Вторият разградски вестник след 9.IX.1944 г. /за първи броим „Народен глас“, макар че той всъщност прилича повече на агитационен лист, отколкото на вестник/ носи заглавието „Разградски народен глас“. Той излиза от 2 юни 1946 година до края на юли 1949 година.
Следващият вестник също се казва „Разградски народен глас“ и за него става дума в днешната ни статия. Той излиза от 1 януари 1956 г. до 1959 г. и е отново от групата на местните общополитически вестници.
Общото между двата вестника с еднакви заглавия заглавия са две неща. Първо, това е езикът и стилистиката на списване – безсмислените от многократна употреба думи, която някой уморен партиен агитатор е излял, използвайки всички умопомрачителни клишета на държавния социализъм. Второ, това е ограниченото жанрово разнообразие, в което доминират политиката на БКП, теми от околийското животновъдство, растениевъдставо, скромната разградска промишленост, ударници от горните отрасли. Заглавията са досадно натрапливи от посочените теми, не предизвикват интерес със своята инфлация, но какво да се прави – такава е тогавашната идеологическата функция на журналистиката, изпълняваща ролята на колективен организатор, пропагандатор и агитатор.
Вестникът от 1956-1959-та вече излиза в два листа и има броеве за ръчна продажба, а не само за абонамент, както е при първия. И в него няма посочен редактор, като се отбелязва, че е седмичен орган на Околийския комитет на БКП, Околийския народен съвет, Околийския комитет на ОФ. Печата се в държавната разградска печатница, поради национализацията на печатниците на А. Иванчев и П. Антонов /отпечатвали първия „глас“/.
Във втория вестник „Разградски народен глас“ обаче има нови рубрики. Това са актуални коментари със заглавие „Наш бележник“, критични и хумористични материали със заглавия „Весел нашенец“ /тази рубрика се запази и в следващи разградски вестници/ и „Добър ден!“. Тези рубрики не засягат щекотливи въпроси и са по-скоро битово ориентирани. Все пак, забранено е било да се публикуват данни за инфекциозни болести, статистика за смъртността, данни за хранителни отравяния, производствени злополуки, сведения за произведени дознания и следствия и за закрити съдебни процеси, информация за погранични инциденти, за големи катастрофи, аварии и пожари в транспорта, промишлеността и строителството, за всякакви видове произшествия в страната.
За сегашния читател би било по-интересно например да научи следното. На 13 декември 1958 е одобрен градоустройствен план на Разград, който не е радикален. Още в първия „Разградски народен глас“ е даден брой на населението на града, както следва: 1940 г. – 16478 жители; 1941 – 16247; 1942 – 16100; 1943 – 16220; 1944 – 15390; 1945 – 15745; 1946 – 14292. По плана от 1958 г. се предвиждало жителите през 1959 г. да станат 18400, а през 1970 г. – 22000. Жилищната площ на един жител трябвало да нарасне на 9 кв. метра, а нелицеприятният цигански квартал „Гьолджука“ /в края на сегашното Ларго/ трябвало да стане парк. Основна гордост от това време са новопостроените жилищни блокове на Пеницилиновия завод и градската баня.
Във вестника е посочено, че на 21 януари 1956 г. започва строителството на Турското педагогическо училище, което от 1960 г. стана ОУ „Васил Коларов“, а след това приюти регионалната структура на НАП – Разград.
В няколко броя има статии с историческа тематика за Разград от Христо Лицов /баща на известния в по-ново време спортен и обществен деятел Росен Лицов, вече покойник/. Той припомня, че в края на XIX в. в средата на тогавашната река Бели Лом имало изкуствен остров с казино, в което свирели различни банди, включително оркестърът на Алексей Шулговски.
От бележките за състоянието на питейните заведения в града може да се види, че в приземната част на старото читалище от 1956 г. имало бюфет-аперитив „Ялта“.
Пак по сведения на вестника става ясно, че стадионът /днешната „Хювефарма Арена/ е открит на 4.IX.1959 с републиканско първенство по свободна борба.
В края на 50-те години на миналия век в Разград е имало градско футболно първенство /с леко намигване и силно чувство за хумор можем да приемем, че то е в основата на днешните успехи на футболния хегемон „Лудогорец“/. В това градско първенство са участвали отборите на Столарска кооперация „Тайфун“, Районния кооперативен съюз, Машино-тракторната станция, Околийския промкомбинат, Пеницилиновия завод, Шивашката кооперация, ДИП „Лудогорски порцелан“, Бръснарската кооперация, Военното поделение. Мачовете се играят на игрището на Столарска кооперация, където сега е Професионалната гимназия по икономика.
От вестника научаваме, че след 1956 година на миналия век вече има колоездачна обиколка на Разградска околия в два етапа и два полуетапа.
От 1 февруари 1957 година в „Разградски народен глас“ има колонка за разградските хулигани. Според тогавашните разбирания това са многоженци, неработещи, разни хаймани и по-буйни младежи или просто такива, които не се вписвали в представите за образцовата комунистическа личност. За първи път в рубриката е посочено името и прозвището на тогавашния известен разградски побойник Стефан Цанков-Байкала.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Типични заглавия от този период:
Силажирането застрашително изостава
При свиневъдите от горския лагер
От петминутката зависят цели часове (за производствената гимнастика по време на работа)
Младежката група в кравефермата
Здрави телета – доходно говедовъдство
Първенци в събирането на дървесна пепел
Осенец свети
Усилено събират и извозват оборска тор
Грижи при изваждане на зъбите
Сухо хранене на свинете
Индивидуалното хранене на кравите в Каменар
Няма да похабим нито сламка
Изкуственото осеменяване на животните трябва да се подобри
Партийната група в свинефермата
Нашият опит в отглеждането на малки пилета
Нерезът на ГНС в Разград не осеменява женските свини
Звеноводки, сестри мои!
