Двете най-близки до Разград села са Гецово и Стражец. От 1971 година са квартали на Разград. През 1991 година бяха възстановени като села, а дали е било за добро или за лошо това решение, няма единно мнение и до ден-днешен.
Интересни данни за населението и поминъка на тези села намираме в документи, останали от времето на Османската империя, както и от сведения на преминали през района европейски дипломати, военни и пътешественици.
Известно е, че старите имена на Гецово са: Хасанлар (Hasanlar) и Борисово. С Указ № 155/обн. 03.03.1894 г. се преименува с. Хасанлар на с. Борисово. С МЗ № 8866/обн. 5 януари 1948 г. се преименува с. Борисово на с. Гецово.
В документ 370 Numarali muhasebe-i vilayet-i Rum-ili defteri (937/1530) II се среща като Hasanlar köy, Çernovi kz. Ето какво е развитието на населението на селото, основано през 1516 г. През 1516 г. в селото има 15/20 мюсюлмански домакинства, които са юрушки. През 1526 са 12 мюсюлмански семейства. През 1533 г. 20 мюсюлмански ханета (семейства), 19 неженени мюсюлмани. За 1537 г. са отбелязани 23 мюсюлмански домакинства, През 1550 г. 20 мюсюлмански ханета, 16 неженени мюсюлманин.
Данъците (в обща сума за селото) са следните: Çift resmi (Данък за парче земя, вариращо от 60 до 150 акра, в зависимост от плодородието на почвата, т.е. земеделски ниви, които могат да бъдат разораван от два вола) 440 акчета; Mücerred resmi (данък за неженени) 128 акчета; 102 килета (102 шиника по 8 кг. ) пшеница 612 акчета; 75 килета ечемик 375 акчета; 46 килета овес и махлут (смес) 184 акчета; 30 dönüm bağ resmi (30 акра лозя) 120 акчета; Ağnam ve ağıl resmi (Данък за дребни преживни животни и кошари) 313 акчета; Bostan öşrü (Данък десятък върху бостаните) 8 акчета; Çayır mukataası (Данък за отдаване на ливади под наем) 223 акчета; Âdet-i deştbâni (Данък за увреждане на реколта) 13 акчета; Niyâbet ve bâd-ı hevâ (Данък за пълномощничество и наследство) 30 акчета; Arûs resmi (Данък за сватба) 30 акчета; Kuru ot öşrü (десятък за запустяла земя) 40 акчета; 6 bâb değirmen (Данък за мелници) 180 акчета; Diğer (Други данъци) 46 акчета. Общо 2739 акчета (Bayrak, Meral (2018). През 1613-1614 г. 17 мюсюлмански ханета, 1 неженен мюсюлманин. (Bayrak, Meral, 2018). Плащат се общо 2294 акчета.
Капитан Шад от свитата на императорското австрийско посолство посещава Разград на 9 юли 1740 г. Ето какво пише той:
„Надясно от главния път има едно хубаво село, наречено Усинция /Осенец/ и на половин час от Разград едно друго, по-голямо, името на което е Хасанлар, където срещнахме първите леки жени в Османска Турция (пътуването е от Дунава – бел. м.). Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна чергарска нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни“ (цигани). Те ни чакаха зад оградата на къщата на един селянин, най-хубаво облечени и с по-черна външност от всички мюсюлмански жени, които се срещат из тези краища. Впрочем те не бяха толкова отвратителни, както би могъл да си помисли някой под впечатлението, което създавам за тях, казвайки, че бяха „египтянки“. Те бяха забрадени с копринени кърпи, оцветени със златни райета, и цялото им останало облекло беше също от коприна.
