Ремонтът на нашия район от Доброшката махала приключи, но у мен остана усещането, че съм ощетен. След като водопроводът до къщата ми бе подменен, дойде време за подвързване на сградното отклонение. Преди да стане това, бях предупреден, че в двора ми трябва да бъде изкопана нова шахта, където да се монтира водомерът. Но мои въпроси за други варианти и т.н. ми бе отговорено, че ако не се съглася, няма да ме подвържат към системата.
Така притиснат, се съгласих. Извън работно време дойдоха пет млади мъже, които за около два часа направиха изкоп, което ми струваше 500 лева – по 100 лева на човек.
След това в дупката трябваше да се изгради шахта – циментиране, капак и други подробности. За услугата майсторът ми поиска 600 лева, които платих. Поисках фактура или касова бележка, но не получих такива.
За мен беше ясно, че всичко това е т.нар. частпром, а не по ВиК проекта, който е безплатен за гражданите, но, както споменах, бях принуден.
Така или иначе, прежалих тези 1100 лева, но скоро разбрах, че работниците не мерят с еднакъв аршин. Монтирането на сградното отклонение на съседа, с когото сме врата до врата, стана по съвсем друг начин. Бригадата дойде в работно време, подвърза тръбите и зарови дупката, която беше направена на тротоара отвън имота на комшията, а водомерът му беше сложен във вътрешността на къщата.
Сега се оказва, че имам шахта изцяло за моя сметка, а освен това ще трябва да внимавам да не замръзне водомерът през зимата.
Пламен КОЛЕВ, Разград ул. „Жеравна“ 42
От тази история отново се потвърждава старата житейска истина, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Дали се изпълнява някакъв проект, или не…все тая! От написаното не става ясно къде се е намирал водомерът на къщата преди ремонта и дали по проект се изисква направата на нова шахта.