Тази година има кръгли годишнини от рождението на истинско съзвездие от знаменити и прочути разградчани, които заемат значимо място в историята на града. Има разбира се и скромни представители на разградската духовност, но и тяхното дело не е за подценяване.
С тази статия продължавам традицията всяка година читателите на вестника да си припомнят или да се запознават със заслужили разградчани, вградили своето име и дело в историята на града.
Има личности, които със своята многостранна дейност се превръщат в емблема на своя град през различните епохи. Такава личност, макар че не е роден в Разград, а в Жеравна, е възрожденецът Никола Икономов, роден преди 205 години.
Започва учението си в килийното училище в родното си село. В Шумен открива взаимно училище и става първият в града взаимен учител.
От 1846 г. е вече учител в Разград. Слага началото на първото в града взаимно смесено училище, а през 1848 г. открива и девическо училище. През 1859-1860 г. открива и е пръв учител в класното училище. Обучава много разградски деца.
Пише стихотворения и дописки до цариградските вестници. Представител е на т.нар. даскалска поезия в българската литература.
През 1853 г. излиза книгата му „Земледелие“, с която поставя началото на научната селскостопанска книжнина в България.
Недолюбван заради прогресивните си идеи, заедно със съпругата си учителства пет години в Русе. Отглеждат със съпругата си многолюдна челяд. Преди това помага на Станка Икономова /Станка Николица Сппасо-Еленина/ да се образова и да стане първата българска поетеса.
След пет години се завръщат в Разград. Никола Икономов помага за основаването на таен революционен комитет в Разград. А по време на Освободителната война заедно с други патриоти организира отбраната на града от башибозука. Дава ценни сведения на руските войски.
През 1874 г. е ръкоположен за свещеник. След Освобождението е избран за депутат в Учредителното събрание/1879 г./, което приема Търновската конституция на страната.
Навършват се 195 години от рождението на Христофор Чалгаджиев, известен музикант, създател на модерната европейска музика в Разград.
Още от ранна детска възраст проявява музикалното си дарование. Предоставя му се щастлива възможност чрез един лекар шотландец да отиде в чужбина, където се научава да свири на различни музикални инструменти. Получава там и техническо образование. Пътува много в различни страни като стига чак до Индия.
След завръщането си от Европа в Разград понеже владее пет езика е преводач и надзирател при строежа на първата жп линия в България Русе-Варна. От „бандата от европейски свирки“, както са наречени в първата дописка за музикалното дело в Разград във вестник „България“ от 25 юни 1862 г. Христофор Чалгаджиев създава първия нотен оркестър. Обучава нотно участниците в него и сам участва в оркестъра. Разучават се европейски танци.
По-късно работи като механик във фабриката за производство на селитра.
Семейството му поддържа връзки с известната образована туркиня Мекере ханъм, която има пиано и често изнасят концерти пред видните й гости. След Освобождението Мекере ханъм подарява пианото си на Христофор Чалгаджиев в знак на уважение към таланта му.
Най-усърдната и умна ученичка на Никола Икономов, която впоследствие става негова съпруга, е Станка Спасова /Станка Николица Спасо-Еленина/. От нейното рождение се навършват 190 години.
Съвсем млада тя завършва взаимното училище. Научила е вече и два езика – руски и сръбски. Запознава се с трудовете на големия сръбски просветител и деятел за просвещението на жените Доситей Обрадович и превежда част от неговото творчество. Така се появява на бял свят малката книжка „Две прикаски за славните жени и за Аза человекомразеца“/1853 г./. На гърба на книжката е публикувано четиристишие, с което Станка Икономова става първата българска поетеса. Подписана е с псевдонима Станка Николица Спасо-Еленина. За всичко това Станка е насърчена от съпруга си Никола Икономов. Превела е и книгите „Касия царица“ и „Многострадална Геновева“, които остават неотпечатани.
Тя е учителка в девическото училище. Същевременно отглежда и възпитава многобройната си челяд. Почти всички от дъщерите й стават учителки като нея.
През 80-те години на миналия век в полето на една книга беше намерено стихотворението й „Предусещание“, което говори за поетическия талант, който е имала.
