Инж. Колев, скоро слeд като оглавихте ДЛС „Воден – Ири Хисар“ предприехте стъпки за подобряване и увеличаване на популацията на зубри в стопанството. Колко наброява стадото днес?
В момента във Воден има зубри, колкото никога не имало в историята на стопанството. За да стане по-ясно, е необходима малко ретроспекция. През 1961 година те са били едва пет, през 90-те години броят им е достигнал до 88, което е наложило част от екземплярите да бъдат разселени във Велики Преслав, както и в Румъния. В резултат на бракониерство и други процеси, през 2014 година, когато аз дойдох да работя във Воден, имаше едва седем зубъра. Затова и през 2017-та внесохме 10 броя от Полша и Швейцария по Програмата за реинтродукция на вида в Европа. В резултат на това намаля смъртността при малките, която по-рано беше голяма заради близкородственото кръстосване. Сега зубрите в стопанството са общо 90, като всяка година се раждат и оцеляват по 10-12 малки. Местообитанието е на предела си, стадото вече е твърде многобройно – това са големи животни, газят, нужна им е много храна, при тази численост могат да нанесат големи щети на гората, нивите и прочее. Затова работим усилено по въпроса да започнем разселването им. Предстои в идните месеци да подпишем споразумение с Фондация „По-диви Родопи“. Тя е част от паневропейската инициатива за възстановяване на дивата природа в Европа – Rewilding Europe или По-дива Европа, която развива дейност в десетки държави на континента. Идеята е с тяхна помощ да ловим живи нашите зубри и да ги разселваме на други места, нещо което, както вече казах се е случвало за последно през 90-те години. Надявам се още тази есен да допринесем за присъствието на България в дивата природа на Европа. Ще поддържаме стадо от около 80 животни, а останалите ще продаваме. Това ще е и голям приход за стопанството, защото много малко са местата, които могат да се захранват с живи зубри. Създали сме и практика да се отстрелват срещу заплащане един-два от най-старите мъжки, на които им предстои да умрат по естествен път. Приходите отиват за поддръжка и изхранване на стадото.
Възнамерявам и да подменяме екземпляри, за да не се стигне отново до смесване на кръвните връзки. Доколкото ми е известно, от „По-диви Родопи“ вече са внесли зубри в Кърджали, така че ще потърсим възможност да вземам оттам. Всъщност, в Полша има племенна книга на вида и оттам много лесно могат да се проследят родовите връзки на зубрите в Европа, които днес са вече хиляди. Бих казал, че това е изключително добра тенденция, защото последният див зубър е убит през 1916 година. Любопитно е да се знае кой започва възстановяването на вида. След Първата световна война е имало едва няколко десетки зубри. Инициативата за това да започне работа по увеличаване на популацията им е на нацисткия военен лидер и близък съратник на Хитлер Херман Гьорниг.
„Воден – Ири Хисар“ от десетилетия е известен с отличните си благородни елени. Как се развива в момента стопанството в това направление?
Част от успехите на Воден в последните години са свързани именно с трофеите от благороден елен. Допреди няколко години разчитахме на стара слава. Европа и гостите ни от чужбина очакваха много, но истината е, че ние не успявахме да покрием тези очаквания.
В резултат на целенасочена работа, през 2021 година отстреляхме трофей, който бе оценен от международното жури на 258 точки. Такъв резултат не е постиган повече от 30 години.
Световният рекорд, който също е поставен в България, е 273.6 т. Той остава ненадминат вече над 30 години. Всички рога, оценени с над 250 точки се смятат за капитални, много ценни и са рядкост. А ние и миналата година имаме такива, с малко по-ниска оценка от тези през 2021 г. – 254 точки, но пак трофейни.
Тези резултати са изключително сериозни и заслужават внимание, защото ако до 90-те години целият държавен ресурс е бил впрегнат в опазването и развитието на ловните стопанства, да не говорим какви наказания е имало за бракониерстване, днес нещата се случват много по-трудно. И определено са свързани с много повече труд и усилия.
Как тези резултати се отразяват на интереса към трофейния лов във Воден?
2021 година, в която рогата на наш благороден елен бяха оценени на 258 точки, съвпадна със Световното ловно изложение в Будапеща. Там ние участвахме именно с този трофей и бих казал, че с него върнахме България на европейската ловна карта. Последните две изложения на паднали рога, които вече няколко години Воден традиционно организира, бяха посетени от доста чужденци, професори от Германия, Сърбия, Северна Македония. Те сами ни потърсиха, за да попитат дали могат да посетят събитието. Това, мисля, е показателно за авторитета, който сме изградили.
По отношение на интереса към трофейния лов във Воден мога да кажа, че графикът ни е запълнен до края на 2025 година. При нас вече идва да ловува собственикът на немския концерн за CLAAS, който е един от лидерите на световните и европейски пазари на земеделска техника. Още нещо – собственикът на BMW се е записал за трофеен лов при нас за следващата година. Имахме и запитване от престолонаследника на Белгия, разбира се, официално, през протокола му. За съжаление заради друг неотложен ангажимент, който му възникна в уговореното време, той не успя да дойде, но само по себе си това говори достатъчно за стопанството ни и как то се котира вече в Европа.
