Върху развалините на Абритус е съществувал български град, чието име не знаем. Бил ли е той един от книжовните центрове на Златния век? Защо цар Борис-Михаил е изпращал писма тук? Загадъчни артефакти от Първо българско царство никога не са показвани в музей, докато по българските земи реинактори разхождат римски тоги, подрънкват римски мечове и възхваляват Юпитер и Юнона
В новата разградска църква е хладно и светло. Част от стените вече са изографисани, другите белеят в очакване на фризове и свещени ликове. Вратата се отваря и една посетителка плахо пита: „Позволено ли тук да запаля свещ в памет на майка ми? Днес тя щеше да има имен ден!“. Широко усмихнат, художникът Стойчо Стойчев й показва свещите и кутийката за дарения, където тя може да пусне стотинки и споделя: „Тук непрекъснато идват вярващи. Само на празника Голяма Богородица (15 август) бяха запалени 40 свещи, тоест, разградчани имат нужда от своята нова църква“.
Имаме нужда и да погледнем под нов ъгъл към могъщата и трагична фигура на цар Борис-Михаил и връзката му с нашия регион, за която разказват непубликувани археологически артефакти.
Какво са съдържали писмата с печата на Борис-Михаил?
Улисани по възстановки на римски битки, взрени в гибелта на император Траян Деций, ние изобщо не обръщаме внимание на българската част от историята на Абритус. Разбира сеq никога не е правена възстановка нито на славата на българския град от IХ вeu, нито на трагичната му гибел през 968 г. при нашествието на киевския княз Светослав, когато Киевска Рус превзема цяла Североизточна България.
„В края на ІХ и началото на Х век, върху развалините на града (Абритус – бел.ред.) е изградена българска крепост, просъществувала до XI век“ – четем в сайта на РИМ – Разград. С крепостни стени, с епископска църква, недалеч от Плиска и Преслав… важен е бил този град за българския цар Борис-Михаил, щом е изпращал неведнъж писма, подпечатани с личния му печат. В Разградски регион са открити два печата на Покръстителя. Единият е от времето, когато Борис-Михаил е управлявал България, а вторият – от монашеския му период (след 889 до 907 г.). Тогава той предава властта на сина си Владимир-Расате, оттегля се в манастира „Св. Пантелеймон“, но след опита за преврат се връща на трона едновременно в качеството си на монах и на архонт.
Двата печата, открити в Разградски регион, не са публикувани, не са изложени в музейните зали, никой не разказва за тях, така че можем само да гадаем защо и на кого е писал цар Борис-Михаил. Едно откритие от 2003 г. разпалва въображението…
Може би тук са изработвани книги, писани са и превеждани свещени текстове
Годината е 2003-та, текат разкопки под ръководството на археолог Галена Радославова със зам.-ръководител Георги Дзанев. В основите на българската църква от времето на цар Борис и цар Симеон е открит стилос, а също метални обкови и закопчалки за книги. Комбинацията от закопчалки за книги и стилоси – уреди за писане, провокира хипотезата, че в „нашия“ ранносредновековен български град е имало затворен цикъл – изписване и подвързване на книги. Тук през Х век са живели грамотни хора, владеещи новата българска писменост, а те съвсем не са били много по това време!
При Първото българско царство книгите са изключително скъпа вещ. Листовете се правят от агнешки кожи, а за да се създаде книга, са нужни много животни. Само богати хора могат да поръчат изработването на книга, докато жителите на българския град върху основите на Абритус са били много бедни. Били са погребвани само с дрехите на гърба си и с едно скромно кръстче. Затова е много вероятно книгите да са създавани по поръка на царския двор и да били предназначени за духовното пробуждане на България. Вече 21 години след откриването на тези артефакти никой не е чувал за тях. Обковите за книги и стилосите все още чакат да бъдат публикувани, показани на посетителите на музея заедно със славната история, за която разказват. А в съчетание с печатите на цар Борис-Михаил Покръстител, можем да си представим нашия регион като един от писмените центрове на Първото българско царство.
Но рано или късно, идва времето и на неразказаните истории, тъй като „ръкописите не горят“, както се казва в книгата на Булгаков „Майсторът и Маргарита“.
1160 г. след покръстването на българия цар Борис-Михаил Покръстител се завръща като храмов светия на новата църква. На църковните настоятели не са били известни археологическите находки, които го свързват с нашия регион, но желанието им е било
Храмовият светия да е свързан с българската духовност
„Не са много българските храмове, посветени на цар Борис-Михаил, може би десетина в страната. Смея да кажа, че беше моя идея един от тези храмове да е в Разград, а в самата църква ще са изписани основно български светци“, казва архийерейският наместник отец Георги Георгиев, председател и на църковното настоятелство на новата църква. Отец Георги припомня, че будните разградчани са искали да имат храм, посветен на един от учениците на св.св. Кирил и Методий още в средата на ХХ в. Тогава за кратко е съществувала църква с храмов светия св. Климент Охридски. Тя се е помещавала в преустроената синагога в района на площад Ларго. С идването на комунистическата власт църквата първоначално се използва за склад и физкултурен салон, а после е съборена. Местният патриотизъм, съчетан с присъщата за нашия регион толерантност, трябва да отбележи, че както в София, така и в центъра на Разград за кратко е имало джамия, синагога (впоследствие църква) на метри отстояние помежду им.
