Първият дипломиран лекар в Разград е д-р Хараламби Марков Павлов, търновец, възпитаник на Императорското военномедицинско училище (Mektebe tibbiye – i şahane) в Цариград.
Нека кажем първо няколко думи за това първо в империята висше медицинско училище. Като официална дата за откриване на Императорското военномедицинско училище турските учени приемат 14 март 1827 г., когато е издадено специално ираде от султан Махмуд ІІ за неговото създаване. Първите пет класа са гимназиални, в които се изучават общи предмети, така че учениците да постъпят във висшето училище с еднакво ниво. Сред изучаваните предмети са: арабска граматика, алгебра, геометрия, византийска и римска история, арабска логика, физика, опитна химия, рисуване. От VІ клас започват факултетните класове, като последните два /ІХ и Х/ са с клинични курсове и практически занятия в клиниката.
Ето каква е била и учебната програма на факултетните класове в Императорското военно медицинско училище. Учебни предмети: VІ кл. – Описателна анатомия, обща анатомия и медицинска ботаника; VІІ кл. – Физиология, оперативна медицина (хирургия), медицинска зоология и фармакология; VІІI кл. – Всеобща патология, обща терапевтика и хигиена; ІХ кл. – Вътрешна патология, външна патология (хирургия), съдебна медицина с пато анатомия и клинични курсове при леглото на болния; Х кл. – Вътрешна патология, външна патология (хирургия), съдебна медицина с патоанатомия и клинични курсове при леглото на болния. След тези класове студентите медици в Цариград се обучават по модерен учебен план, подобен на университетите в Париж и Виена.
През 1876 г. в Цариград се открива гражданско медицинско отделение към съществуващото дотогава военномедицинско училище. Обучението в него е пет години за лекари и три години за спицери (аптекари). Завършилите спицери могат да откриват аптеки, които вече не принадлежат на лекари, a на така наречените ечзаджии аптекари. Във връзка с това на лекарите се забранява да приготвят лекарства, а на спицерите – да лекуват. По този начин се поставя началото на разделяне и регламентиране на лекарските и аптекарските функции. Името на Хараламби Марков като студент в Императорското военномедицинско училище се среща през средата на 60-те години на XIX век, заедно с това на Димо Куюмджиев от Разград. За да стане лекар в Разград, Хараламби Марков вероятно е следвал на собствена издръжка и затова не е разпределен като военен лекар, което за учещите на държавна издръжка е било задължително.
Д-р Хараламби Марков става лекар в Разград през 1873 г. От медицинска гледна точка, той заварва едно малко ориенталско градче, което не се отличава с особена хигиена и здравни навици на населението. Градът е бил известен с многото си баячки, врачки, знахари, пишман билкари и гледачки, които „осигурявали“ здравното дело сред народа.
Не известно да е имало хекимини (самозвани недипломирани лекари).
Боклуците се изхвърляли от каци и сандъци в реката, по която е имало доста мелници, да не говорим за кожарските работилници до рeка Бели Лом в махала Табахната – на мястото на градинката пред бившия хотел „Абритус“.
Най-важното, освен хляба, е и водата. Водните източници обаче са били ограничени и с неизвестен състав, освен че са силно варовити и често примесени с буболечки. Основният водоизточник за българите във Вароша е Хаджи-Станковият извор, отдалечен на 3 км от Разград, снабдяващ над 10 чешми в източната част на града, изградени от камъни. Водопроводните тръби са били от глина, често се пукали при поройни дъждове, а водата е била за дълго време негодна за пиене. Освен това са минавали през старото арменско, а след това българско гробище, което сега знаем като „старото“, и картината става доста опасна. Друг основен водоизточник е била Голямата чешма на управителя на Разград аян Хаджи Юмер ага от 1792 г. на пътя за с. Хасанлар (Гецово). Според плана на Разград до 1923 година, местоположението на чешмата било на пресечката на ул. „Борисовска“ (сега бул. „Априлско въстание“) с ул. „Поройна“ и ул. „Селски сокак“. По сегашни измерения ул. „Поройна“ и ул. „Селски сокак“ като цяло са сегашнияя бул. „Странджа“ . По-точно чешмата е била в началото на ул. „Селски сокак“ (Селсокака), т.е. частта от сегашния бул „Странджа“ към Доброшката махала. Предназначението е да захранва с вода Селитрената фабрика (Барутхане), чиито руини са двора на бившия Артилерийски полк (сега индустриална зона „Перистър“). Водохващането е местността Козлука под могилата Големия юк. По-късно на чешмата е поставен надпис на османо-турски език от управителя на фабриката Мустафа Ефенди. Надписът е дълъг, ето го накратко:
„I. Боже велики! Какво голямо щастие, какво богатство е това? Правил ли е подобно нещо тук някой богаташ? Господ никого не е удостоил с подобно нещо. В тази страна и по това време, определено било на хаджи Юмер Ага. Мъчно може да му се отблагодари за това велико благодеяние. Защото това велико дело принадлежи само лично нему, за което всеки момент трябва да му се благодари. За такава благодарност той имот и здраве е съсипал… Честита да бъде тази щастлива година, която е означена с думата „Невруз“ (21 март – б.м) 1792. Каква мъчнотия има за науката да пресметне тази година?
