Истории за времето преди 400 години, когато днешният централен разградски квартал е бил…село * Село в покрайнините на града е била и днешната Доброшка махала
Селото Каяджък пинаръ – Kayacık Pınarı (напомням, че „ı“ в турския език се чете като „ъ“) е второто село, упоменато във вакъфнамето (официален документ за функционирането на вакъфа (фондацията), издадено от учредителя Ибрахим паша от 1533 г.
В превод Каяджък пинаръ означава „Извор на малка скала“. По-точно село Kayacık Pınarı (Каяджък пинаръ) до Hezаrgrad е имало следните махали: Dragan (Драганова), Papas (Попска), Derviş Yuvan (може би монах Иван), Doda/Duda (диалектна турска дума, трудна за превод, може би Черничева махала от Dut – черница). Буквално Kayacık означава küçük kaya, т.е. малка скала. Pınar означава kaynak (извор), но и çeşme (чешма). В записа на вакъфнамето има фразата „Yenice, nâm-ı dîger Hezargrad-ı cedîd ve Kayacık dahi derler“, което ще рече „Йенидже, с друго име нов Хезарград наричан още и Каяджък“ (Sofia, National Library, n r. O. A. K. 217/8).
Според Machiel Kiel „Kayacık pınarı e едно от тези четири села, където Ибрахим паша заселва християни, някои от които са албанци, съществува oт 1479 г. и тогава тук е имало едно домакинство мюсюлманско население и пет домакинства също мюсюлмани през 1516 г. Когато селото преминава към вакъфа на Ибрахим паша, то е обитавано само от християни. През 1537-1538 г. тук са живели 224 християнски домакинства. Мюсюлманите в селото трябва да са мигрирали в новосъздадения Хезарград“ (Kiel, М., Hezargrad, TDV İslâm Ansiklopedi).
В BOA, TD, nr.382, s.847-863, освен махалите на Каяджък пинаръ са посочени броят на жителите и данъците, плащани от населението на селото в акчета.
Населението в Kayacık Pınarı е било следното през 1550 г.: 7 мюсюлмански ханета /домакинства/; 4 неженени мюсюлмани; 208 християнски ханета; 207 неженени мъже; 11 вдовици и вдовци.
Данъците (в обща сума за селото), които дават представа за бита, са следните: Çift resmi (данък за парче земя, вариращо от 60 до 150 акра, в зависимост от плодородието на почвата, т.е. земеделски ниви, които могат да бъдат разоравани от два вола) 154 акчета; Mücerred resmi (данък, вземан от необвързаните брачно в Османската империя) 32 акчета; Bîve resmi (вдовишки данък) 66 акчета; İspenç resmii. Имало и данък, събиран от мъже немюсюлмани, които притежават семейно домакинство, занимаващо се със земеделие – 10.375 акчета. Вдовиците пък давали 6 акчета. Тези суми са били еднакви според Закона на завоевателя. Посочено е, че от всеки женени немюсюлманин ще се вземат по 25 акчета испенче, толкова ще се искат и от пълнолетните синове в семейството, а вдовиците, които нямат стопанство, ще дават по 6 акчета. Въпросната сума, остава почти постоянна през XVI и XVII век. Сумите са били минимум 10 и максимум 30 акчета. Ако немюсюлманинът се ожени или приеме исляма, той ще бъде задължен да плаща по-ниската сума данък „bennâk“ вместо испенче,;200 килета (200 шиника по 8 кг. = 1600 кг. ) пшеница 1.200 акчета; 30 килета ечемик 150 акчета; 9 килета овес и махлут (смес) 116 акчета; Ot ve odun (данък за трева, сено, билки и дърва) 2.496 акчета; Tavuk ve ekmek (данък за пилета и хляб) 208 акчета; Âveng-i engür (данък за нанизани плодове и зеленчуци за сушене) 416 акчета; 2 килета (1 бушел е ок. 27 кг) леща и грах 40 акчета; Ganem ve ağıl resmi (данък за заграждения и обори) 2.860 акчета; Domuz resmi (данък върху свинете) 677 акчета; Bojik resmi (данък за Коледа) 130 акчета; Şarap resmi (данък върху виното) 425 акчета; Arûs resmi (данък за сватба) 302 акчета; Kendir öşrü (данък десятък върху конопа) 217 акчета; Bostan öşrü (данък десятък вурху бостаните) 335 акчета; 230 medre şıra (данък върху ширата в размер на 230 ведра (кофи) 920 акчета; Kovan öşrü (данък десятък върху кошерите) 480 акчета; Meyve öşrü (данък десятък върху плодовете) 71 акчета; Âdet-i deştbâni (данък за щети върху реколтата) 220 акчета. Има още Cizye-i gebran (паричен поголовен данък, вземан от немюсюлмани – до XVI в. се събира от семействата, а след това от всеки мъж на възраст от 16 до 60 г. /от данъка са освободени жените, робите, старците, просяците и монасите/ – 8250 акчета; Niyâbet ve bâd-ı hevâ (данък за пълномощничество и наследство) 1150 акчета; Diğer (други данъци) 969 акчета. Общо 32137 акчета (Bayrak, Meral (2018), които са повече от тези в Хезарград, но средно са 155 акчета на хане, което е по-малко от това в града.
