Да пееш в базилика от пети век в Равена – последната столица на Западната Римска империя, и на метри от саркофага на ренесансовия поет Данте Алигиери … Да получиш овации в катедралите в Римини и Чезена, строени още през 1300 година, надживели въздигане и падане на империи … И да осъзнаеш, че това, което надживява империите, е духовността! Същата духовност, която подтиква „Железни струни“ да репетират, маестро Красен Иванов – да композира и извлича божествена музика от непрофесионални певци, а пианистката Даниела Никифорова – да се раздава на всяка репетиция и концерт.
Фестивалът за духовна музика от 9 до 11 май в италианската област Емилия-Романя даде възможност на разградчани да сравнят нивото си с 9 хора от Европа. И точно изумителната акустика на италианските базилики им показа, че работят на европейско ниво. Тоест, не се мерим с европейците, а самите разградчани са ренесансовите личности, поддържали тази култура в добри и лоши времена. Сред всички хорове (от Италия, Литва, България) най-отдавна създадени бяха именно двата български хора – „Железни струни“ към НЧ „Развитие 1869“ и „Славянско единство“ от Горна Оряховица – с над 120-годишна история.
Всяко изпълнение на нашите бе съпроводено от викове „Bravo! Bravisimo!“. Диригенти молеха маестро Красен Иванов да предостави нотите на негови аранжименти.. Валяха и покани за следващи международни фестивали.
От 30 години диригент на хор „Железни струни“ е маестро Красен Иванов, а и самият той през 2025 г. има достойна годишнина. Под неговото ръководство хористите за втори път участват във фестивал в Италия, но за първи път концертите бяха изцяло в катедрали. За първи път в катедрала прозвуча авторското песнопение „Тебе поем“ на Красен Иванов. Дългогодишната солистка на хора Димитричка Ангелова също имаше своята премиера – тя пък за първи път изпя в катедрала солото на „Во Царствии Твоем“ на Добри Христов (иначе много пъти го е пяла на сцени и в църквата). Успешен бе и смелият експеримент да се използва африканско джембе за акомпанимент на религиозна песен на латински език от композитора Карл Дженкинс (на ударния инструмент бе Д. Куманова). Потресаващо бе въздействието от произведението на Вангелис „1492: Conquest of Paradise“, на което маестро Красен Иванов направи аранжимент за хор. То бе изпълнено в заключителната вечер от почти 100-те хористи на двата български хора – разградския и горнооряховския. Много трудно за изпълнение, но силно въздействащо е и произведението „Богородице Дево“ на Рахманинов. Надяваме се скоро разградчани да могат да видят целия „италиански“ репертоар на нашите хористи още преди края на творческия сезон, едно намерение, което сподели пред „Екип 7“ и председателят на НЧ „Развитие 1869“ Пейчо Георгиев.
Какво още включва италианската рецепта за dolche vita (сладък живот – от италиански)? Освен музиката и прекрасната архитектура, Италия изумява пътешествениците със земеделието си – лозя, маслинови горички, овощни градини, които се поливат и защитават от напасти по най-съвременен начин. А рецептата за долче вита на нашите хористи включва, разбира се, и пътешествията. Освен фестивалните градове, хор „Железни струни“ и приятели успяха да видят Загреб, Република Сан Марино, Венеция и не на последно място кокетното градче Чезенатико, в което бяха настанени от организаторите на фестивала „The Romagna International Spring Choir Festival“.
Благодарност към прекрасните нови хористи – мъже и жени, които имаха своята премиера през този невероятен творчески сезон!
Даниела НЕДЕЛЧЕВА
