Използвайки източници от времето на османското владичество на българските земи, в предишни публикации предоставихме информация за миналото на Разград и района. Обърнахме внимание предимно на град Разград в периода 15-16 век – демографска характеристика, бит, препитание на населението, доходи, данъци и др. Днес ще обърнем повече внимание на селата в района преди пет-шест века, когато са създадени.
Много точни данни за създадените села и махали по това време черпим от тетрадките на Тахрир (османски описни регистри) от 1479-1483 г. Всички тези селища са навремето са били в каза /кааза/ Шумен, поради все още липсата на каза Хезарград /б.а. – казата, или каазата, е околия, част от санджак/.
Манастирци. Старо име Чукур къшла, Чукур къшла текеси (Çukurkışla (Tekke Köy). Създадено някъде през времето 1479-1483 г. от юруци (Çukurkışla (Hâne-i Yörükan), Ст. Андреев (2013), Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin. (2016). През 1538 г. 147 човека (Karagöz, S. (2021). В 370 numarali muhasebe-i vilayet Rum-ili defteri (937/1530) II е Çuku(r)-kışla k. Şumnu kz. През периода 1870-77 е с население 33 турски семейства/къщи (В.Тепловъ, 1877). По „Предварителни резултати отъ преброяваньето населението на 1 януарий 1881 г.“ са посочени 74 къщи с 239 мъже, 211 жени, общо 450 човека, без да е посочен етносът им. През 1881 г. са 237 мъже турци и 209 жени туркини, Общо 446 човека. През 1934 г. е с население 784 човека. С Указ № 192 /обн. 21.04.1923 г./ се преименува с. Чукур къшла (Теке) на с. Манастирци. Чукур е дълбоко или ниско място, яма, дупка. Къшла е известно още като мястото, където животни като овце и кози нощуват или се подслоняват през зимните месеци. Съименно селище: Чукуркъшла е квартал в община и област Туфанбейли, провинция Адана, Турция.
Ножарово. Старо име Kılıççı Salih Mz. Mezra (мезра) е селище, образувано, когато някои семейства напускат постоянните си обитания и се установяват на по-отдалечено място поради причини като липса на земеделски площи и кръвна вражда. Селскостопанските дейности са на челно място в сравнение с животновъдството. Селата, състоящи се от няколко къщи и пристройки, могат да станат постоянни селища с течение на времето. Старо име Кълъчлар, Кълъч (Kılıçlar, Kılıç). В сайта на община Самуил е със старо име Кълъч.
За първи път се споменава в документи от 1479/1482 като Kılıççı Salih Mz. (Acaroğlu, М. (2006). По старо име е патроним, ако се приеме, че основателят е Салих. В речника sâlih е „(нещо) да бъде добро, правилно, полезно и подходящо“; Думата sâlih, която произлиза от корена salah (sulûh), означаващ „праведност, честност“, и още „добър, правилен и красив, полезен, свободен от всякакви недостатъци и грешки; мирен, хармоничен“ и е обратното на fâsid (изкривен, неправилен) и çirkin (грозен). Явно е в опозиция на съседното село Кривица. Според Андреев, Ст. (2013) е отбелязано още в документи от 1642, 1697 г.
През периода 1870-77 е с 25 турски семейства/къщи (В.Тепловъ, 1877). По „Предварителни резултати отъ преброяваньето населението на 1 януарий 1881 г.“ са посочени 53 домакинства, 170 мъже, 191 жени, общо 361 човека, без да е указан етносът им. През 1881 г. 163 мъже турци, 182 жени туркини, 7 мъже цигани с цигански диалект, 9 жени циганки с цигански диалект. С МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. се преименува с. Калъч на с. Ножарово. Името е неправилно преведено, защото kılıç (кълъч) означава сабя/меч/ятаган, накриво, косо, а не нож (bıçak).
Тодорово. Стари имена: Умурджа _ Umurca nam-ı diğer Paşayiğit (Başayiğit), nam-ı diğer Umurca, Öyüklü, Öyükler, Höyüklü. Öyük е хълм, могила. Създадено е 1479-1483 като Umurca nam-ı diğer Paşayiğit (Acaroğlu, М. (2006), Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin. (2016). Umur е с основно значение загриженост. Отнася се и до делата, заниманията или проблемите на човек или общност. Що се отнася до Paşayiğit, името се отнася до туркменски лидер от Сарухан (днешна Маниса, Турция), който превзема града от името на Османската империя през XIV век. Başay от своя страна е борба. В регистър от 1538 г. са отбелязани 13 ханета (семейства) 13, неженени, 22 други, според автора общо 159 човека (Karagöz, S. (2021). Като Öyüklü се споменава между 1530-1540 г. В сайта на община Исперих с. Тодорово е с. Юклии.