Днес образът на св. Климент се завръща като мозайка и витраж в новата църква. Витражът е изработен от художника Стойчо Стойчев, който е следващият герой в нашата история.
Как е изглеждал прабългаринът Борис-Михаил?
Прабългарското име Борис означава „барс“, степен тигър, а Михаил е името, което царят е приел при светото си кръщение. Историята на последния прабългарски княз и първи християнски цар е вплетена във фризовете в новата църква. Разшифрова я пред нас единият от зографите, разградчанинът Стойчо Стойчев: „Съобразихме се да присъстват централноазиатски орнаменти, тъй като прабългарите са дошли някъде оттам, от Централна Азия. Борис-Михаил все още е от прабългарска династия. И затова сме изобразили азиатски мотиви с вплетени в тях християнски знаци.
14 години Стойчо Стойчев е изработвал стенописи и витражи в Казахстан и казва, че хората там познават историята на Стара Велика България и се обръщат към българите с твърдението „Вие сте наши предци“.Как са изглеждали прабългарите, а оттам и цар Борис-Михаил? Прабългарите са били смесени и като етнически произход, и като външен вид. Византийско изображение от IХ в. изобразява гърците като мургави и къдрокоси, каквито са и днес, а от прабългарите един е рус, дори рижав, друг е със светла кожа и кестенява коса, а третият – с азиатски черти. Самият цар Борис-Михаил е бил мургав, „черничък“, шеговито казва зографът. Питаме го дали художниците имат вдъхновение свише как да изобразят един или друг светец. Той отговаря, че светците се рисуват по канон и по проект, утвърден от Светия Синод. Но самият той чувства, че когато започне да рисува един свещен лик, не може да спре, докато не го завърши. Вътрешна сила го подтиква да работи непрекъснато.
Днес историците подлагат на съмнение най-зловещия момент от историята на цар Борис-Михаил, а именно – избиването на разбунтувалите се боляри заедно с целите им родове. Доказва се, че това е преувеличение, създадено в началото на ХХ в. и подсилено от киното в една епоха, когато атеизмът беше държавна политика. „Средновековната българска история е писана от византийски хронисти“ – припомня Стойчо Стойчев – „а те винаги се опитват да представят българите като по-диви и жестоки от самите тях“.
Без неговите царски решения България нямаше да оцелее
Рисувайки образа на светец, преживяваме и факти от неговата личност – разказва варненският иконограф Диян Димитров, който всеки понеделник пътува до Разград, за да изографисва новата ни църква, а всеки уикенд се връща във Варна, където е семейството му. Там той е ръководител и преподавател по иконопис в Школа по иконопис при Духовно-просветен център „Св.Арх.Михаил“ гр.Варна.
Служи и като църковен певец в уникалния източноправославен стил на пеене. Завършил е Великотърновския университет специалност „Иконография“ към Философския факултет. „Вече 25 години съм „по широкия свят“, където има нужда от иконограф“ – споделя той и добавя, че по равно се появяват поръчки за рисуване на храмове и за рисуване на икони. Съпругата му също е иконограф. За храмовия светия на новата разградска църква Диян Димитров обобщава:
„Приносът на цар Борис-Михаил към православната църква и към християнството в България е много голям. Без неговите решения като цар ние нямаше днес да сме християни, а България нямаше да оцелее като държава. Щяхме да пишем на латиница или на гръцки – в зависимост кой от съседите е надделял. Бидейки езичници, нямаше да оцелеем при подготвящите се кръстоносни походи“. Диян Димитров горещо препоръчва новият храм да стане център на духовни и културни събития, водосвети, концерти и изложби. „Не забравяйте, че храмовият празник е 2 май“ – казва той.
Делото на царя Покръстител е от значение за всички който днес пишат на кирилица, носят българското име, изповядват православието, дори и да не се докаже, че нашият регион е имал специално значение за него. Можем да го почитаме в Деня на народните будители, в Деня на славянската писменост и култура, а и във всеки от следващите дни и месеци, докато все още храмът се нуждае от нашето спомоществувателство. Както казва отец Георги Георгиев, всеки може да внесе макар и скромна лепта за доизписването на храма. Средствата може да предадем лично на отец Георги (тел. 0899 969 239), или пък чрез банков превод по сметките:
УниКредитБулбанк – BIC:UNCRBGSF, BG36UNCR70001520413700
Първа инвестиционна банка – BIC: FINVBGSF, BG51FINV91502016457712
Даниела КУМАНОВА
