата „Клокотница“, наречена за онзи, който пресече пръв мястото на едноименната битка. Що се отнася до „копринения“ Сандо, той просто е голям карък и този път. Влиза първи в пловдивския колодрум, но е съборен, пак изтървава победата, трети е все пак, но е изнесен, ранен, на ръце. През това време Марин отмята немилостиво поредния си успех, предвкусвайки крайния. Обаче…
11. етап, Пловдив – Дупница /160/. Щастието опитва да обърне гърба си на водача в предпоследния етап. Преднината му е близо седем минути, но дванайсет километра преди финала в Дупница пука гума. Преките му съперници тутакси се втурват напред. Марин ги подгонва, но му пада веригата. Онези го изпреварват и сякаш летят. Марин усеща, че губи етапа. В този момент бегачът от плевенското село Махалата – Стефан Дебелчански, го изчаква и му отстъпва колелото си. Момчето, разбира се, се свлича назад в класирането, но Марин завършва шести, запазва водещата си позиция и запомня завинаги жеста на младия си колега. На подобните жестове не свършват до тук…
12. етап, Дупница – София /126/. Шест километра преди завършека на обиколката, на паважа при Княжево, щастието отново пробва да сложи прът в колелото на Николов – той сега пък чупи вилка. И се намира друг младеж – Иван Миланов, който слиза от седлото и му дава велосипеда си. Боже, какви спортисти сме имали! Със спасителното возило Марин догонва челната група при Руския паметник и се стига до ожесточен заключителен спринт по булевард „Цар Освободител“. Триста метра преди финала, от шеста позиция, лидерът показва защо е лидер, изпреварва един по един петимата пред себе си и се окичва с лавровия венец. Втори, на четири и половина минути, е Никола Ненов-Буката, а трети – варненецът Генчо Гроздев. „Грамадна тълпа от двете страни на пътя“, пишат вестниците, над сто хиляди души, аплодират бегачите от Владая до София. На високото при селото е „вишката“ на генерал Иван Дипчев, председателя на Колоездачния съюз, който после просълзява публиката на колодрума с трогателното си слово…
Ден след финала, на тържество в кино „Роял“, са представени триумфаторът и участниците в обиколката, прожектиран е и филмът „Героите на колодрума“.
Блока подготвиха Иван НАНКОВ и Христо АНТИМОВСКИ
Бел.ред. Още любопитни данни за разградското участие във Втората колоездачна обиколка и за преминаването й през Разград ще публикуваме в някой от следващите броеве.
Златната Обиколка на Марин Николов – факти и фрагменти
* Участват трийсет и деветима бегачи, завършват двайсет и шестима.
* Състезателите заплащат такса за участие – сто лева.
* По време на етапите има почивки за обяд.
* Едноръкият Стефан Градинаров-Чолака от Разград е уникално явление в историята на обиколката, като завършва шести в крайното класиране.
* Колоната е следвана от два камиона и три леки коли.
* От списъка с раздадените допълнително награди: безплатно къпане /„доживот“/, в Кюстендилските минерални бани и петдесет килограма плодове; пружинено легло /Сливен/, един месец бръснене и подстригване /Русе/, грамофон и бельо за 400 лв. /София/.
* Специално заради обиколката вестник „Спорт“ излиза всеки ден с две страници репортажи, информации, резултати и т. н. Редакцията организира и залагания за крайния победител и за първенците в етапите.
