Поредна интригуваща творческа среща се проведе в Етнографския капански комплекс в разградското село Топчии. Местното Народно читалище „Просвета – 1985“ посрещна ученици от ОУ „Виделина“ в село Сейдол и ОУ „Христо Ботев“ в село Гороцвет, участващи в проектa „Етнокултурното многообразие и културно наследство на Лудогорието“. Дейностите се осъществяват със съдействието на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.
Малките посетители разгледаха музейната експозиция към Етнографския комплекс и се потопиха в колоритния свят на капанските традиции. Беседата чуха и секретарят на местната културна институция Катя Лапатова и етнографът Даниела Ганчева. Специален гост на срещата бе прочутата капанка Николинка Ангелова, призната за „Живо човешко съкровище“. По време на събитието бяха пресъздадени народните обичаи „Пеперуда“ и „Герман“. Според традициите младо момиче, често сираче, бива определено за „пеперуда“. То облича бяла риза, която жените – капанки украсяват с росни китки. „Пеперударките“ тръгват от къща на къща, изпълнявайки обредния ритуал. Изпълнява се специална песен, за да се измоли дъжд, а по такта й „пеперудата“ танцува със зелени клонки в ръце. Стопанката я полива с вода – от котел или през сито, а тя се отърсва, като мокри и останалите с надежда за появата на дъжд. В дар „пеперударките“ получават брашно, боб и мас, но никога яйца, защото наподобяват зърна на градушка. На финала по земята се търкулва сито и в зависимост от начина, по който падне, се гадае дали реколтата ще е добра.
Обичаят „Герман“ много често се изпълнява в същия ден, винаги след „Пеперуда“. В народните представи Герман Градушкар се свързва с повелителя на небесните летни бури. На този ден не се върши полска работа и не се впрягат волове. Ако през лятото падне градушка, се смята, че някой от селяните е излизал на полето и е работил тайно.
Структурата на обичая се състои от три основни части – направата на фигурката, оплакването й и погребването. Сред капанците понякога се правят четен брой глинени фигурки – две или четири, различни по пол. Когато са две, се наричат Герги и Гергина; ако са четири, Герги и Гергина са брачна двойка, а Иванчо и Иванка са техни деца. С много тъжни напеви и наричания, както и със запалени свещи, капанките изпращат сушата, тоест Герги или Герман и Гергина и ги погребват на специално отредено за целта място. Идеята е да се помолят за плодородие, дъжд и сполука за населеното място.
Сара АСЕНОВА
