Илия Деведжиев е колоритна личност, каквато може да оформи само залегналият в душата артистичен зародиш. Той е актьор, но освен да играе в пиеси, също пише техния сценарий. Не само сътворява приказки, а ги кара да оживеят с пълнокръвната форма на героите, „излетели“ от статичните хартиени страници. Ръководи Група за театър „Камила“ /вероятно по съдба, защото името му Деведжиев означава камилар/, осъществява различни сценични и литературни проекти, като в основата стои стремежът му да въвлича младежите във водовъртежа на съзидателния творчески процес. Автор на детски пиеси е, води приказни ателиета, където малчугани сами стават автори на вълшебни истории. Разградските ученици го познават като господин Приказка – увлекателният разказвач на фантастични сюжети. Водил е празничната програма на Панаира на киселото мляко. В началото на седмицата бе на гости в Детската библиотека, за да провокира въображението на местни ученици със свои артистични интерпретации на приказки, създадени от малчугани, а и за да ги научи как сами да бъдат автори.
Вие поднасяте един много по-интригуващ досег до детската литература, как достигнахте до формулата за успешни проекти за подрастващи?
Ключовата дума е театър. Работя за деца и с деца, имам малък частен театър – Група за театър „Камила“, ориентиран към детската публика. От значение са и годините ми, прекарани в кукления театър в Русе. Другият компонент е писането на пиеси. Когато започнах да пиша детски книги, двете неща се обединиха.
Формулата деца играят, пишат, правят музика за деца е страхотна! Това съм забелязал при работата ми с най-различни детски групи, включително в Русенска детска опера, с която сме гостували в Разград. По време на над двучасовия спектакъл „Красавицата и звяра“ никой в публиката не помръдна, не зашумя – защото на сцената имаше техни връстници.
Книга, написана с деца, естествено, че винаги ще предизвиква подрастващите на същата възраст. Не крием тази формула – деца работят за деца. Това работи! И много хора започнаха да се възползват от нея, което за нас е страхотно.
Със своите приказни ателиета гостувате на подрастващи в цялата страна, какво впечатление оставиха у вас разградските деца?
Обикалям из цяла България – преди две седмици бях в Петрич, преди месец – в Добрич.
Гостувам на ученици от първи до четвърти клас, защото това е възрастовият диапазон, в който децата развиват или не афинитет към театъра, към четенето, към културата въобще.
Връзката ми с Разград е особена, защото имам много приятели в областта на културата в града. Делиорманът по принцип ми лежи на сърце, защото с колеги от Русе работим с огромно желание да осветим Североизтока. Дейността ни тук е засилена, защото сме категорични, че нашият регион остава извън полезрението на хората. Абсолютно сигурно е, че ще се върна в Разград!
По линия на проекти на Министерство на културата и Национален фонд „Култура“ съм гостувал в села с по десетина деца. Равен достъп до култура е другата линия, по която работим. Но децата са си деца! В „Камила“ сме работили с малчугани в неравностойно положение – и в България, и в Кения. Децата навсякъде са си деца. Тукашните, разбира се, са ни по-скъпи, защото са си наши.
Каква е дефиницията за „хубава“ детска приказка?
Предполагам, че като всяко нещо, което се отнася до собствен вкус, не можем да дадем еднозначна дефиниция. За мен хубава детска приказка е тази, която има красив език. Която децата слушат от началото до края с отворени уста и когато приказката ни пренася от едно време и място в друго, без въобще да усетим.
А кое е най-важното, за да бъде написана?
Тя да дойде!
Десислава СТЕФАНОВА