При нашето пристигане те ни канеха, особено двамата духовници в групата, с думи на турски език и с най-сластолюбиви жестове да се приближим. По-малката и същевременно по-безсрамната, започна да танцува. Между другите неприлични кълчения на тялото тя започна да движи шията и корема си по един начин, който тогава аз, който не бях виждал източни танци, ми се видя безподобен. По-голямата и съвсем бяла, по-хубава от другата, изглеждаше по-умерена и не обещаваше много. При все това обаче тя първа намери клиенти и един едър еничар от тези, които ни придружаваха, се спазари с нея. Хубавият пример подтикна другите и самите еничари, които първоначално не се бяха спрели, се върнаха назад и опитаха, заплащайки по 35 пари всеки. Това правеше 1 флорин и 10 халера от нашите монети, както разказваха след това помежду си. Това е твърде много за тези хора, които получават 6 халера на ден за храна и облекло“…
От втората половина на XVII в. постепенно започват да се заселват българи от околните села Осенец, Дряновец и Садина.
А ето какво пише в своя пътепис от 1814 г. французинът François-Daniel Thomassin. François-Daniel Thomassin е член-кореспондент на Обществото за обществено образование на департамента на Корсика (Бастия), висш офицер от военноинженерните войски на Франция, участвал във всички походи на Наполеон между 1805 и 1815 г.
„На половин левга от Разград се минава през Хасенлер, българско село. На половин час от това село има воденица, край която се вижда голямо укрепително съоръжение от пръст, направено от русите, за да отбраняват прохода в тази долина. На 25 минути от воденицата се излиза от главната долина и се изкачва на север-северозапад една странична долина, в която е разположено Юсеингенет (Осенец), село на два часа път от Разград. След това вдясно се стига през лека стръмнина на голямо плато, откъдето се слиза в тясна долина. В нея има един пост за сигурност на пътниците. Преминава се през него, за да се прекоси още едно планинско разклонение, преди да се стигне до Дорлак (Торлак, сега гр. Цар Калоян). То е голямо село, разположено при сливането на много долини. През този ден се минава през обработени пространства и през пасища или гори-сечища, или с големи дървета“.
През периода 1870-77 село Хасанлар е с население 150 български семейства, 50 турски семейства/къщи (В.Тепловъ, 1877). Турското население се изселва след 1878 г. В „Предварителни резултати отъ преброяваньето населението на 1 януарий 1881 г.“ са посочени 193 къщи, 621 мъже, 1 войник, 620 жени, общо 1242 човека, без да е посочен етноса им. През 1881 г се отчитат 610 мъже българи и 621 жени българки, католици 3, 7 мъже турци и 1 жена туркиня. Общо 1442 човека. През 1934 г. е с население 2654 човека. През 1965 г. е с население 2705 човека. През 2011 г. са 1774 човека. През 2019 г. общо 1602 човека. През 2022 са 1835 човека, а през 2024 1821 души. Има една църква от 1867 г. и читалище от 1883 година.
Ето какво ни показват данните за другото голямо село в близост до Разград – Стражец. Старите имена на Стражец са: Инебейджилер, Ине бей, Инебегчи, Инебекчи, Инебетчи (Inebeği (Инебейи)/Inebekçiler (Инебекчилер). С МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. се преименува с. Инебекчии на с. Стражец. С Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. се заличават селата Гецово, Пороище и Стражец и се присъединяват като квартали на гр. Разград. С Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. се отделят кварталите Гецово, Пороище и Стражец от град Разград и ги възстановяват като отделни населени места – с. Гецово, с. Пороище и с. Стражец.
Думата Ine на турски има много значения. Едно от тях е „място за заселване“ и в случая „бейско място за заселване“. Inebekçiler e „Стражите на Ине“, а Inebeği е „Ине бей“. В някои случаи името Ine означава още късметлия, сериозен, a най важното „място за заселване, селищен център“ (İne: Yerleşim Merkezi olarak kullanılan bir kelimedir. Kaynak: https://nedir.ileilgili.org/nedemek/ine). Ако се използва турско-английски речник тази дума се превежда като „to ground“, т.е. „към/до земята на бея“ или „стражи на земята“.
