Не ми вървеше в живота и това е. Реших да пробвам различни варианти на предприемачество, иновации за печалба, далавери, дочути или подшушнати от познати и …все тая. Не ми върви. Ей, на! Пак съм си същият карък. Безпаричен, пренебрегван от имащите и дефилиращи с джипове, беемвета и аудита, живеещи в затворените комплекси. Абе, хората сигурно не се сещат за мен, ама аз имам манията, че ме знаят, гледат ме и си казват: „Виж го тоя, нищо не става от него. Няма го, не се вижда от долната черта на живота. А пък се правеше на голямата работа някога“.
Седях с часове в някое барче, сам на масата, и мислех какво да направя, за да съм като Ненчо Реститута, дето взема наем от наследените помещения и се мотае като безгрижна птичка по цял ден из града. Или пък като бизнесмена Гого, който е винаги усмихнат, ходи на фитнес, добре изглежда. И е „паралия до шия“.
Наскоро уволниха една моя позната от престижна работа. Просто новият началник я изхвърли още на втория ден. Безцеремонно. Та тя също споделяше съседна маса в барчето и си търсеше работа. Есента се уреди като психолог в едно училище. Тя и без това си беше завършила навремето психология, но после се специализира в друг бранш. Говоря за нея, защото докато споделяхме безработицата и безпътицата, от нея научих, че има такова заболяване, при което човек си въобразява, че е някой си и се превъплъщава психически в него. Заживява чрез героя си в обществото.
Бързам да кажа, че не е толкова лошо това заболяване. Не става дума за Наполеон или Рамбо, Терминатор, Майка Тереза или Зайо Байо в лудницата. Става дума за много тънки и незначителни неща, забелязвани само от специалисти. Например, носенето на полувоенна защитна униформа от някои мъже като всекидневна дреха. Ами по този начин те прикриват мъжествения си недостатък, като подсъзнателно се правят на войници, ловци или рейнджъри. Старите дами, например, носят капели. Младите – къси рокли. Това е, защото старите дами казват на обществото, че са принцеси и благороднички, а младите си показват краката с подчертани дупета. Какво друго да покажат, като „нямат в главата си нищо“? Това мое откритие беше едното парче от пъзела. Така ми каза Виолина психоложката, че мнозина влизали в социална роля на мъжкари, благодетели на деца, закрилници на слаби жени, а жените на дами, принцеси, махленски плеймейтки и прочие… Роля в живота.
Другото го научих от една чужденка, живееща в България. Случихме се на маса в ресторант, по случай Трети март, в компания на познати. След като подпийнахме, в момент на откровение, разказах на компанията, че не мога да си намеря добра работа и да се успокоя. Все се местя и не ми харесват длъжностите. Когато останахме сами на масата за около десет минути, защото другите отидоха да пушат навън, чужденката ми прошепна следното:
„В Румъния имала позната екстрасенска, която я била посветила в много тайни. Можело да се постигне всичко, което иска човек, но имало един трик. Трикът на бързата Подмяна. Например, като си в компания или на друго място и си набележиш определен обект, изчакваш да се разконцентрира, да стане емоционално неравновесен и тогава хоп… Правиш смяната. Даваш своето, от което се отърваш и вземаш на негово място това, което искаш от обекта. Трябва да се направи, обаче, истински, с откровение. Иначе не става“. Това беше другото парче от пъзела. Подмяната.
На третото парче от пъзела ме научи една мургава дама, докато чакахме пред кабинета на личния лекар. От дума на дума стигнахме до онова, дето ми трябва. Тя ми сподели, че е дошла при лекаря, за да излъже съдбата. Не била болна, ама идвала и се правела на такава. Докторът бил длъжен да й намери някоя болест. Иначе защо да ходят хората при него. Така, с болест наужким, си живеела спокойна. Съдбата, като я погледнела, и си викала „Аха, тая има вече болест“ и подминавала към следващата жертва. Така се пръкна Третото парче от пъзела. Да излъжеш Съдбата.
Ето ти и нова техника и тактика за оправяне положението в живота. Искам да споделя, че си го измислих сам това сливане на трите пъзелчета. Стратегията е следната. Първо – хващаш една роля – социална, второ – подменяш положението си с друг човек, и трето – излъгваш Съдбата.
Започнах да ходя из града и да разправям на познати и непознати, че съм такъв карък, че дори и да спечеля от лотарията, няма да знам какво да правя с парите. То не е лесна работа да управляваш един милион, например. Знаех, че поговорката „Господ дава на тези, дето не знаят как да разполагат с даденото или как да харчат пари“ важи. Вярвах в поговорката, де. Моите познати се шегуваха „Нека ти се паднат милиони, да те видим тогава как ще спиш. Цяло наказание ще е за теб!“. Социалната роля, в която се превъплътих, беше на карък-неудачник, човек без късмет. Непохватник, който не знае как да нареже откраднатия суджук.
Второто, което направих, бе да подменя бизнесмена Гочо със себе си. Проследих го в деня на рождението му, в началото на септември, в ресторанта в парка и седнах на отдалечена крайна маса. Цяло лято събирах пари, за да поддържам сметка в ресторанта на този ден. Той бе в доста голяма компания и изпъкваше пред всички с креативността си. В края на краищата, и царете ходят до тоалетната. Гого тръгна да пикае, тръгнах и аз. Озовахме се в писоарната като в американски филм, изправени един до друг. Поздравих го за рождения ден и го похвалих, че е пич и половина… И докато се облекчавахме, го подмених. Взех му положението на имащ човек и му прехвърлих моето недоразумение на нямащ човек.
