В навечерието сме на Втори юни – дата, научила ни да познаваме сакралните измерения на свободата, дълга, честта и жертвоготовността. Дори столетия по-късно саможертвата на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България все още носят символиката на свещения акт, неосквернен от отпечатъците на времето.
И ако съвремието извиква по-други нужди от духовно обогатяване, то има хора, за които българският път към Голгота още извиква сълзи на очи. Теменуга Джурова – разградчанка, живееща от години в София, е такъв съвременник, който с вълнение и трепет посяга към сакралния образ на Христо Ботев. Вдъхновена от собствения си рисунък на огнената искра в очите на родния революционер, поет и публицист, Теменуга Джурова споделя емоциите си в есеистична форма, която ни изпрати, за да вдъхнови съвременниците. Емоционалните слова на дамата с чувствена душевност идват сякаш да ни напомнят, че Втори юни надхвърля „задължението“ за едноминутно мълчание на обяд. А е вътрешна потребност от преклонението пред онези, чиито кости завинаги остават по родните възвишения – да водят като пътеводна звезда дори в обезличени и безнравствени времена.
Публикуваме вдъхновеното съчинение на г-жа Джурова.
2 ЮНИ
Ден на Ботев и мой рожден ден. Две съдбовни събития в моя живот.
На този ден в 12 часа, когато сирените засвирят, не мога да задържа емоциите си. Изпитвам чувство на гордост и патриотизъм. Изпълва ме благодарност към Ботев и верните синове на България, които отдадоха живота си за нашата свобода. След едноминутното ми мълчание, в мен отекват Ботевите стихове.
В момента, със затаен дъх, с флумастер и с трепет, пръстите ми рисуват…очи. Очи черни, красиви, огнени! Погледът ми не може да се отдели от тях. Често през тях преминавам, за да се докосна до любов към свободата, любов към Родината, любов към Венета!
Къде си, Ботев! Нужен си ми повече от всякога! Нужен си на народа и правителството ни!
Днес непрекъснато търся такива очи в нашата младеж, но не мога да ги открия. Вярвам, че има оптимизъм в младежите, но той е дълбоко скрит в душите им.
Къде си, Ботев! Прекланям се пред светлата ти памет!
Теменуга ДЖУРОВА