За времето между 1483-1530 са създадени следните села:
Веселина. Стари имена: Бьорклюдже (Börklüce или Bürgüce), Yörgüce, Yörgüce, nâm-ı diğer Karagöz, после само Karagöz (Карагьоз) от 1642 г.. Първоначалното Börklüce става в говора Yörgüce. Създадено (Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin, 2016) от алиани/къзълбаши. Всъщност става дума за две махали, които постепенно се сливат с 26 ханета през 1554 г. и 35 ханета през 1579 г. (Hasan Hüseyin Yılmaz, 2011). Börk e червения тюрбан, носен от къзълбашите. Карагьоз (Черноокия) е основен персонаж в османския театър на сенките. Вярно е, че е развеселявал зрителите, но и тук поантата е изместена, Надали първите жители са си давали сметка за театралния герой, а по-скоро за характерен белег на един от първите жители. През периода 1870-77 е с население 85 турски и татарски семейства (В.Тепловъ, 1877). По „Предварителни резултати отъ преброяваньето населението на 1 януарий 1881 г.“ са посочени 182 домакинства със 601 мъже и 536 жени, общо 1137 човека, без да се уточнява етносът им. Население през 1881 г. 10 мъже българи, 6 жени българки. 593 мъже турци и 529 жени туркини. С МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. се преименува с. Кара гьоз на с. Веселина.
Делчево. Старо име Ферхадлар (Ферхатлар, Faratlar). На турски Ferhatlar/Faratlar, т.е. Ферхадовци. Патроним. Преименувано с М. З. 3775/7 XII.1934 г. на името на Гоце Делчев. Ферхат е дума с произход от арабски език и означава комфорт/удобство на османотурски. Името Ферхат, от друга страна, е от персийски произход. Oсновано ок. 1530 г. (Божиков, В. (2008), Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin, (2016), 370 NUMARALI MUHÂSEBE-İ VİLÂYET-İ RÛM-İLİ DEFTERİ (937/1530). Не e отразенo в преброяването oт 1881 г.
Духовец. В сайта на община Исперих старото име е Насъфчалар . Според турски историци обаче е със стари имена Азизлер (Azizler) и Дели Насух (Deli Nasuh). Aziz е светец или човек, който е обичан и уважаван. Знае се, че Deli е луд, но означава още буен, скандален. Nasuh е име на човек, което означава покаял се, чист, пречистил се. С М.З. 3775/7 XII. 1934 г. е преименувано с българското име Духовец. До 1941 г. селото се състои от две махали – Насъфчилар и Гьочбилер. Гьоч е „преместил се“, „имигрирал“, Билер е „нарочно“, „умишлено“. Не е отразено в преброяването от 1881 г.
Дянково. Старо име Калово (Kal-Ova, Kalova köy). С Указ № 290/обн. 23. 06.1950 г. се преименува с. Калово на с. Дянково. Старото име на селото е по израза „калъ́ова“ – „останете на поляната (на равното)“ според легендата за заселване на керван, бягащ от чумата в Мала Азия. Заселено ок. 1530 г. по-точно 1526 г. (Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin. (2016). От друга страна се твърди, че турци мюсюлмани са заселени в Kalova (Калово) преди 1516 г. (Türkiye Diyanet Vakfı İslam Ansiklopedisi). В документ 370 Numarali muhasebe-i vilayet-i Rum-ili defteri (937/1530) II се среща като Kalova k., Şumnu kz.
През 1538 г. наброява 267 човека (Karagöz, S. (2021). През периода 1870-77 е с население 108 турски семейства/къщи (В.Тепловъ, 1877). През 1881 г. 5 мъже българи, 884 мъже турци, 348 жени туркини, 132 мъже цигани с цигански диалект, 106 жени с цигански диалект. Общо 1505 човека.