II. Благодетел и филантроп с похвални качества, благородният по произхождениe Хаджи Юмер Ага, този с ореол сред раите. Постави за чешмата стария си доверен слуга Хюсеин Ага Къръмлията…
III. Хайрат на благодетеля и дарител, стремящият се да бъде удостоен с рая и висши достижения Мустафа Ефенди Цариградлията, управител на барутната фабрика. Година 1273 (1857)“.
Тази чешма чрез водопровод е снабдявала чешмата пред джамията „Ахмед бей“ и чешмите по улицата за с. Хасанлар (Гецово).
Башбунарският извор също е близо до града. Водата идва от канара, по която има пукнатини. Вероятността външна вода да проникне в течащата е голяма. Изворът захранва няколко чешми (включително и тази на джамията „Ибрахим паша“ и градската баня. Тръбите минавали под дъното на реката. Поради честото им пукане, имало опасност от замърсяване.
Чешма от извор е и Ючкурналията до съборената джамия „Бехрам бей“ на ул „Арда“.
Варуша и Доброшката махала са били сравнително сухи, но равната част на града в някои от краищата си е заблатена.
Хигиената в жилищата е била плачевна. Почти навсякъде се спяло в една стая на черги, рядко на одъри.
Основните болести са били инфекциозните. Имало малария, не липсвали и бесните кучета.
С други думи, д-р Хараламби Марков е имал достатъчно широко поле за изява като пръв и единствен градски лекар на Разград в годините преди Освобождението.
Родата на д-р Хараламби Марков тръгва от един от първите лекари по българските земи – Марко Павлов (1784-1864). Той е завършил медицина в Университета на Монпелие (Франция). Роден е в гр. Ся̀тища, сега в Гърция (или в село Сечище до Тетово в Македония), но е живял предимно в Търново, където е отворил и аптека. И тримата му сина: Павел Марков (1824-1880), Хараламби Марков и Георги Марков (1835-1903) са завършили медицина в Цариград.
За съжаление не знаем годините на живот на Хараламби Марков (не е ясно дали е първи, втори или трети син).
Не се знае много и за дейността му като лекар в Разград, можем да предполагаме само, че е имал доста работа предвид описаното по-горе тежко здравно-санитарно състояние на района по това време.
В града не е имало каквато и да е болница до Освобождението и докторът практикувал частно в къща. С лекарства се е снабдявал от Русе, Шумен и Търново, където брат му Георги е имал аптека. Известно е, че преди градът да е освободен от руските войски, Хараламби Марков е пращал сведения за турските войски в Разград и тяхното движение.
Странен е фактът, че името не се среща сред първите лекари в новооснованата Окръжна болница в града на 4 май 1879 г. – напр. д-р Капитон Г. Юрьев (1851, роден в Кобель, Полтавска губерния – умр. 1927), шеф на болницата и водещ се за околийски лекар за времето 1879-1880/81; д-р Борис Абрамович Окс (в Разград 1881-1883) роден 22. 12. 1881 – умр. 22.06. 1926); д-р Филипович (в Разград 1883-1885). Възможно е Хараламби Марков да е продължил частната си практика, без да се кооптира в тогавашния болничен екип, но това е твърде несигурно предположение. Всъщност то е само една хипотеза, защото в Окръжна болница – Разград (тогава помещаваща се в частни къщи) е имало 40 легла и персонал от 16 души, от които 2 доктори (може би един от тях е Хараламби Марков с д-р Юрьев, а после и с д-р Окс), един помощник-фармацевт, фелдшер, две медицински сестри и санитари, но имената не са упоменати.
Д-р Хараламби Марков стои в Разград до 1883 г., когато се премества в Провадия, където е назначен за градски лекар със срок 3 години. Български алманах от 1893 г., с автор Петър А. Петров предоставя данни за здравеопазването в Провадия в края на ХІХ век, но името на Хараламби Марков вече не се среща.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
