Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ отбеляза 175 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов с тематична изложба във фоайето на културната институция.
В експозицията са изложени библиотечни материали от фонд „Редки и ценни“ от отдел заемна за възрастни, съобщиха работещите там. Сред най-ценните експонати е 129-годишно издание на „Под игото“, отпечатано през 1896 година. Изложено е и издание на „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“ от 1890г., където за първи път е публикуван епилогът на романа.
Повечето от показаните в изложбата издания са получени като дарения, намерени в стари къщи или читалища и предадени за съхранение в колекцията „Редки и ценни“. В експозицията намират място и стари юбилейни издания, посветени на Иван Вазов. Своите спомени за българския поет и писател на страниците са споделили проф. Иван Шишманов, проф. Михаил Арнаудов и др. Разказите им са съчетани с любопитни документи.
Иван Минчов Вазов е роден на 27 юни 18500г. в Сопот, припомнят библиотечните специалисти. Израства в патриархалното семейство на Минчо и Съба Вазови. Завършва местното взаимно и класно училище. През 1866г. учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев, като става помощник учител. Там е увлечен от френска и рускоезична литература, която има роля за по-нататъшното му литературно развитие. През 1866г. се записва в 4 клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където изучава гръцки, турски и френски езици.
През 1870 г. публикува първото си стихотворение „Борба“ в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество. Пише патриотично-просветителски стихове, които се появяват на страниците на списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Бяга в Браила, където живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров – Странджата. През 1876 г. е секретар в Българското централно благотворително общество в Букурещ, където подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. През 1880 г. се Иван Вазов се установява в Пловдив, където се включва като член на Народната партия. От 1881 г. е председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението.
През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „Зора“ – първото литературно списание в България. По време на престоя му в Пловдив създава произведения, които са основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове: цикълът „Епопея на забравените“, стихотворенията „При Рилския манастир“, „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказът„Иде ли?“ и др.
През 1886 г. заминава за Одеса, където пише романа „Под игото“. През 1889 г. се връща в България и се установява в София, където наред с литературната дейност взема участие и в политическия живот. През 1894 и 1896 г. е избран за народен представител от Народната партия. През 1897-1899 г. е министър на народното просвещение, а през 1911 г. – депутат в V Велико народно събрание.
До края на живота си Иван Вазов не спира да се вълнува от съдбата на България и да я възпява в творчеството си.
