На 24 август 2024 г. започва 71-та колоездачна обиколка на България. За огромно наше съжаление, в нея Разград не е етапен град и не е заявил отбор за участие. Имаше години, когато беше немислимо градът ни да не е етапен град, имало е и обиколки, където разградските участници са доминирали. Тъкмо за тия времена ни се иска да припомним, още повече, че в Първата обиколка преди 100 години големият победител е разградчанин – Георги Абаджиев. Тогава по скандален начин се опитват да му попречат и да го провалят, за да бъде лансиран колоездач от Русе. След като не успяват, за победители са обявени двама – Абаджиев и Коста Дюлгеров от Русе. Разградчанинът обаче е „първи-първи“, русчуклията е „втори-първи“, а не обратното, както неправилно се обявява и до днес в различни публикации. Това леко подценяване на успеха на Георги Абаджиев не е случайно, то е резултат от някои пристрастия в българската спортна журналистика в миналото, които не намират тогава отпор и ето че се отразяват на обективността и точността на изследванията и до днес.
Дълга е историята на колоезденето в Разград. На 4-ти май 2023 г. се навършиха 121 години от основаването на Разградското колоездачно дружество. Целта на дружеството е да поддържа и разпространява колоездачния спорт за телесното развитие, бързо съобщаване и закрепване на другарския и национален дух у членовете. Инициатор за създаването на дружеството е художникът Драган Данаилов, подпомогнат от Андрей Маркович, В.Боженски, поручик Русев, Ат. Георгиев, Ив.Кънчев и др. /в миналото градската интелигенция е в основата на организираните спортни занимания и това се отнася за всички спортове в Разград/. По инициатива на дружеството в началото на миналия век е построен и разградският колодрум /по тази тема има много публикации в „Екип 7“ през годините/.
Тук трябва да напомня, че първият колоездач в Разград е Йосиф Сребров (Йозеф Зилберман). Той донася и първия велосипед в Разград, тип „Паяк“. През 1890 г. Йосиф Сребров спечелва концесия за аптека в Разград и от София идва в града, където става конкурент на първия разградски аптекар Богдан Торчанов (Бернард Симон Торчио). Концесията е право на експлоатация върху обект и/или услуга от обществен интерес, предоставено от концедент (в случая общината) на фирма – концесионер.
Йосиф Сребров е немски евреин и идва в София от Киев (Украйна) малко преди Сръбско-българската война, в която участва. В столицата на 3 януари 1889 г. той поставя клубното началото на организираното българско колоездене и е начело на настоятелството. Първоначално в София членовете били 16 бициклетисти, повечето от които германци и затова уставът бил написан на немски. Според устава, целта на клуба е била да се популяризира и разпространява колоезденето като средство за „здравословно и укрепително телесно упражнение и употребяваните велосипеди, като средство, полезно за съобщения$. Сребров не може активно да участва в живота на разградското колоездачно дружество, защото през 1903 година се разболява, заминава за Берлин и умира там при несполучлива операция. Той обаче оставя значима следа в спортния и културния живот на Разград.
В днешната публикация искам специално да се върна на Първата колоездачна обиколка на Царство България от 1924 година, тъй като в нея има специално и особено разградско участие, свързано с интрига и скандал.
От старта тръгват 21 колоездачи. Завършват 13 – при ония пътища и при ония велосипеди това си е истински подвиг от страна на участниците.
А интрига, за която говорим е известна, но не е обяснена достатъчно добре – още навремето, та и до днес.
Известно е, че в тази първа обиколка има двама победители – Коста Дюлгеров от Русе и разградчанинът Георги Абаджиев. Двамата са изминали разстоянието от 1833 километра за 85 часа, 46 минути и 30 секунди. Не всички знаят, че шести в обиколката е Илия Кубадинов от Разград, а третият разградски участник Борис Неделчев напуска след етапа до Враца. Разградчани карат немски спортни велосипеди „Гьорике“ (Göricke).
Решението на журито след завършване на обиколката е доста нестандартно. Георги Абаджиев е класиран „първи-първи“, а Коста Дюлгеров от Русе е „втори-първи“.
Решението е без аналог и никога повече не се повтаря. Защо се случва така?
Тогава председател на Българския колоездачен съюз е Иван Цанков – баща на композитора Йосиф Цанков. Разградчани не се водят по линията на русенеца Иван Цанков. Той бил лично заинтересован от представителството на френските велосипеди „Алсион“и „Ла диамант франсез“. Фирмата „Алсион“ била обещала 200 000 тогавашни лева, ако колоездач с тази марка спечели първенството.
