Богати на съкровища са музейните фондове. Музеят е хранилище на ценности и реликви. Всеки предмет има своята история и би могъл да бъде тема на научно изследване. А съкровищата наистина са много. Един интересен артефакт от новата история на Разград е албумът, който е подготвен от Разградския окръжен съвет като част от подаръците по повод на женитбата на княз Фердинанд и принцеса Мария –Луиза Бурбон Пармска през 1893 г. Албумът е с размери 30/40 см и съдържа 140 бели листа. Твърдите корици са облепени с червен плюш с метални инкрустации. На гърба на албума е инкрустиран следният надпис: „В чест на първата българска княгиня Мария Луиза от Разградский окръжен съвет“. Върху девет листа има снимки, а на 17 листа – рисунки на стария Разград, художник е Коста Петров. Албумът е поставен в кутия, тапицирана също с червен плюш и гладък копринен плат. Купен в Букурещ, а снимките са с изгледи от Разград и района и са направени от русенския фотограф Рудолф Либих. Те имат изключителна историческа стойност, тъй като това са най-ранните снимки, направени на Разград след Освобождението.
Женитбата на княза е важен държавен акт – България се сродява с големите кралски родове и се приобщава към страните на модерна Европа.
Княз Фердинанд заема българския престол през 1887 г. и полага големи усилия за осъвременяване на държавата. Това е времето, когато министър-председател е Стефан Стамболов – една изключително силна личност, изградил си манталитет за безпогрешност, но и поставил си за цел да укрепи короната и да утвърди държавата чрез създаване на нова българска царска династия. Заедно с майката на княза – княгиня Клементина, се ангажират да търсят подходяща булка. „Дипломатическите совалки“ по предстоящата женитба продължават шест месеца. Необходимо условие при избора на бъдещата княгиня и за престижа на страната е закрилата и подкрепата на коронована Европа. Тъй като Фердинанд е в роднински връзки с почти всички кралски династии, всичко трябва да бъде изработено така, че никой да не бъде засегнат.
В търсене на съпруга князът тръгва през лятото на 1892 г. на обиколка из кралските дворове. В Австрия император Франц Йосиф намира разрешението, като препоръчва дъщерята на Пармския херцог Мария-Луиза, която не е обвързана с никоя велика сила и поради това би разсеяла страховете на Русия. Така след дълго търсене е намерена подходящата кандидатура.
За да стане възможен този брак, дори се променя Търновската конституция, тъй като чл. 38 гласи: „Българският княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен Православната. Само първият избран Българский Княз, ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея“. Променен е с допълнението „и първият негов наследник“ – тъй като и Фердинанд, и Мария-Луиза са католици.
Религиозният годеж е извършен в замъка Шварцау на 19 февруари 1893 г., а сватбата – на 8 април с.г. във вилата на Пармския дук в Пианоре, Италия. Като акт с изключително важно значение, брачният документ е подписан освен от младоженците и свидетелите, и от министрите Стамболов и Греков, както и от председателя на Народното събрание Димитър Петков.
В пресата от това време е отбелязано, че княз Фердинанд е подарил на съпругата си корона, украсена с рубини, брилянти и смарагди; обеци от сапфири, обкръжени с брилянти, принадлежали на кралица Мария Антоанета, огърлица от 190 диаманта и 29 смарагда. Княгиня Клементина е удостоила снаха си с наниз от 4 реда перли. Английската кралица е изпратила сребърна ваза с посвещение. Братята и сестрите на невестата ѝ подарили гривна от брилянти.
За да се купи подарък на княгинята от името на българския народ е организирана всенародна благотворителна акция, ръководена лично от премиершата Поликсени Стамболова. Всички министри и депутати дават своя дял, а на 11 март Министерският съвет приема специално решение, по силата на което министрите и подведомствените им чиновници да вземат участие в подготовката на подаръка за бъдещата княжеска съпруга, като отстъпят по 4 % от месечната си заплата. Събрани са около 300 000 лева, а с 2/3 от тях лично министър-председателят поръчва на прочутия виенски бижутер А.Е.Кьохерт да изработи разкошна диадема от злато за княгиня Мария-Луиза. Стамболов контролира проекта за оформлението и изпълнението. Останалата 1/3 от сумата е дадена на княгинята , която по-късно я дарява за построяване на болницата „Майчин дом“ в София.
На 16 юни, на голям бал в двореца, на княгинята са представени българските първенци и политици. А в една от залите са изложени сватбените подаръци, които правителственият вестник „Свобода“ описва в броевете си от 17 юни и 1 юли. Подробният списък включва подаръците от роднините на младоженците, от европейските монарси и благородници, както и от столичната община.
