В периода след Освобождението /1878 г./ до 1944 г. като цяло държавата покровителства Българската православна църква в нейната религиозна дейност и в усилията ѝ за съхраняване на християнските ценности. След войните в началото на ХХ век под благотворителна дейност се разбира „планомерна /организирана/ евангелско-социална дейност“. Православната църква играе значителна роля чрез грижата за социално слабите, събирането на помощи, чрез личната благотворителна дейност. На някои места се появяват християнски приюти, обикновено по инициатива на православните християнски братства. В навечерието на Втората световна война главната грижа са децата – детски летовища, ученически трапезарии, коледни елхи и др. Църквата има активно участие и в дейността на други благотворителни организации – Червен кръст, Съюз за закрила на децата.
Православното християнско братство в Разград е създадено на 19 декември 1926 г. По своята същност Братството облича в организационна форма дейността на Църквата. През месец август на следващата година то става член на Общия съюз на Православните християнски братства в България.
Братството води богат и разнообразен живот и често на своите заседания взема решения за подпомагане на нуждаещите се. В началото на всяка година определя суми, които ще бъдат раздавани като помощи на бедните по повод на големите християнски празници Рождество Христово и Възкресение. Факт е, че тази дейност е налице – всяка година. Братството наброява 90 членове през 1933 г. Счетоводството се води изрядно и съдържа информация за направленията, в които Братството развива дейността си. Сумата, постъпила в касата през 1932 г. като дарения, е 3000 лв. За 1933 г. в бюджета са предвидени 4000 лв. за помощи и благотворителност. Определени са бедните членове, които са освободени от членски внос. Има много такива, които нямат възможност да плащат вноски, а имат горещо желание да посещават беседите. По случай празника Възкресение Христово например, през 1933 г. са определени 16 души, които получават помощи в размер на 50 или 100 лв.
И в следващите години тази дейност не прекъсва. Въпреки скромните средства, с които разполага братствената каса, настоятелството решава да бъде отворена трапезария за бедни ученици, в която да се хранят в началото шестима ученици, които да получават сутрешна закуска. При увеличаване на приходите на Братството впоследствие се предвижда трапезарията да се разшири и да се дава обяд.
Друга инициатива е да бъде проверявано материалното положение на бедните и да преценява нуждите на всички, признати за бедни от общината. За 1936 г. например са осъществени „70 подпомагания по домовете в натура за около 6000 лева“. За 1937 г. данните сочат, че 100 семейства са подпомогнати в натура /храна, облекло, топливо/ за 10 000 лв. Друга помощ се дава под формата на парични средства, помощи при венчавки и погребения за 5 000 лв.
Надеждите на Братството са свързани с постъпления на повече средства като пожертвования от гражданите за подпомагане на бедните, така че нито един от тях да не остане без да получи нещо и по най-целесъобразен начин. Така се прави и картотека на бедните при общината и при Братството.
В документацията на Православното християнско братство се съдържат отчети за приюта „Добрий Самарянин“. Открит на 15 август 1935 г. като Общински приют за недъгави и старци, той се издържа преди всичко със средства от Комитета за обществено подпомагане, общинския бюджет, но и от Братството. Последното води подробна информация за приюта, като отбелязва не само средствата за издръжка, но и движението на питомците. Това показва, че християнската организация обръща сериозно внимание на тази своя дейност. Годишната издръжка на един питомец възлиза на 4500 лв. С решение № 5 от 22 февруари 1936 г. Общината одобрява решението на Комитета за обществено подпомагане и предава приюта с целия му инвентар на Братството „Свети Николай“.
Председател на Православното християнско братство през 1938 г. е свещеникът Янко Ст. Бъчваров. За 1941 г. заведението за обществено подпомагане приют „Добрий Самарянин“ се помещава в жилищна сграда на първи етаж с площ 210 кв. м, постигнато с участието и на Братството.
Настоятелството се вълнува и от един друг проблем – „като има предвид слабия пласмент на религиозна книжнина у нас, която най-добре подпомага нравственото и религиозно възпитание и като провери, че членовете на братството вместо да се увеличават, намаляват“, решава веднага да направи абонамент за подбрани религиозни книги и списания. За целта е гласувана по-голяма сума в бюджета. Възложена е задача на всеки от членовете да проявява трескава дейност за записване на нови членове, „подходящи за братствена дейност“. Осигуряването на литература също е част от благотворителната работа на църквата.
