Не съм мислила никога, че ще пиша по такъв повод за скъпата си сестра Ценка Куюмджиева. Една година вече без нея. А живи са спомените за един живот, живян достойно и мъдро.
От малка започна да рисува. Насърчаваше я известният художник Георги Йорданов. След седми клас напусна Разград, за да поеме по трудния си, но мечтан от нея път. В Художествената гимназия в София бе една от първите. Сътрудничеше с карикатури на вестник „Средношколско знаме“.
Утвърдена беше от Комитета по изкуството и културата да следва в тогавашната ГДР, на собствени разноски. Така беше със студентите, които се обучаваха по такива художествени специалности.
Постъпи в университета /наричам го така/, а всъщност се казваше Висше училище за графика и илюстрация на книгата в Лайпциг, учебно заведение с 200-годишна история и съществуване. Отначало преподавателите ги мислят /нея и нейна съученичка/ за „овчици“, които нищо не знаят, но щом научават, че са завършили Художествена гимназия, остават учудени от знанията и уменията им по изучаваните предмети.
Понеже животът в Германия се оказва по-скъп от този в България, а освен средства за ежедневните житейски нужди са необходими средства и за закупуване на материали, за учението в университета сестра ми ходи да работи през великденската ваканция и други немски празници като общ работник в заводи на градове близки до Лайпциг, за да си набави средства. Работила е и нощни смени. Освен това рисува плакати за панаира в Лайпциг, работи и като преводач на български групи на панаира. Все със същата цел – да си набави малко допълнителни средства. Защото не получава нито веднъж през шестте си години на следване добавката към стипендията, която се е давала в ГДР за отличен успех на студентите. Не получава, защото не е на държавни разноски, а на собствени.
Заедно с учението, което се оказва доста тежко и натоварено, следи културния живот в Лайпциг и Берлин, посещава изложби на големи художници, панорами на филми и др. Чете на немски език произведения на известни немски писатели и от световната класика.
Всичко това може да се научи от писмата й, които пазя и до днес. Интересуваше се и от живота в България, в Разград, какви нови книги излизат, какви филми се прожектират. Пращах й редовно вестник „Стършел“, а когато се разочарова от него, други вестници, защото в Германия не се продавали чуждестранни вестници, само немски.
Имаше поръчки от немски издателства да илюстрира книги. Една от тях даже й стана дипломна работа при завършване на университета. Последната книга, която оформи и илюстрира в Германия, беше класирана като една от най-добре оформените и илюстрирани книги за годината, в която завърши следването си. Завърши университета с пълно отличие.
В България я готвеха за учителка в Техникума по полиграфия. Но Студията за анимационни филми не можеше да се лиши от такъв подготвен кадър и я приюти под крилото си. Работи като художник-аниматор във филми на такива известни режисьори в студията като Радка Бъчварова, Пройко Пройков, Анри Кулев и други. Била е художник-аниматор общо в 160 филма, а художник-постановчик на 30 филма.
Същевременно участва в изложби на рисунката, на илюстрацията. За някои свои участия е получавала добри отзиви от критиците за работите си. Оформила е кориците и е илюстрирала повече от 20 книги – стихосбирки на Иван Пейчев, Евтим Евтимов и други поети, книги на други творци, учебни помагала на издателство „Народна просвета“, детски книжки и др.
Беше умен, талантлив и чаровен човек, обичан и уважаван от колегите си, с много тънко чувство за хумор. Когато след демократичните промени студията започна да умира, й предложиха да стане директор, но тя не се съгласи. Опитаха се да я подкупят, като й обещаха акции от новото предприятие, което щяха да създадат. Не се съгласи – знаеше, че трябва да подписва документи, с които някои хора щяха да ограбят студията, виждаше, че няма спасение и не искаше името й да остане в историята като гробокопач на студията.
Остана без работа. Тогава, след 1989 г. нарисува около 2000 карикатури, пръснати из нароилите се вестници, работи и по един филм, който по чудо се появи, рисуваше и екслибриси.
Получи предложение от Нов български университет да преподава анимация. Тази работа обаче не й беше по сърце, имаше си свои високи изисквания за нея и не пожела да й се посвети.
Когато дойде време да се пенсионира, не й стигаха годините. И тя се принуди да отиде в Германия и да вземе документ, че е следвала на държавни разноски, което беше крайно несправедливо, защото учи на разноски на баща ни. Но така успя да се пенсионира.
Беше член на СБХ и на Съюза на филмовите дейци в България, където известно време беше председател на секция „Анимация“. Няколко пъти участва в предавания на Българската национална телевизия, в разговори за съдбата и проблемите на българското кино. Съюзът на филмовите дейци устрои тържествено честване на 75-годишния й юбилей. Направи и две изложби в Германия. Нейни творби са притежание на частни колекционери и галерии в САЩ, Германия, Хонконг, Италия, Испания, Белгия, Мексико.
Беше сърдечна и признателна дъщеря, внучка и сестра, прекрасна съпруга, любяща майка и чудесна баба на внуците си.
Обичаше много България и Разград /неслучайно желанието й е било прахът й да бъде погребан в Разград/, но същевременно се чувстваше и като гражданин на света.
Всичко, което съм постигнала и постигам в този живот, дължа не само на труда си и на ума си, а има дял и нейната подкрепа, нейната вяра в моите възможности. Беше много задълбочен и проникновен читател. Във всичко, което постигна тя, плод на таланта и на труда й има и частица поне от мене, от моята подкрепа и вяра в нейните възможности. Подкрепа духовна и емоционална.
Дано в другия, по-добър свят да е получила това, което тук не успя да получи или не й позволяваха да получи, а го заслужаваше. Добрият човек в нашия свят губи заради добрината си. Но човек не може да не бъде добър. Иначе не би бил човекът, който е искал да бъде.
Раят е в човешкото сърце. Неговото име е обич и незабрава!
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
Мир на праха и. Преселила се е в един по добър свят , може би за да твори в небесните галерии. Добър човек и прекрасен творец беше Ценка Куюмджиева. Имаше късметът да работи за раждането на демокрацията , израстването още в пелени и укрепването и много години напред. Творчеството и е актуално и днес като гледам какво става в парламента и политическия живот. Вечна и памет!
Мир на праха и. Преселила се е в един по добър свят , може би за да твори в небесните галерии. Добър човек и прекрасен творец беше Ценка Куюмджиева. Имаше късметът да работи за раждането на демокрацията , израстването още в пелени и укрепването и много години напред. Творчеството и е актуално и днес като гледам какво става в парламента и политическия ни живот. Вечна и памет!