Не трябва да се забравя и това, че като учителка тя е членка на женското дружество „Майчина грижа“ в Разград и съмишленичка на женското благотворително дружество „Ступанка“ в Русе.
На нейното име е посветен националният литературен конкурс „Поетични хоризонти на българката“.
Навършват се 185 години от рождението на Стефан Попов – учител, музикален деятел, книжовник, роден в Разград.
Внук е на Христофор Никович – значима фигура в разградската история и братовчед на Атанас Попкръстев – загинал в борбата за църковна независимост. След като завършва взаимното училище при Никола Икономов учи в класното училище в Шумен, където попада под благотворното влияние на Добри Войников.
През 1861 г. се завръща в Разград и става главен учител в класното училище. От 1864 г. учи във Френското католическо училище в Бебек – Цариград. През 1867-1869 г. е отново главен учител в Разград, а после в Свищов.
Инициатор е за честване за пръв път на деня на славянските учители Кирил и Методий в Разград – 1862 г. Получил в Шумен системно музикално образование той съставя текстове и музика за определени случаи и тържества. Вероятно и наличието на оркестър „от различни европейски свирки“ не може да не се свърже с културната дейност на Стефан Попов.
Той разширява и курса на обучение на класното училище, което става четирикласно или полугимназия, както са наречени тези училища от Сава Доброплодни.
Публикувал е редица статии по учебни въпроси в цариградските вестници. Негова е и дописката за посрещането на султан Абдул Азис на жп гара Разград.
Автор е заедно с Димо Хранов на „Словар француско-българско-турски за най-употребителните думи“/1869 г./. Издава в съавторство и учебници, които са ценен принос за развитието на учебното дело – „Упражнение за граматическите правила на френския език“/този не е в съавторство/, „Уроци за търговска аритметика или най-прости способи за изучаването на лихвите и печалбите“ и „Писмовниче“.
175 години се навършват от рождението на Геро Василев – най-дълго живелия и навярно най-известния опълченец в Разград.
Роден е в Шумен. Като младеж, завладян от идеята да се бори за свободата на родината си, с борчески дух и несломима воля, забягва в Румъния. Там е зачислен в отрядите, които ще участват в Освободителната война. Бие се храбро в боевете на Шипка и Шейново.
След Освобождението се заселва в Разград. Бил е председател на поборническото дружество и развива активна общественополезна дейност. Така например през 1912 г., когато Разград посреща председателя на градския съвет на Париж Феликс Русел, той държи реч, в която изразява благодарността на гражданите, че след Русия, която ни е дала свободата, Франция е страната, която ни е дала култура и цивилизация. Тези думи правят силно впечатление на френския гост и на публиката.
Дядо Геро, както са го наричали, остава последният жив опълченец в града ни. И през 1939 г., през август, когато като всяка година е щял да си припомни паметните боеве, в които след като свършват патроните, хвърля камъни с другарите си срещу настъпващия враг, завършва земният му път.
Бил е кавалер на пет ордена. Разград му устройва пищно погребение. Вестник „Разградско слово“ го описва така, както не е описал погребението на нито един опълченец преди това. В речта си един офицер заявява: „Скъпи покойнико, ти бе за нас жив паметник, история и знаме на войнишки и общочовешки добродетели…“
Една от емблемите на Разград е и академик Анание Явашов – учител, училищен инспектор, общественик, изследовател на флората, археолог, създател на археологическия музей, първият академик от Разград, автор на капиталния труд „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“ – от чието рождение се навършват 170 години.
Учи в Разград и Болград, завършва в Прага Чешката политехника отдел индустриална химия. Същевременно посещава лекциите по ботаника, зоология, геология и минералогия в Пражкия университет.
Завръща се в Разград през 1884 г. Бил е последователно учител и директор на окръжното петокласно училище, окръжен училищен инспектор в Разград и София.
Прави първите археологически разкопки на Хисарлъшката селищна могила/днешния Абритус/ през 1887 г., после през 1893 г. Със събраните материали урежда музейна сбирка в сградата на гимназията. С това той поставя основите на разградския музей и на музейното дело в окръга.