Населението в Kayacık Pınarı е било следното през 1613 година: 2 мюсюлмански ханета; 4 неженени мюсюлмани; 205 християнски ханета (домакинства); 187 неженени мъже християни. Коефициентът за броя на членовете на едно хане (семейство) е 5.5. Данъците като наименование са същите, а общата сума за посочената година е 33757 акчета. ), които са повече от тези в Хезарград с 1.500 акчета.
Първата отсечена сребърна (бяла) монета акче тежи 1,154 грама, но през следващите години не може да запази теглото си поради инфлацията в сегашния си смисъл. Акчетата са наричани и аспри. Първите акчета са сечени по времето на султан Орхан I (1326—1359) в монетарниците на град Бурса, а по-късно и в други градове на империята, до края на XVII век. Акчето, подобно на всички видове турски монети, е без изображения, отбелязани са името на султана, титлите му, годината на възцаряването му. 3 акчета се равняват на 1 пара. 120 акчета се равняват на 1 куруш (грош). По-късно курушът, замествайки акчето, става основната парична единица, но е заместен от лирата през 1880-те години
През седемнадесети век икономическата криза и несигурността довеждат до миграция от „провинцията“ към града. Това се проявява с увеличаването на населението на Хезарград. През 1579-1580 г. населението на града (без Доброва, или днешната Доброшка махала, която тогава също е била село, и Каяджък) е съставено изцяло от мюсюлмани (205 домакинства, около 1000-1500 души), а през 1642 г. е 473 домакинства (около 2000-2500 души). През тези години са създадени нови квартали, а село Каяджик започва да се споменава вече като квартал на Разград (а не село до него), свързан с града (Mahalle-i Varoş-ı Kayacık) с неговото християнско население.
Другото вакъфско село Доброва (сега Доброшка махала, кв. Добровски), не съществува през 1479 г., но след 1640 г. също преминава към Хезарград. По-късно това място е обитавано от турски имигранти; През 1516 г. в селото имало двадесет и седем домакинства. През 1537-1538 г. в селото Доброва живеят114 християнски домакинства срещу петнадесет мюсюлмански домакинства (Türkiye Diyanet Vakfı İslam Ansiklopedisi); през 1550 г в с. Доброва има 17 мюсюлмански семейства, 17 неженени мюсюлмани, 205 християнски семейства, 195 неженени християни, 1 инвалид. Махалите на Доброва са три, но имената им не са отбелязани в източниците. Общият данък е 36.101 акчета. През 1613-1614 г населението на с. Доброва е 18 мюсюлмански семейства, 18 неженени мюсюлмани, 305 християнски семейства, 139 неженени християни. За селото има данъци, които не се срещат в Каяджък пинаръ – за лен и за мелниците. Общ данък 41.468 акчета. (Meral Bayrak (2015). От друга страна, арменци от Иран образуват нов квартал и се заселват в града. Така през първата половина на XVII век Хезарград се превръща в център, където мюсюлмани и християни живеят заедно, а населението на града започва да се брои заедно с Вароша и Доброшката махала. М. Кийл отбелязва в İslam Ansiklopedisi, че Хезарград през 1642 г. имал около 2000-2500 човека население.