Каменар. Старо име Ташчи кьой, Ташчи, Тахчи (Taşçı köy). Превод от taş – камък и taşçı – каменар в кариера, каменоделец, зидар. С МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. се преименува с. Ташчи на с. Каменар. Основано ок. 1530 г. (Божинов, (2008), Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin, 2016). В 370 numarali muhasebe-i vilayet Rum-ili defteri (937/1530) II е Taşıcı (Taşcı). През периода 1870-77 е с население 150 български семейства, 56 турски семейства (В.Тепловъ, 1877). По „Предварителни резултати отъ преброяваньето населението на 1 януарий 1881 г.“ са посочени 103 домакинства, 331 мъже, 305 жени, общо 636 човека, без да се уточнява етноса им. Население през 1881 г.: 197 мъже българи и 192 жени българки. 134 мъже турци и 112 жени туркини. Общо 536 човека.
Крояч. Стари имена: Хасан Дерзи, Хасан Терзи (Hasan Derzi, Hasan Terzi). Терзи означава шивач Основано ок 1530 г. (Божиков, В. (2006), Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin, 2016). В 370 numarali muhasebe-i vilayet Rum-ili defteri (937/1530) II е Hasan-Derzi k., Şumnu kz. С МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. се преименува с. Хасан терзи на с. Крояч. През 1538 г. населява 48 човека. През периода 1870-77 е с население 38 турски семейства (В.Тепловъ, 1877).. По „Предварителни резултати отъ преброяваньето населението на 1 януарий 1881 г.“ са посочени 59 къщи, 177 мъже, 162 жени, без да се уточнява етносът им. През 1881 г. е с население 2 мъже българи. 174 мъже турци и 163 жени туркини. Общо 339 човека, без да се уточнява етноса им.
Ловско. Стари имена: Зекериа, Закария, Шекере (Zekeriyya-Köy, Şekere) Основано ок. 1530 г. (Божиков, В. (2006), Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin, 2016). В 370 numarali muhasebe-i vilayet Rum-ili defteri (937/1530) II е Zekeriyyā k., Şumnu kz. С МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. се преименува с. Шекере на с. Ловско. С името Şekere се придобива съвсем друг смисъл, тъй като Закария е пророк в исляма и означава „Бог спомня“, а име на човек изобщо. Шекер (şeker) освен със значение на сладко и захар е наименование на сладките храни, приготвени чрез добавяне на захар, най-вече бонбони. Няма нищо общо с лов – avcılık. През 1538 г. наброява 88 човека. През 1540 г. е с население 10 ханета (Karagöz, S. (2021). През периода 1870-77 е с население 38 турски семейства (В.Тепловъ, 1877). През 1881 г. е с население мъже 2 българи. 215 мъже турци и 183 жени туркини. Общо 445 човека
Лудогорци. Стари имена: Turhançi, Turraç, Durraç Köy, Duraç Köy (Дурач кьой) Дурач. Turhan е благороден и знатен човек, който не е плащал данъци и може да влезе в присъствието на владетеля без разрешение. Turhan е и мъжко име. Durraç е синоним на Çilli kuş – птица от семейство фазанови, застрашена от изчезване. Близка е по род на яребицата или кеклика (кеклица). Duraç (с едно r) oзначава „да седя“, a в речника е синоним на „kāide” (мн. ч. kawaid) в смисъл „основата, върху която се базира сградата, оригиналът, основата на нещо“ и с това значение се споменава в две места в Корана ( (el-Bakara 2/127; en-Nahl 16/26).
Селото Turhançi е споменато през 1530 г. като 1. Turhançi (Божиков, В. (2008), Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin, (2016). 2. Turhançi в регистър от 1538 г. с население 6 ханета (семейства), 10 неженени, 9 други. (Karagöz, S. (2021). Според С. Аризанова (2022) се среща през 1573 г.в регистър на джелепкешаните в кааза Хезарград като село Туракча В този данъчен регистър са вписани имената на овцевъдите Курт Али Дуракча, Пир Назър Дуракча и Турканда.
Името на селището се среща в регистъра още като Драшкьой (Драчкьой). Според стари турци името на селото идва от дурака (спирката), на която са спирали за почивка керваните, пътуващи за Силистра. Пак според преданията, на това място идва един старец, който започва да вари кафе на керванджиите, наречен по-късно Дурак Деде (дядото на спирката). Karye-i Durakca изпраща 10 войници при мобилизацията от 1768 г. (Alti, Aziz (2018), а Karye-i Turhan.дава 27 войници при мобилизацията от 1768 г. (Alti, Aziz (2018). С това разделяне може да се предположи, че селото е имало две части/махали, които са били разделени по имената на заселниците Дуракча и Турканд/Турхан, но постепенно са се съединили като се налага името Дурач кьой. С Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. се преименува с. Дурач на с. Лудогорци.