Проучва флората на Североизточна България, пише статии в чешки издания, пише и издава учебници за гимназията по ботаника, химия и зоология.
Живее известно време във Варна, където е учител, после училищен инспектор. Един от учредителите е на археологическото дружество в града, работи съвместно с Карел Шкорпил – един от основателите на българската археология.
След завръщането си в Разград е директор и учител в девическата и мъжката гимназии. Прави разкопки на Хисарлъшката селищна могила през 1921-1922 г. Става основател и председател на археологическо дружество в Разград, което с течение на годините благодарение на него е много известно в страната със своя музей. Написва ценни статии в издаваните от археологическото дружество отчети.
Активен общественик е – участва в основаването на пчеларското дружество, лозарския синдикат, бил е председател на читалище „Развитие“ и т.н.
Автор е общо на 30 труда, преводач на 16 книги и учебници. Връх на многостранните му изследвания е монументалният труд „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“, ненадминат и до днес.
Кмет на Разград с принос за неговото развитие и издигане на по-високо равнище е Александър Зорзанов, от чието рождение се навършват 165 години.
Роден е в Охрид, където завършва и образованието си. Учителства в Солун. По-късно идва в Разград, където се включва активно в обществения живот. Участва в шестхилядния митинг на 17 април 1894 г. за сваляне на правителството на Стамболов.
Става кмет и като такъв прави много за Разград. По това време се издава и първият градско-общински вестник в града – „Разград“, който е и втори по излизане вестник в разградския периодичен печат. Във вестника може да се проследи дейността на кмета, неговите прикази /заповеди/, писма и други дейности за благото на града.
През 1894 г. той посреща и монарха Фердинанд и семейството му на жп гара Разград начело на многохиляден народ. Фердинанд изказва задоволство от бляскавото и въодушевително посрещане. Има вероятност по време на кметуването на Зорзанов да е дадена поръчката за изработването на Момина чешма.
По-късно той е началник на финансите в Разградското окръжно управление, а от 1908 г. е бил околийски началник. Често е критикуван или хвален от местните вестници за дейността си – в зависимост от това към коя партия принадлежи или симпатизира съответният вестник.
Скромен и забравен труженик на просветното дело, занимавал се и с фолклористика е Николай Бончев, от чието рождение се навършват 165 години.
Роден в бедно семейство, отначало той се посвещава на търговията, но търговия се прави с пари, а той няма. Учи в Габровската и Варненската гимназии, но не завършва четвърти клас поради липса на средства.
Обичал е много да чете. Бил е учител три години в Разград и една в Хърсово. За него учениците му са се изказвали с най-добри думи.
Събира народни песни от двете места и през 1884 г. издава със сътрудничеството на Деню Н. Попов „Сборник от български народни песни“. Песните от Разград са били записани главно от баба му, която е била голяма песнопойка. За този труд проф. Михаил Арнаудов пише: „Сборникът се оказва необикновено полезен за изследователя на народните песни, тъй като той е първата по-крупна работа от този род в Източна България“.
Бил е уволнен като учител поради недостатъчно образование. По-късно е бил държавен бирник, общински бирник. Умира като прошенописец в най-голяма мизерия.
Известен и почитан в Разград е бил дългогодишният учител и директор на Разградската гимназия Петко Дацев, от чието рождение се навършват 140 години.
Роден е в Осенец в земеделско семейство. Завършва Разградската гимназия с отличен успех и постъпва в Софийския университет като студент по естествени науки. За една година заедно с колегите си напуска учението в София и отива в университета в Белград. Това става след като през 1908 г. студентите освиркват Фердинанд. Следващата учебна година се завръща в Софийския университет.
Бил е нередовен начален учител в с. Гагово, Поповско, директор на прогимназията в Осенец. 23 години е учител по естествена история в Разградската гимназия, две години неин директор. Помнят го като строг, взискателен и много прецизен преподавател.