Ето как е отразено голямото събитие в разградския вестник „Бели Лом“ по това време: „Всенародна е радостта от годявката на Августейшия наш Господар с Августейшата Дукиня Пармска: Мария-Луиза Борбонска, защото е велик и светъл актът, свършен на 30 януарий 1893 г. между двамата Помазаници, които Бог велел да носят Българската корона и със слава да се величаят над Българский престол. И защо най-сетне да не се радва и да не ликува Българският народ, който вижда в този Августейший съюз една светозарна лъча от бъдещата добродетел, от мирен и спокоен живот и от една съживителна и облекчителна гаранция за изнурения си живот от яремите и угнетенията, които е прекарал…“.
С подобни красиви думи продължават коментарите и в следващите броеве на вестника, както и мнението на гражданите по въпроса за промяната на чл. 38 от Търновската конституция. Налага се изводът, че щом това е за народното благо, промяната е допустима.
Колкото до подаръците от разградчани по повод на княжеската сватба, то информацията, която се съдържа в градско-общинския вестник „Разград“ е следната. От общинските протоколи, поместени в него, става ясно, че на Анание Явашов са изплатени 150 лв. за поднасяне на поздравителен адрес на „Т. Ц. Височества“ /бр. 4 от 9 юли 1894 г./. На градския общински чертожник Яни Прогматаров е изплатена сумата от 25 лв. за отиването му във Варна за закупуване на вензел със същата цел. Бившият разградски кмет Д. Стоянов е командирован в Букурещ, за да купи подарък, който струвал 1000 лева, като не е уточнено какъв е той.
Но в предишния бр. 3 на вестника се съдържа следната информация: „По едно решение на Разградский общински съвет, станало на 9 юни 1893 г. е решено да се отпуснат 1000 лева златни за купуване на една табла, която да се поднесе на Н.Ц.Височество от страна на разградските граждани. За купуване на тая табла Съветът натоварил бившия кмет Д. Стоянов, който да я купи от Букурещ. За тая цел му бил отпуснат един запис от 240 лева, за отиване и дохождане, които отпосле да оправдае с редовен документ. Отиването му до Букурещ и връщането му е станало за 7 дена и следват му се пътни, дневни пари нещо около 95 лв. 60 ст., а останалата сума от аванса – 144 лв. 40 ст. е трябвало да върне в касата на „възстановление кредит“.
Кметът направя друго нещо. Свиква съвет и покрай други разходи представя и разхода, че за ходене и връщане от Букурещ , за 7 дена е похарчил всичкия отпуснат аванс 240 лева и сребърната табла е купил тъкмо за 1000 лева, така щото 5 ст. поне не артисали. Стигнал тамам. Съветът приел този свой разход в едно свое заседание от 17 юли м.г., решението на което ще се помести в идущий брой на вестника, но с условие да се оправдае от страна на кмета с редовен документ. А пък редовен документ и досега даще Господ. Защо ли е било нужен редовен документ? Белким, не вярвате, че кметът е изтеглил 240 лв. аванс? Белким не вярвате, че той е можал да ги похарчи и за работи, за които не се пише документ? Но може би гражданите да запитат: кога мисли бивший кмет Стоянов да оправдае тази сума? Нека питат. Д.Стоянов за 7 дена до Букурещ и обратно на общинска сметка е получил по 34 лв. 27 ст. на ден.
На 27 миналия месец той биде повикан в общината да се попита къде е дянал купената за 1000 лева табла. Той отговори, че тя била в дома му. Взел я да си служи с нея вкъщи, види се, дано някак се забрави да я искат. Пусти времена! Как бяха докарали работите тъй, че все иде на сметка!“.
Колкото до въпросния албум, той не се споменава в пресата. И в музея как е постъпил – също не се знае, липсва необходимата информация. Вероятно Д. Стоянов го е донесъл заедно с таблата от румънската столица, но незнайно по какви причини – не е стигнал до княжеското семейство. Интересен е фактът, че рисунките на белите листи са направени от Коста Петров, като художникът е написал, че ги е рисувал през 1929 – 1931 г. А що се отнася до поздравленията за сватбата, то със сигурност Ан. Явашов е занесъл поздравителния адрес. В случая по-важно е, че този албум е съхранен във фонда на музея, защото е ценен с направените фотографии, които са най-ранните след Освобождението, както и с рисунките на Коста Петров, оставил ни художествено изображение на живописни кътчета от стария Разград.
Нели НИКОЛОВА
Бел.ред. Материалът е част от издадения неотдавна сборник с изследвания за историята на Разград и района – „С мъдростта на миналото в светлината на бъдещето“. Книгата може да бъде купена в Регионалния исторически музей и книжарница „Светлина“ в Разград.