При село Пода, тогава на река Камчия, автомобилът „Фиат“ на Иван Цанков закъсва и той нарежда – напълно своеволно и в нарушение на всякакви правила – обиколката да прекъсне. Разградчаните Абаджиев и Кубадинов не се подчиняват и продължават. С упорита езда Георги Абаджиев стига до Бургас, където е награден.
Илия Кубадинов пък закъсва по дебрите на планинските пътища и всъщност преходът се оказва истинско изпитание за него. Първо, той е нападнат от някакъв разбойник, който искал да го обере, но намерил само лепило и лепенки за гуми. Илия получил няколко удара и бил пуснат. Не стига това, ами след това бил арестуван от трудовашки пост, защото бил нарушил полицейския час. Тази участ впрочем застига и шефа Илия Цанков, останалите в колоездачната колона и съдийската колегия (полицейщината не е от днес и вчера, нали?). Вече в Бургас Иван Цанков образува „съд“ за Жоро Абаджиев, на който съд той получава минус 40 минути и наказание да измине 40 километра повече. Това означава, че в следващия етап Абаджиев трябва да измине 80 километра и тогава да бъде пуснат в групата. Въпреки всичко разградчанинът спечелва етапа. Следва още едно премеждие, в което на последния етап Георги Абаджиев е блъснат с кола на Боровец. Независимо от всичко разградчанинът печели! И тук вече идват проблемите…
Поради това, че Георги Абаджиев (с немска малка колело) печели обиколката, а парите на френската фирма „Алсион“ са изядени и изпити, съдийската колегия и Цанков изпадат в паника. Шефовете на колоездачния съюз заседават четири дни и стигат до компромиса Абаджиев да е „първи-първи“, а Дюлгеров с велосипед „Алсион“ става „втори-първи“. Фактически вторият Никола Вятов от Горни Дъбник изобщо не влиза в сметките, тъй като и той бяга с друга марка велосипед. За тези четири дни съюзът даже изработва втора жълта фланелка за Коста Дюлгеров. Георги Абаджиев получава 3000 лева, а представителите на „Göricke“ му даряват два нови велосипеда и един употребяван от същата марка. Илия Кубадинов получава един нов и един употребяван велосипед „Göricke“.
Лошото е, че опитите за манипулация и фалшификация на фактите от Първата обиколка продължават и след десетилетия. На обиколката през 1959 година чрез в. „Народен спорт“ се съобщава, че победител в Първата обиколка е Коста Дюлгеров, а за Георги Абаджиев изобщо не става дума. Разградската общественост мълчи, за разлика от възмущението на други колоездачи, участвали в обиколката.
А ето и още няколко важни факта, свързани с разградското участие в следващи обиколки.
Втората колоездачна обиколка на България се провежда след 11 години – през 1935, и в нея победител е отново разградски състезател – Марин Николов (родом от с.Пороище), който се състезавал от варненски клуб. Неговата победа е от убедителна по-убедителна и го прави един от героите на обиколките. Марин Николов е може би най-големият български колоездач през 30-те години на миналия век. Победител в много състезания, включително и международни. Прекратява достойно състезателната си дейност през 1937 г. като отборен победител в първия пробег „Белград-София“.
За съжаление, дълго време беше инкриминиран, за него не се пишеше и не се знаеше нищо – сякаш че не е съществувал. Името му бе извадено от забвението след редица публикации за него през последните десетина години (повечето в „Екип 7“). Съдбата на този голям спортист е трагична. Убит е в кървавите първи дни след 9 септември 1944 година. Марин Николов е бил дребен полицейски служител (шофьор) във Варна. Нямал е никакви прегрешения, а събраните данни поне до този момент сочат, че комунистите са го ликвидирали заради опасенията, че докато е карал полицейските шефове, е бил свидетел на срещи с агенти от техните среди.
В тази обиколка взема участие и Стефан Градинаров (Чолака) от Разград. Класира се шести с една ръка – уникално за историята на колоезденето постижение. Той става създател на известна колоездачна фамилия в нашия град.
Третата обиколка се състоя след 14 години (от 9 до 25 септември 1949 г.). Сто и седемнайсет са състезателите, но завършилите са едва 38. Разградските състезатели – братята Григор и Калчо Добреви, се класират в осмицата, което е достойно за уважение представяне.
Не трябва да се забравя и за друго колоездачно величие. Става въпрос за Стоян Георгиев, роден в Разград. Той бе член на колоездачния екип на „Локомотив“ /София/. Стоян Георгиев е сочен като един от най-елегантните и най-техничните български колоездачи. Спечели обиколката на България през 1955 година. Винаги бе сред първите в международните обиколки на Египет, изкачи се на почетната стълбичка на победителите в Пробега на мира Прага-Берлин-Варшава и други големи международни състезания. Стоян Георгиев прослави родината чак в далечна Индонезия, където се класира трети в Игрите на ГАНЕФО.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