Названието „Варош“ идва в турския език преди 1600 г. от унгарски като факт за пространствено разделение в смисъл на предградие, т.е. селище с градски характер с относителна гъстота на населението, построено и укрепено пред някакъв замък. Думата е включена в османско Kanunnameleri (Закон за решение на султана), което определя правните членове по определен въпрос, със значение на външен квартал. През 19 век предградията „варош“ в Османската империя са определени като „християнски квартал“. В турския език ударението е на „а“: Vа́roş. На български се приема, че ударението е на „о“: Варо́ша, но разговорно е Ва́роша, а на редица места (вкл. Разград) и Ва́руша. В България има квартали Варо́ша в девет града. Що се отнася до спецификата на разградския квартал Вароша, то е необходимо специално изследване, особено през Възраждането след 1820 г. Има обаче източници, от които може да се види структурата и социалния състав на немюсюлмюнското население в Разград през първата половина на XIX в.
Според дефтерите за Хезарград от 1833 г. до 1850 г. се вижда данък джизие-Cizye-i gebran (поголовен данък, плащан всяка година от мъжкото немюсюлманско население в Османската империя до 1856 г.). Само немюсюлмани живеят в махалите Вароша и в Мустафа челеби (Доброшката махала) по това време вече. Смесено население от мюсюлмани и немюсюлмани живее в Касъм паша махлеси (около джамията без минаре към сегашната ул. „Неофит Рилски“ и сегашната ул. „М. Дринов“. Тази улица води началото си зад Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ и краят и отива към ул. „Г. Ст. Раковски“ (бивша улица „Карабоклук“). Смесено е населението и в махалата Искендер джамиси (Mahalle-i Dabakhane, Табахна джамиси), която се е намирала от края на следосвобожденската и сегашна ул. „Св. св. Кирил и Методий“ – на мястото на градинката и бившият хотел „Абритус“, който сега е Окръжна прокуратура и Административен съд.
При разпределянето на джизието населението се е деляло на три категории според своето имуществено състояние – висша (аля, с данък 48 куруша), средна (евсат, с данък 24 куруша) и низша (с данък 12 куруша). Например през 1846 г. в махалата Варош има 203 човека с данък джизие (9 аля, 167 евсата, 27 ѐдна), 13 човека в квартал Касим паша (9 евсат, 4 ѐдна), в квартал Искендер бей 60 човека (1 aля, 43 евсат, 16 ѐдна), а 40 човека (1 aля, 27 евсат, 12 ѐдна) плащат в търговията на дребно и хановете), евреи 21 човека (1 аля, 8 евсат, 12 ѐдна).
В Хезарград данъкът върху населението, който трябва да се плаща от немюсюлманите, живеещи в него, е общо 10 485 куруша. През 1847 г. евреите са 14. Съответно през 1850 г. във Вароша немюсюлманите са били 256 (9 аля, 162 евсат, 85 ѐдна), 17 (8 евсат, 9 една) в квартал Касим паша, в Искендер паша – 65 (1 aля, 48 евсат, 5 ѐдна), 47 в търговията на дребно и хановете (22 евсат, 25 ѐдна), евреи 17 (1 аля, 6 евсат, 10 ѐдна). Интересно, че джизие плащат и немюсюлманите православни копти в Хезарград, които били 56 човека. Дали са били роми или египтяни (агупти-аigyptos по гръцки) редица турски изследователи деликатно мълчат и имат двойнствено отношение. В някои речници се дават и двете значения. „Какво означава коптски на османски? В Османската империя коптската циганска общност е такава, чийто живот, собственост и чест са били гарантирани. Хората от тази група са класифицирани като мюсюлмански и немюсюлмански копти в османските регистри на населението.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Източници:
Bayrak, Meral. (2018). Makbul/Maktul İbrahim Paşa Vakfı: Hezargrad’da Bulunan Hayratı, Balkanlar’da İslam Medeniyeti: beşinci uluslararası kongresi tebliğleri: Mayıs 2015, Saraybosna, İstanbul: İslam, Tarih, Sanat ve Kültür Araştırma Merkezi (IRCICA).
Hava Selçuk, Hezargrad Kazasında Gayrimüslimler (1833-1850), Kitapta Bölüm 2, Erciyes Üniversitesi, 2023 /Немюсюлманите в каза Хезарград (1833-1850), 2023.
TDV İslâm Ansiklopedisi.