Третото условие изпълних по следния начин. Вечер, преди да заспя, си казвах на ум: „О, Съдба, Съдба, дано не ми се паднат пари от лотарията, че какво ще правя с такъв товар. Виж, по вестниците и новините само такива дават. Ще ме погнат мутрите, ще ми измислят някое покушение. Ще ме излъжат банките. Не съм бизнесмен, ще ги загубя по борсите. Ще ме напъплят папараците и ще ми измъкнат парите от пръстите със своите заплетени интриги. Може и жена да ме излъже и да ми изцуцурка паричките, като ме накара да подпиша някоя бележка за козметик, лифтинг, пилинг, шопинг и подобни там. Накрая връхлитат данъчните, с объркани документи, неразбираеми закони и правила. Падаш в мрежите им и край. Като паяци изсмукват всичко. Не ми давай, Съдба, парички! Остави си ме така – обикновен, глупав и праведен мухльо“. Знаех, че ще се изкуши и ще ме награди с печалба, за да ми направи мръсно. Така пише в свещените книги на мъдростта „дава се за Изпитание“.
Зачаках. Един ден, като се мотаех из улиците на града, ме срещна клошар.
– Дай два лева – вика. – Дай, бе! За два хляба.
Имах само толкова. Дадох му ги, макар че знаех, че ще си купи вино или бира. Минах пред будката с вестници и билети от лотарията. Видях една стотинка на плочките пред гишето. Взех я и се опитах да я дам на продавачката. Тя ми отговори, че това е късметът ми. После ме подкани да си купя билет, това било знак. Да де, ама аз нямах пари.
Видях на отсрещния тротоар една позната. Помахах с ръка и се засилих да пресичам, да поискам две левчета, че да не изтърва късмета. Пресичането ми беше невнимателно и една кола ме бутна леко. Паднах пред капака й. Преди да падна, извиках името на познатата. Тя се обърна и ахна. Трима граждани се спуснаха и ми помогнаха да стана. Шофьорът излезе ядосан и ме напопържа цветисто. Поотупах праха си и му се извиних. Когато се озовах на тротоара, един от помогналите да стана ми подаде портфейл, като каза, че съм го изгубил. Набута ми го в джоба и попита, дали мога сам да се оправя. Разбира се, че можех. После, след време разбрах, че портмонето е на един от другите, дето ми помогнаха тогава в паниката.
Поседях около час и нещо на пейката срещу пощата в градинката. Ситуацията се успокои. Сърцето ми престана да бумти. Като не дойде никой да си поиска изгубената вещ, я отворих. Имаше около 50 лева и лична карта. След кратък размисъл станах и отново пресякох улицата. Купих билети от лотарията за 50 лв. Отидох далече в парка и седнах в самотна беседка. Започнах да трия със стотинката. На седмия билет излезе печалба от 1 600 000 лв.
Прибрах се вкъщи, на никого не казах. Не споделих, защото не знаех какво да правя.
После дойдоха от телевизията, заснеха филм и т. н. Едни ме мразеха, други ме кълняха и правеха магии, трети ми се радваха (без да мога да преценя истински или не). Но опашката да помагам с пари бе дълга и нямаше край. За най-невероятни неща искаха финансови средства. За болници, операции, стихосбирки, рождени дни, юбилеи, почивки на море, екскурзии, зимнина, дрехи втора употреба, зимни гуми, за плащане на данъци и заеми, за парно, вода, ток, за дърва за огрев. Дадох доста на организацията „Четири лапи“. Футболни фенове искаха пари за билети, да гледат срещите на любимия си отбор „Лудогорец“. Три баби молеха да им подсигуря кисело мляко до края на годината. Млада непозната дама сподели, че иска да си направи силиконови гърди и устни, пък после щяла да изгрее като звезда и да ми се отплати. Един прекрасен ноемврийски ден дойде румънката и каза, че много ми се радва. Аз също й се зарадвах. Пихме водка, празнувахме моята победа. Продавачката от павилиона ми откри тайна, че тя хвърлила стотинката, за да привлича клиенти. Намерих човека с портмонето и му върнах парите и личната карта. Намерих Виолина и й обещах да й отворя психотерапевтичен кабинет до края на годината. Мургавелката не открих, но почерпих цялата махала с кебапчета и чалга на живо. Гого се бе изселил от градчето ни. На всеки 5-ти септември черпех, че уж е за Съединението, а то си беше за рождения ден на бизнесмена. В същия ресторант в парка, на същата маса на Гого. После ходех да пикая ритуално.
Застудя и започнаха едни проблеми… Запори на сметките, документални неуредици. Щях да загубя парите. Мислих дълго и се сетих, че с румънката бая се бяхме разгорещили и там нещо не е наред работата. Проблесна ми. Тя ме беше подменила, когато пихме водка. Да ми вземе парите! Срещнахме се. Призна, че за първи път вижда човек да осъществи промяната. Щяла да ме компенсира с половината от сметката, нали било общо дело. Беше се развълнувала от изненадата, че я разконспирирах. В този момент аз също я подмених. Не след дълго време всичко си дойде на мястото.
Знам как се подменят нещата. Мога да отворя фирма за „Съдбовни промени“, но защо да се занимавам, когато имам всичко. Направо съм като Ненчо. Нямам наследствени имоти под наем, но имам пари и се мотам из града също като него. Трябва да му купя подарък, защото желанието ми да съм като него ме доведе до тук. Така е. Когато си имаш работа с карък, очаквай всичко, но не и правила и закони. Нарекох случилото се каръкгейт. Моят личен каръкгейт.
