Иван Радев – един успял разградски банкер и предприемач, смлян от комунистическия режим

Един от видните в миналото разградчани – Иван Радев Стойков, популярен с далновидността и работохолизма си, е бил орисан да изживее краха на всичко постигнато, заради злините на комунистическата диктатура.

Роден на 21 юли 1894 година, едва 34-годишен, през 1926-та става управител на една от най-важните финансови институции в Разград – Популярна банка. На този пост остава цели 18 години, което го прави най-дългогодишният ръководител в историята й.

Междувременно се жени за Димитрина Стайкова, която му ражда две деца – Георги и Антония.

Наред с отличния си нюх във финансовите дела, нашенецът става известен и с успеха си в производство на качествено вино в Лудогорието. По онова време изгражда огромна сграда с дълбоки изби, надхвърлящи дълбочина от 4 метра и с наредени в тях големи бъчви. Създава едни от най-добрите лозови масиви по протежението на сегашния Дянковски път, след бившата Стоматология. Днес, близо 100 години по-късно, те все още са познати като лозята на Иван Радев. Специални ферментатори са монтирани направо в масивите с грозде, а до тях са изградени бетонни басейни за вода за поливане на лозята от собствен кладенец и за пръскане. Близо 30 души са постоянно заети с работата по масивите, като грижата на финансиста към тях била повече от впечатляваща. Освен че работел, той се хранел заедно със своите работници, делейки еднаква храна с тях. Винаги се отзовавал на всички проблеми на своите подчинени – било в банката, било на лозята, като помагал както с пари, така и с различни услуги. Радев закупува и два дюкяна в центъра на града, на които изписва името си и ги дава под наем. Днес те могат да се видят само на архивните снимки на Разград от този период.

Всичко върви като по вода, докато в навечерието на 9 септември 1944 година Радев е принуден под дулото на автомата да предаде банката на новите комунистически лидери.

Тя е национализирана, а държавата конфискува лозята, земята, избите и целия производствен инвентар на Радев, закупен от Германия. Всичко това преминава във владение на новоизградения държавен „Винпром“ – Разград. Конфискувани и национализирани са и дюкяните на банкера, работниците му са разпуснати и стават свободен трудов пролетариат в комунистическа България. Преживял всички тези сътресения, ставайки свидетел на пагубните действия на новата власт, от огромния стрес много скоро Иван Радев развива диабет. Не след дълго, едва на 52 години – на 6 юни 1946 година, той умира.

След като конфискува земите с лозята му, държавната власт ги раздава на парче – по половин или един декар на граждани, като им разрешава да изградят до тях и малки постройки. Така се оформят днешните вили по Дянковския път. След настъпването на демокрацията, Община Разград предлага на ползвателите на лозята да ги закупят за 500 лева на декар. Наследниците на Иван Радев получават само 27 декара земеделска земя и 5000 лева обезщетение, при положение че реалната стойност на имотите, които той е притежавал, днес е 500 000 лева.

За тези отминали времена на възход и падение и преживяното от семейството на Радев, родова книга подготвя Снежана Камбурова – внучка на банкера, дъщеря на сина му Георги, наследила предприемаческия дух и лидерските качества на вдядо си.

Шенол АХМЕДОВ