След близо десетилетие пауза Иван Димитров се завърна на сцената на поезията. И го направи по неповторим начин – с творчески изблик, отприщил споделяни слова, досега само с белите страници в продължение на цели 12 години. Точно толкова трае времевият отрязък на създаването на включените близо 100 стихотворения в най-новата книга „Лице и сърце Ивана небезгрешнаго“. На страниците намират място споделени емоции от 2008 до 2020 година.
Заглавието на изданието е апостроф на бележитата творба на Св. Софроний Врачански, отчита редакторът на стихосбирката – поетът Дачо Господинов. Препратката е „отчетлив знак за нелишено от несевъръшенства, но истинско, неподражаемо творчество“, коментира още Господинов. За книгата си авторът споделя, че нарочно е подредил включените стихотворения според годините на написването им. „Просто „бръкнах“ в купа със стихове и „хванах“ по няколко от различни години“, заявява той в предговора към изданието.
„Отдалеч си личи, че написаното от Иван Димитров е създадено от самия него, без намесата на електронен мозък. Защото словата му носят в себе си човешки, земни страсти, болки, любов… И неповторимостта на света му“, обобщава за творческите достижения на своя колега по перо Дачо Господинов.
„Лице и сърце Ивана небезгрешнаго“ е пета стихосбирка в творческия живот на Иван Димитров. Последната, „Ръкопашни строфи“, излезе през 2016г. Той е автор още на шест романа и на сборник със събрани сентенции и афоризми. Иван Димитров е роден във Варна, работил е като синдикалист в КНСБ в Разград, където живее понастоящем. Негови стихове са публикувани в местния и централния печат, в алманаси и други издания. Носител е на литературни награди, почетен гражданин е на Разград.