Това е доста скъпо удоволствие, от него ли идват най-големите приходи на Воден?
По ловна линия трофейният отстрел е най-големия приход. Най-много средства обаче в стопанството влизат от дърводобива, като наред с това запазваме и социалните си функции, осигуряваме дърва за огрев на над 4000 местни домакинства. Дори и след като пазарът на дървесина се сви, оставаме стабилен партньор.
Друго основно приходно перо ни е земеделието, но тази година бяхме доста затруднени заради трайното засушаване. Добивите намаляха. В същото време бяха въведени едни промени в законодателството, заради които изгубихме 700 000 лева. Тъй като не сме самостоятелно юридическо лице, а сме към Северноцентрално държавно предприятие – Габрово, не можем да кандидатстваме за европейски средства, например по Програмата за развитие на селските райони. Ние като самостоятелна единица отговаряме на условията, но но тъй като сме част от предприятие с по-голям териториален обхват, ръцете ни са вързани и това е голям минус за нас във финансов аспект. Настоящият министър, който е бивш шеф на Фонд „Земеделие“ взе въпроса присърце, но аз лично нямам много надежда и позитивни очаквания. Тези законодателните промени са свързани с Плана за възстановяване и устойчивост и процедурите, които трябва да се минат, за да се промени нещо, са изключително сложни. Затова и бързо преразгледахме приоритетите си в земеделието – заложихме на есенни култури и на естествени торове. От една страна, това ни спести около 300 000 лева разходи за тор, тъй като я вземаме като отпадък, безплатно от стопани, на които не е нужна. В същото време получаваме по-качествени био продукти. Продукцията продаваме на търгове, а средствата отиват за подхранване на дивеча. Добра практика е, че го подхранваме разнообразно и целогодишно, не само през зимата, както и че поддържаме запасите от дивеч до допустимите. Всичко това го държи в гората, за да не нанася вреди в нивите, проблем, който съществува на други места. При нас има минимални щети.
Освен че допринасяте за туризма в региона, имате последователна политика по линия на екообразованието на подрастващите. Каква е равносметката?
Работим много в областта на горската педагогика, която е особено важна за културата и познанията на децата за околната среда. Около 400 деца минават годишно на еднодневни посещения при нас, а от 2018 година насам домакинстваме и на децата от инициативата „Еколято“. Наистина много държа на това направление, толкова, че вече имам в екипа си 4-5 души, които завършиха специален курс за работа с деца. Ежегодно имаме представители на конгреса на европейските горски педагози, на който тази година домакин ще е България.
През 2025-та пък ще посрещнем годишната среща на Съюза на европейските лесовъди, като част от мероприятията ще са във Воден. Предвидили сме посещения за гостите до Свещарската гробница и други културно-исторически забележителности в региона. В този смисъл, смятам, че имаме още един принос да бъдем забелязани в Европа.
Как тези финансови препятствия, за които разказахте, се отразиха на стабилността на стопанството?
Да, в резултат на свития пазар на дървесина и промените в закона, приходите намаляват. Да не забравяме и инфлацията. Направихме известни съкращения, но въпреки това над 100 души продължават да работят и в момента във Воден, при това и да си получават навреме и в пълен размер заплатите. Като се има предвид, че сме изцяло на самоиздръжка, че плащаме тарифни такси на държавата и т.н., бих казал, че се справяме доста добре.
До неотдавна имахте сериозен проблем с бракониерите. Стои ли той още на дневен ред?
Докато ни има нас, ще има и бракониери, но независимо от това мога да кажа, че ситуацията вече е доста по-спокойна. Причините за това са комплексни. Дивеч за отстрел вече имат и сдруженията, включително издават разрешителни за индивидуален лов. Второ, продаваме достатъчно дивечово месо – около 15-20 тона годишно, предполагам и заради това интересът към бракониерството понамаля. Останаха само тези, които го правят за адреналина и трофеите. Но пък имаме вече и осъден бракониер, който получи условно наказание след споразумение и дори възстанови щетите. Това е още една стъпка напред, за което заслуга имат прокуратурата и областната дирекция на МВР, които винаги ни съдействат.
Когато дойдох да работя във Воден, си бях поставил две цели – да вдигна трофейната стойност на рогата ни от благороден елен на над 250 точки, както и да бъдат спрени най-изявените бандити, които бракониерстват в стопанството. Постигнах ги и двете. А заедно с екипа ми постигнахме и надградихме в доста други посоки.
И последно, в какво състояние е инфраструктурата и по-конкретно пътищата, които водят към Воден?
Благодарение на директора на Областното пътно управление инж. Людмил Янев, най-разбитата част от пътя от Малък Поровец към административната сграда, беше асфалтирана. Той е доста дълъг, но имаме надежда и уверения, че скоро ще бъде отделен ресурс за още един участък от него.
Мила КЮЛЮМОВА