Даниела Ганчева (Имената на вакъфнамето за имотите на Ибрахим паша в нахия Хезарград – извор за историко-етнографски проучвания, 2017) смята, че първото значение на тази дума идва от личното име Ине (Юне), което означава слава, известност. Тук проблемът е може ли да се смени Ine с Üne, което според мен не бива да става самоволно. Бег е същото като бей, но преводачът от 1934 г. се измъкнал хитро от думата „бег“ с прегласа от „г“ на „к“ в разговорната форма „bekçi“ (страж, пазач) и Инебегчи (Инебейджи) станало Инебекчи, т.е. Стражец, без името Ине.
Селото е основано около 1516 г.. но Ине бей (Инебегчи) първоначално било към Хасанлар като трета махала, заедно със Софулар, която после е изчезнала.
През 1535 г. Инебекчилер има 3 мюсюлмански домакинства. През 1550 г. то се откъсва от Хасанлар (BOA, TD, nr. 382). Тогава е със 7 мюсюлмански ханета и 3 неженени мюсюлмани. (Bayrak, Meral, 2018). Данъците (в обща сума за селото) са следните: Çift resmi (Данък за парче земя, вариращо от 60 до 150 акра, в зависимост от плодородието на почвата, т.е. земеделски ниви, които могат да бъдат разораван от два вола) 154 акчета; 28 килета (28 шиника по 8 кг. ) пшеница 168 акчета; 12 килета ечемик 60 акчета; 13 килета овес и махлут (смес) 52 акчета; Ağnam ve ağıl resmi (Данък за дребни преживни животни и кошари) 492 акчета; 5 dönüm bağ resmi (Данък за 5 акра лозе) 20 акчета; Bostan öşrü (Данък десятък върху бостаните) 10 акчета; Çayır mukataası (Данък за отдаване на ливади под наем) 8 акчета; Âdet-i deştbâni (Данък за увреждане на реколта) 9 акчета; Niyâbet ve bâd-ı hevâ (Данък за пълномощничество и наследство) 5 акчета; Arûs resmi (Данък за сватба) 10 акчета; Diğer (Други данъци) 29 акчета. Общо 1052 акчета (Bayrak, Meral (2018). През 1580 г. с. Инебекчилер има 21 мюсюлмански домакинства, от които 2 юрушки През 1613-1614 г. са отчетени 18 мюсюлмански ханета, 13 неженени мюсюлмани (Bayrak, Meral 2018). Данъците са същите по название плюс Mücerred resmi (Данък за безбрачие) 104 акчета. Общо са платени 1249 акчета. През периода 1870-77 XVIIИнебегчи е с население 131 турски семейства/къщи (В.Тепловъ, 1877).
В „Предварителни резултати отъ преброяваньето населението на 1 януарий 1881 г.“ са посочени 135 къщи, 348 мъже, 238 жени, общо 586 човека, без да се уточнява етносът им. В преброяването от 1881 г. селото е написано Инебетчи, но в речниците не се слага знак за равенство между betci (залог) и bekçi (страж, пазач). Записани са 45 мъже българи, 9 жени българки, 4 мъже евреи. 251 мъже турци и 215 жени туркини, 2 жени циганки с румънски език, 28 мъже гърци, 3 жени гъркини, 1 руснак, 18 мъже цигани със цигански език, 7 жени циганки със цигански език. Изброеното население, не бива да ни изненадва, защото в тези числа са включени са и живеещи на гара Разград. От там идват числата за немюсюлманите. Общо 583 човека. През 1934 г. са 802 човека. През 1956 г. е с население 636 човека. През 1965 г. 901 човека. През 2011 г. 1562 човека. През 2019 г. 1477 човека. През 2022 г. 1860 човека, а 2024 г. са 1842 човека. Има една джамия, в която не се служи. Не е известно, кога е строена, но от салнаметата (имперски годишници) за кааза Разград от 1868 г. до 1873 г. са отразени 11 джамии, от които е известно, че 8 са в Разград, една в Завет (от 1681 г. по ферман, пазен в Исперих), една в Садина (от втората половина на XVII в. по данни на Стоян Иванов) и третата е неизвестна (може би в с. Брестовене от 1852 г. по данни на нидерландския текст за селото в Уикипедия).
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
