На въпроса в заглавието може да се отговори, че целта на вестника е да бъде преди всичко новинар, източник на информация от различните области на живота. И все пак може би поне в два случая би било възможно да има ясновидски елементи. Първият е, ако журналистите в своите анализи и коментари „видят“ невидимите още процеси и явления, предусещат ги. И вторият – когато целенасочено подготвят общественото мнение за дадено събитие. Но тук вече действа прийом не твърде демократичен. Разбира се, употребата на понятието ясновидец за вестника е доста условна.
Две статии от в. „Разградско слово“ отпреди 90 и 89 години са интересни с ясновидски моменти /ако може да се каже така/.
В броя на вестника от 15 май 1934 г. е публикувана статията „Свобода или хляб?“. Още с първото изречение се утвърждава, че свободата е хубаво нещо, но не е най-необходимото. По-нужен е хлябът. Авторът се съгласява с тези, които ще му възразят, че това е робска философия и въпреки това настоява, че за всяко общество най-необходим е хлябът. Така е и за българския народ. Посоката на размислите продължава с констатацията, че за да се изкарва хлябът, трябва да има ред, без ред нямало хляб. Показателни са следващите редове: „Когато един народ трябва да избере между ред с хляб и свобода с хаос, кражби, несигурност и глад, всеки народ ще предпочете редът“. /тези думи са дадени с много едър шрифт/. Следва уточнението, че това може да бъде редът на тиранина, деспота, свещеника, генерала или завоевателя, но затова Полша, Италия и други страни търпели своите управници и жертвали свободата си за ред и надежда за хляб. И да ги укорявал, и да ги осъждал човек, това било факт.
И авторът отново заключава, че свободата е хубава, но редът е по-необходим. И казва: „В България има голямо политическо безредие… Ние можем да служим на много теории, въжделения и принципи, можем да славословим демокрацията, свободата, народовластието и конституцията. Това е все едно. Фактът си остава: в България вилнее голямо политическо безредие.
И ако това продължава в България ще има сравнително скоро ДИКТАТУРА.
Ред чрез силната ръка“.
Само след четири дни, на 19 май 1934 г., е извършен военен преврат.
Автор тази статия няма. Може би е редакторът на вестника Григор Попов, който е имал широки връзки с колеги от София и от страната. А може би с информация е помогнал Иван Казанаклиев, чието име носи водещата статия в броя „За постройката на жп линия Попово-Разград-Кеманлар“. В нея се разказва за посещение на разградска делегация /избрана от общоградско събрание/ при министър-председателя и министъра на финансите във връзка със строителството на лелеяна десетилетия наред от разградчани железопътна линия. Подробно е описана обстановката в кабинета на министър-председателя, разговорите, това, което се прави по въпроса. Авторът е бил влиятелен разградчанин, вероятно е имал връзки в София.
Интересно е, че този материал излиза ден след като правителството подава оставка. Но това говори, че делегацията не е знаела, че така бързо ще се променят нещата. Плюс това, тя е била длъжна да направи отчет пред хората, които са я изпратили.
Кой е авторът на „Свобода или хляб?“ никога няма да научим. Качеството на текста е на такова равнище, че той е можел да бъде написан само от професионален журналист. Това е предположение, разбира се. Важното е, че в нея точно е обрисувана тогавашната действителност.
От историята се знае, че в някои европейски страни световната икономическа криза /1929-1934 г./ е водела до установяване или до укрепване на авторитарни или фашистки режим. В България по това време се осъществява един от най-трудните управленски модели на демокрацията – коалиционният. На власт е Народният блок, съставен от няколко партии. Но към края на 1933 и началото на 1934 г. противоречията в правителството се засилват от дърпане на чергата всяка партия към себе си и противоречията водят до разложение.
На 14 май 1934 г. министър-председателят Никола Мушанов подава оставката на кабинета. На 19-ти превратът е факт. Преди преврата из столицата са се носели множество политически слухове. Вероятно тези слухове са достигнали и до автора на статията „Свобода или хляб?“.
