Щастливи, много хора са щастливи – умишлено не казвам всички… разбираемо, да, защото има и такива, на които не им е нито до олимпиади, нито и до каквото и да било, защото се чудят как да свържат двата края. Разбирам ги и то много добре, но нека този път ме извинят…
И аз съм един от тия чудещите се за двата края – макар и само понякога, защото е имало и случаи, когато съм ги свързвал, но то е било толкова отдавна, че…
А сега искам да бъда от страната на щастливите и да мога да споделя това, което чувствам.
Уникално шоу представиха домакините по време на откриването на Олимпиадата, макар и то да бе оспорвано от някои религиозни и политически общности. Но все пак ние, дори най-обикновените хора, имахме добрия шанс да се насладим на блясъка и грандиозността на това зрелище.
Видяхме още що е то човешката фантазия и имат ли граници възможностите човешки, които ежедневно следим – макар и само по телевизионните екрани, а какво е живото гледане?
Може и клиширано да звучи, но аз, човекът на преклонна възраст, почувствах с гордост, че съм българин.
Възхищавам се от жените, които по безпрекословен начин показаха що е то мъжественост – имам предвид бокса, една нетрадиционна женска дисциплина – макар и аз да не питая към него предпочитания, тъй като го смятам за гладиаторски спорт, все пак, състезателите в края се поздравяват, макар и фамилиарно, защото феърплеят го изисква…
Разкош от красота и хубост, радост и веселие не само за очите, ами и за душата.
Какъв финес, каква грация, изящество, сила и мощ, граничещи с божественост и величие от върховна степен.
Съдбата понякога е благословена към едни, а към други – не чак толкова, но така е не само в спорта, ами и в самия живот и всеки го усеща по своему върху собствените си плещи.
Може още дълго и много да се говори за олимпиадата, но каквито и шедьоври да се приписват, все пак тя си остава едно доста забавно обогатяване.
А най-хубавото е, че още в края на миналата седмица българските представители започнаха да печелят медал сред медал в различните спортове. Още по-хубавото е, че след пауза от двадесет чрез натурализирания украинец Семен Новиков България спечели олимпийска титла в борбата – спорт, който някога носеше неизменно титли на страната ни от всички първенства. Най-сетне каръкът бе прекъснат – сега ни остава да се надяваме на още титли и медали. И, разбира се, да се наслаждаваме на тържеството на човешката воля, сила и дух.
100-ян ГЕОРГИЕВ
свободен разградчанин
П.п. С огромен интерес следя изявите на младите разградски спортисти, като Лъчезар Вълчев и др. Засега предимно си мечтая, но и вярвам, че на някоя от следващите олимпиади нашият град и нашата област отново ще имат представители и всички ние ще се гордеем, както някога, с техните постижения…Струва Ви се невъзможно ли? Ами то и преди 15 години никой не предполагаше, че Разград ще бъде хегемон във футбола, но ето че стана. Защо пък да не си помечтаем и за нови олимпийски успехи?