Същевременно се е изявявал като активен лектор по природонаучни теми пред разградското гражданство. В народните четения на читалище „Развитие“ е участвал с такива интересни беседи като „Цел и смисъл на живота“ – в две части, „Назад към природата“ и много други.
И след пенсионирането си продължава да преподава любимата си естествена история в гимназията, в училище „Цар Борис трети“ /сега училище „Васил Левски“/ и другаде. Оставил е ценни биографични бележки и задълбочени спомени за детството и ученичеството на проф. Боян Пенев, беседи на природонаучни теми и др.
Неизвестен за сегашните разградчани, но известен за своите малки ученици през годините е бил скромният начален учител и краевед Борис Денев, от чието рождение ни делят 125 години.
Роден е в Разград в семейството на дребен търговец. След като завършва Разградската гимназия е нередовен учител в селата Брестовене /Кубратско/ и Бабово /Русенско/. Полага държавен изпит за редовен начален учител и дълги години учителства в разградските училища „Христо Ботев“, „Свети Климент“ и „Отец Паисий“.
Развива активна културно-просветна дейност. Бил е секретар на разградското околийско учителско дружество, член на дружество „Лес“, хорист в „Железни струни“ и др. Участва активно и в различни дейности на новата власт след 1944 г. Учредител и ръководител е на пионерската организация в училище „Отец Паисий“/1945 г./. Награден е с медал за трудово отличие през 1956 г.
Като краевед той е автор на исторически сведения за учебното дело в Разград/1816-1945 г./, за хор „Железни струни“, за Детската музикална китка. Събрал е биографични данни за просветни и културни дейци в Разград за периода 1867-1945 г.
Учител, читалищен деец, културен деятел, ревностен общественик, краевед е Кръстьо Иванов, от чието рождение се навършват 125 години. Целият му живот го обрисува като една от последните личности на Разград, възпитани във възрожденски дух, който навсякъде е действал безвъзмездно на полза роду.
След като завършва Разградската гимназия полага държавни изпити за редовен начален/1920 г./ и прогимназиален учител през 1926 г. Бил е учител в родното си село Каменово, във втора и първа прогимназия в Разград. Преподава български език и литература в коларожелезарското училище и в селскостопанския техникум. Бил е и директор на прогимназия.
През 30-те години на миналия век е бил и нещатен библиотекар в читалище „Развитие“. По това време читалището и неговата библиотека са сред най-активните в страната. Нараства броят на читателите и на заетите книги с всяка година, с една дума – разширява се много дейността му. По-късно е бил уредник на историческия музей, директор на градския театър. Дългогодишен председател е на читалище „Развитие“. Автор е на книги за кооперативното движение в нашия край и история на родното му село Каменово. От кореспонденцията му с писателя Христо Миндов се ражда впоследствие книгата на Миндов „Повест за родния град“, издадена през 2005 г.
Поради многото си дарби може да се нарече своеобразна съвременна ренесансова личност Иван Иванов, от чието рождение се навършват 100 години. Пишел е стихове и краеведски проучвания, занимавал се е с дърворезбарство и скулптура. Бил е учител, директор на Разградската гимназия, заместник-директор на механотехникума „Шандор Петьофи“.
Преподавал е български език и литература, за първи път въвежда „кабинетно обучение“ в Разградската гимназия, прави много за усъвършенстване на учебно-възпитателния процес. Бил е и заместник-началник и началник на отдел „Просвета“ при Окръжния народен съвет. А също заместник-директор на механотехникума. Изследовател е на образователното дело в Разград през Възраждането до съвременността. Автор е на труда в три части „Разградската гимназия“. По негово време се разкриват в гимназията паралелки с профил „Музика“, въвежда се и разширено изучаване на чужди езици.
Това са само някои от известните личности на Разград, които имат кръгли годишнини от рождението през тази година.
През 2025 г. се навършват кръгли годишнини и от смъртта на някои известни личности – Иван Багрянов /от разстрела му през 1945 г./, Димо Хранов, Коста Бърнев, Григор Попов, Максим Цанков, проф. Илия Петров, проф. Влади Симеонов и други. И едните, и другите са неувяхващи примери на родолюбие и принос за града ни.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