Как историческата наука характеризира преврата е друга тема. Важното в статията е, че се говори за необходимостта от реформиране на политическата система. Лансира се един слух, който става действителност… За читателите, които едва ли са имали възможност да знаят всички детайли на тогавашната политическа ситуация, вестникът се изявява волно или неволно като ясновидец.
Другата статия се отнася за далече по-камерна тема, поне за времето си. „Фамилните имена трябва да бъдат български“ – още в заглавието си утвърждава тази тема статията, публикувана на 4 април 1935 г. Неин автор е д-р Бърни Бончев, роден в Разград, останал на 9 години кръгъл сирак и напуснал града, за да намери щастие другаде. Става уважаван лекар, по времето, когато пише статията, е кмет на Видин.
Публикацията започва с инициативата на властта, която през 1934 г. със закон преименува всички селища с турски имена. Но това било според автора само първата половина от една хубава държавническа идея. Втората половина била още по-интересна и по-важна и се отнасяла до фамилните имена на българските граждани. Става дума главно за фамилни имена, които водят началото си от занаятите на дедите. Изброени са много такива фамилии: Мумджиев /Свещаров/, Бакърджиев /Котларов, Медникаров/, Арабаджиев /Коларов/, Кехайов /Беров/ и т.н. Посочени са и фамилии, възникнали въз основа на някои външни белези: Карагьозов /Чернооков/, Буюклиев /Мустаков/, Каракашев /Черновеждов/, Узунов, Топалов, Сербезов и др. Някои от фамилиите се срещали и в двете си разновидности – Овчаров и Чобанов, Свинаров и Домусчиев, Градинаров и Бахчеванов, Шивачев и Терзиев и т.н.
Авторът посочва за пример Унгария, където преди повече от 30 години със закон всички чужди фамилни имена и имена на фирми и др. били променени. Същото се налагало у нас и то колкото по-скоро – по-добре. Като повдигал този въпрос, авторът не го правел от някакъв шовинизъм, а от родолюбие и любов към своето. И завършва: „Дълг се налага на всеки български поданик от български произход да преведе името си на чист български език… Това трябва да направи всеки в името на добре разбраните народностни интереси. Нима е нужно да се чакат още 50 години?!…“.
И тук има едно случайно съвпадение.
Точно след 50 години от излизането на статията са последните затихващи вълни от смяната на имената при т.нар. възродителен процес. Но някогашният автор говори за промяна само на фамилните имена на някои граждани от български произход. А след 50 години бяха променени и имената на гражданите от турски произход… Тогава и пишещата тези редове бе принудена да преведе фамилното си име и Куюмджиева стана Златарева…
Тук може би е необходимо едно привидно отклонение. Имената на хората не са случайно хрумване, а закономерно следствие от закономерни потребности на човека и обществото. И както много проникновено пише Иван Хаджийски, авторът на „Бит и душевност на българския народ“: „Днес името е означение на личността, на нейната история, на нейното обществено положение…“.
Никой човек не си избира сам името, но е призван да го носи достойно, да го утвърждава в живота си и чрез живота си. Името е израз и на приемственост, и на традиции, така че не бива да се променя, каквито и да са мотивите.
Ето как тази статия и употребеният в нея израз „Нима е нужно да се чакат още 50 години” /тук вероятно се има предвид, че промяната на имената на селищата е станала 56 години след Освобождението/ кара изследователя, а и читателя, да се замисли. Най-вероятно това е случайно съвпадение, макар че според някои хора няма случайности в живота. Случайност, но факт. От отдалечеността на годините такива случайности биха могли да се изтълкуват едва ли не като ясновидство.
Все пак, понятието ясновидство е употребено твърде условно. Но и такива неща е имало в някогашните вестници…
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
Бел.ред. Статията е част от подготвената за печат книга на Божидарка Златарева „Разград и пресата – огледало за ретровиждане“. Сборникът съдържа изчерпателни данни за периодиката в Разград от Освобождението до наши дни, а покрай това и за важни събития от историята на града и за неговите личности.