След 1856 г. от Крим идват и се заселват татари. По същото време в селото се заселват и черкезки семейства. През преброяването от 1881 г. е с население 660 мъже турци, 671 жени туркини, 37 мъже цигани с цигански диалект, 33 циганки с цигански диалект. Общо 1401 човека. Първите заселници българи, които идват през 1901 г., са семействата на Димитър Халаджов и Кара Йордан от Разград.
Сейдол. Старо име Сейди-оглу (Seydioğlu – син на Сеид). Seyyid означава свят, почтен, благороден, чист. Създадено ок. 1530 г. (Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin. (2016). През 1538 г. наброява 90 човека. По „Предварителни резултати отъ преброяваньето населението на 1 януарий 1881 г.“ са посочени 132 домакинства, 367 мъже, 1 войник, 324 жени, общо 692 човека, без да е посочен етносът им. През 1881 г. 358 мъже турци и 331 жени туркини, 6 мъже цигани, 3 жени циганки с цигански език. Общо 698 човека
Трапище. Старо име Чукурово (Çukur-ova, Çukurova-Köy). Директен превод дупчеста равнина (поляна). С МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. се преименува с. Чукурово на с. Трапище. Çukur на български е яма/трап. Основано ок. 1530 г. (Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin. (2016). В 370 numarali muhasebe-i vilayet Rum-ili defteri (937/1530) II е Çukur-ova k., Şumnu kz. По „Предварителни резултати отъ преброяваньето населението на 1 януарий 1881 г.“ са посочени 97 къщи, 314 мъже, 260 жени, общо 574 човека, без да се посочва етносът им. Населението през 1881 г. е: 6 мъже българи. 310 мъже турци и 262 жени туркини, общо 578 човека.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Източници:
Андреев, Стефан. (2013). Речник на селищните имена и назавания на административно-териториалните единици в българските земи през XV-началото на XX в, Д. А. Архиви, София.
Аризанова, С. (2021). Сведения за селищата в Лудогорието на територията на общините Кубрат, Разград и Завет, Известия на РИМ Разград, т. 3.
Аризанова, С. (2022). Сведения за селищата в Лудогорието на територията на община Исперих VІІІ в. до 1878 г.
Божиков, Веселин (2008). Населените места в Царство България 1878-1944, С.
Acaroğlu, Türker. М. (2006). Bulgaristan’da Türkçe Yer Adları Kılavuzu, Türk Tarih Kurumu Yayınları, VII, Dizi, Sayı, 200, Ankara.
Тепловъ, В. (1877). Материалы для статистики Болгарiи, Ѳракiи и Македонiи с приложениемъ карты распределения народонаселенiя по вѣроизповѣданiямъ, С. Петербургъ.
Hasan Hüseyin Yılmaz. (2022). Tahrir Defterlerine Göre Şumnu Kazasında İsmi Değişen Yerleşmeler (Селища със сменени имена в Шуменски окръг според тахрирските книги), проучване, подкрепено от отдела за координация на научноизследователски проекти на университета Afyon Kocatepe „XVI. yy. Osmanlı Tahrir Defterlerine Göre Şumnu Kazasının Beşerî ve Ekonomik Coğrafyası“ başlıklı projenin ürünüdür, („Хуманна и икономическа география на Шуменска кааза според османските тахрирски книги).
Karagöz, S. (2021). 15. ve 16. Yüzylllarda balkanlar’da iskan Bulgaristan örneği, Lyon.
Osman Gümüşçü, Hasan Hüseyin. (2016). Yüzyıl ХV-XVII. Yüzyıllarda Anadolu’dan Şumnu’ya (Kuzeydoğu Bulgaristan) Yapılan Göçler ve Kurulan Müslüman Türk Yerleşmeleri, Ankara (Осман Гюмюшчу, Хасан Хюсеин (2016). Имиграция от Анадола в Шумен (Североизточна България) през ХV-XVII в. и създадените мюсюлмански турски селища, Анкара).
Бел.авт. В списъка не са включени годините на основаване на някои села от вакъфа на Ибрахим паша, който е бил към каза Червен, а именно: Хасанлар (Гецово) – 1515 г., Doymuşlar, Beypınari, Arnavudlar, Arnavud, Arnavut, Arnaut, Arnautköy (Пороище) – 1515 г., Inebeği /Inebekçiler (Стражец) – 1515 г.,
