Джамията „Макбул Ибрахим паша“ върна блясъка си благодарение на демокрацията

Не политическите партии, а демокрацията и настъпилите промени у нас дадоха възможност да се върнат блясъкът и красотата на голямата джамия „Макбул Ибрахим паша“ в Разград и то близо 488 години след нейното построяване. Новата й реставрирана визия и допълнително изградена стъклена композиция ще дадат покой на великия везир Макбул Ибрахим паша Паргалъ, по чието нареждане български майстори вдигат молитвения храм, и на Махмуд паша, който довършва изграждането й след смъртта на везира.

Включена в списъка с обектите под закрилата на ЮНЕСКО като трети по големина на Балканите, мюсюлманският молитвен дом устоява на капризите на времето и политическите събития след 1878 година в България. Новото свободно демократично правителство тогава дори отпуска ежегодна държавна помощ за поддържане на джамията и връща, неоспорвано от никого, имотите й. Ситуацията изглежда така до 1944 година, когато властта у нас отива в ръцете на комунистическата партия, за която религиите са опиум за народа, губене на време и заплаха за управлението. С постановление на ЦК на БКП се преминава към атеистично възпитание на младото поколение и се затварят всички църкви, джамии и синагоги в страната, а духовните лица са подложени на репресии. Така започва упадъкът и величественият блясък на „бисера на Балканите“, както са наричали голямата джамия в Разград, угасва. Времето и атмосферните условия оставят разрушителен белег върху храма. През 70-те години на 20-ти век местните управници стартират грандиозен проект за модернизиране на централната част на Разград и превръщането му в приветлив и просторен социалистически окръжен град. Естествено се започва от джамията, която е трън в очите на атеистично настроените комунисти. Събаря се портика – главната веранда във входа към храма, с колоните и покрива, както и хамама – парната баня, прототип на модерните сауни, но с теляци и турско кафе на пясък с бяло сладко. И дума не може да става в този период за реконструкция и стабилизиране на молитвената сграда, която за да не грози новия център дори бива опасана с грозни метални платна. За пред очите на чуждите туристи и гости на града, както и за пред турското консулство, на една от стените на храма се издига метално скеле, уж че той се ремонтира. Това скеле си остана там до падането на комунистическата власт у нас. А джамията продължаваше да се руши и съсипва. Едва настъпилите демократични промени и връщането на страната в европейското семейство и НАТО позволиха на новите управници да осигурят пари, включително и от бюджета и от съседна Турция, и джамията да стане такава, каквото е днес. Ако я нямаше демокрацията, сега на нейното място по някой измислен градоустройствен план щеше да има я платен паркинг, я цветна градинка.

Шенол АХМЕДОВ