Първата автомобилна пожарна помпа в Разград е доставена през 1936 година. Дотогава противопожарна техника в града няма. Според информациите в местната преса се оказва, че „само туй, дето не се е запалило, то не е изгоряло. На часовниковата кула трябвало да стои пост и да следи за произшествия, но обикновено там нямало никой. „Може би защото трябвало да копае нечие лози“, е коментарът на тогавашните журналисти. Често войниците от 1-ви артилерийски полк се оказват по-полезни.
Действията и ефективността на местната пожарна команда са така описани от Христо Миндов в книгата му „Повест за родния град“, че няма нужда от коментар.
„Пожарникари по служба нямаше. Имаше само един пожарникарски командир, а другите пожарникари бяха боклукчиите. Щом чуеха часовниковата камбана да бие тревожно, където и да се намираха в града, боклукчиите разпрягаха конете, метваха се на тях и препускаха към общината, за да карат „тулумбата“, бъчонките с вода и колата с геги и брадви и ще хукнат по улицата: тулумбата напред, колата с гегите след тулумбата и бъчонките накрая.
Пред пожара бай Киро не слизаше от колата, докато не каже три пъти „ох“. Бобчоолу пък при внезапното спиране на коня се намираше под краката му понякога; имаше и един висок разноглед добровчанин – боклукчия, той виждаше пожара малко по-наляво, отколкото е.
А пожарът пламти, гори, пращи, огнени езици се извиват към небето. Трябва да се гаси. Турят маркучите на тулумбата и почват да я клатучкат. Тя обаче се е разсъхнала, та трябва да ѝ слагат компреси. Или пък са забравили да вземат маркучите, или са ги взели, но те църкат тъй изобилно през многобройните си дупки, та хлапаците се забавляват с водните струи. Веднъж даже бяха се излюпили мишки в маркуча.
Най-сетне всичко е в ред и почват усилено да клатучкат тулумбата. Вехтата помпосмукачка хърка, мърка, скърца, кашля от старост и се инати да църка без „спомоществованието“ на тълпата. Викове, вой, команди. Докато работи в ред, горящата сграда рухва.
Най- сетне се решиха и купиха истинска пожарна, автомобилна, механизирана, червена, пълнокръвна…“.
Брой 495 на в. „Разградско слово“ от 28 август 1936 г. съобщава: „Пожарната помпа пристигна вече и почна да пръска вечер улиците“. Това е въпросната автомобилна пожарна кола, която Христо Миндов описва в спомените си.
Преписка в Държавен архив – Разград пази документацията по доставката на пожарната автомобилна помпа за Общината. През 1935 г. Общинският съвет решава да иска разрешение от Министерството на вътрешните работи и народното здраве да се изтеглят сумите от фонда „Пожарно дело“, възлизащи на 221 500 лв., която сума да се използва като първоначална вноска за доставяне на автоматична пожарогасителна помпа-поливачка „с мощност според уличните наклони на града, с вместимост на резервоара до 3000 литра и изплащане в срок от 3 до 5 години“.
На 15 юли 1935 г. Разградското градско общинско управление – Финансово отделение, изпраща до кмета Поемните условия за доставката за внасяне в Общинския съвет за одобряване. Приблизителната стойност на цялото предприятие заедно с принадлежностите към помпата, инструменти и резервни части, описани в специален списък, възлиза на около 500 000 лева. Срокът за доставката е 6 месеца, считано от датата на писменото съобщение на представителя на фирмата или самата фирма за възлагане на търга. Изплащането ще бъде направено на пет вноски – първата от които е 20 % от договорната сума при сключване на договора, а последната – до 31 август 1937 т.
Неразделно към помпата-поливачка конкурентът трябва да доставя един комплект сглобяеми стълби, два броя канджеви – дървени стълби със стоманени куки, 100 метра пожарникарски маркучи и три броя мундщуци.
Получени са няколко оферти за участие, но на търга, състоял се на 11 ноември1935 г., се явяват като конкуренти фирмите „П. Малиновски“ АД – София и „Комерциум“ АД – София. Търгът се възлага на втората фирма и на 26 ноември 1935 г. е подписан договорът между кмета Захари Попов и Адолф Мендел – представител на фирмата, със седалище в гр. Арад, Румъния.
Поради „форсмажорни причини“, доставката на помпата се забавя, бавят се и вноските. Доставената помпа е от високо налягане „Амаг-Хилперт“, монтирана на шаси „Форд“. Монтажът на помпата, резервоара и другите принадлежности са извършени в Германия от фирмата „Майер-Хаген“. С доставката на германска помпа вместо румънска се нарушават договорните задължения на доставчика. Още повече, че доставката е извършена със 77 дни закъснение, за което доставчикът следва да заплати глоби съгласно чл. 5 от Поемните условия.
От 8 до 13 август 1936 г. са проведени изпитания и проби с автомобила. При 2500 литра вода в резервоара той развива скорост 21 км/ч, а при 2000 литра вода – 28 км/ч.
Окончателното приемане става на 4 април 1937 г. в гаража на разградската пожарна команда. След проучване на цялата преписка по доставката, най-щателен преглед на автомобилната пожарна кола, комисията я подлага на изпитание до с. Мадара, Шуменско, и обратно. Доставената помпа е работила вече през гаранционния период „на пожар“ и поливане на улиците. През този период пожарната кола е „функционирала правилно и не е показала дефекти“ /с изключение на помпената ос, която е поправена/.
Е, само след три години, навръх Нова година самото разградско околийско управление изгаря при голям пожар, въпреки модерната помпа-поливачка, но за тази история ще разкажем в някой от следващите броеве.
Нели НИКОЛОВА
Б.Р. Статията е част от издадената неотдавна книга на Нели Николова за историята на Разград „С мъдростта на миналото в светлината на бъдещето“. Изданието може да бъде купено в книжарница „Светлина“ в Разград и в Историческия музей.