Културно-просветната дейност включва и изнасяне на беседи. На 22 януари 1935 г. по предложение на Сава Д. Попов събранието е посветено на проблема „Начини и средства за пробуждане на по-голям интерес на гражданството към Братството и засилване дейността на последното“. В заключение са взети решения да бъдат поканени лица, които имат необходимата подготовка, за да изнасят беседи. В града да бъдат поканени писмено известни със своята религиозност граждани и гражданки да се запишат за членове на Братството и да посещават редовно беседите му.
На общото събрание на 10 февруари 1935 г. деловодителят на Разградското църковно настоятелство Иван Илиев изнася духовна беседа „Да търсим и намерим Христа“, която предизвиква оживени разисквания. Само след седмица /17 февруари/ е изнесена беседа, слушана от 70 души – членове и гости. На 24 февруари бившият секретар на Св. Синод и преподавател в Духовната семинария Христо Попов /от София/ говори на тема „Силата на молитвата“. Присъствието му в Разград е наситено с изнасяне на сказки пред гражданството. На 23 февруари в салона на читалище „Развитие“ беседата е със заглавие „Кандилцето ни да не угаснува“. На 24 февруари в църквата говори „За блудния син“. На 25 февруари в салона на читалище „Развитие“ изнася две беседи – „Вървим ли към обнова?“ и „Как да спасим децата“. Изнесените беседи се радват на масово посещение. Залата едва побира слушателите, много граждани се връщат поради претъпкания салон.
Грижите, които полагат православната църква и Православното християнско братство за миряните, естествено оказват влияние върху тяхната психологическа нагласа. Показателен е случаят с Донка Петрова Димитрова /Котленката/, живееща в Разград, квартал Варош, която дарява своя имот на църквата. Тя членува в Братството и през 1934 г. декларира желанието си да дари собствения си двор, намиращ се на бул. „Цар Борис ІІІ“ /днес ул. „Княз Борис“/, в който има къща с няколко стаи. Волята й е докато е жива, да използва доходите от нея за своята прехрана. Ако заболее, Братството да поеме грижите за лечението ѝ и да използва доходите от къщата. След смъртта ѝ да поеме ангажиментите по погребението и поставянето на паметник.
От протоколите от 3 и 6 февруари 1935 г. става ясно, че година след декларирането Донка Петрова е починала и настоятелството става собственик на двора ѝ с нотариално прехвърляне. Има идеи там да бъде построен дом за братствени събрания, но няма данни те да са осъществени.
Оценката в протоколите е следната: „Този жест е чисто християнски и го прави с едничката цел да подпомогне Братството, за това намери за уместно да изкаже горещи благодарности на дарителката, затова реши: приема с благодарност дарението и упълномощава председателя свещеник Ан. Попов да изповяда и приеме пред Разградския околийски съдия дарението…“.
В една публикация на в. „Разградско слово“ от 9 юли 1927 г. църковното настоятелство при храма „Св. Николай“ в Разград отправя сърдечна благодарност към Димка Н. Трифонова, която на 20 юни с.г. известява, че в изпълнение на завета, оставен от покойния ѝ съпруг Нако Трифонов, желае да направи дарение на църквата, състоящо се от „16 масивни дюкяна под един покрив, находящи се срещу градската баня“. Настоятелството веднага приема дарението и на 5 юли са извършени всички формалности и е оформен нотариалният акт. От този ден църквата става пълен собственик на посочения имот. Има и едно друго условие – в желанието си да подкрепи просветното дело на читалище „Развитие“, дарителката задължава църковното настоятелство да отдели от прихода на дарения имот сумата от 100 000 лева и да я внесе в полза на фонда „Постройка нов читалищен салон“. Разградското църковно настоятелство изказва голяма благодарност и оценява жеста като „високохристиянски и хуманен жест на щедра дарителност“, който да послужи като добър пример „на мнозина за подражание в делото на благотворителността“.
Макар да липсват много богати традиции в областта на благотворителността в града ни, все пак се вижда взаимността при осъществяването ѝ. Дарителството в двата посочени случая има различни измерения. В първия случай се вижда, че става въпрос за една благородна и духовно извисена личност, осъзнала високата стойност на своя жест. Във втория случай става въпрос за човек, който е импулсиран от собствения си финансов напредък. Но и двамата носят духовни и материални блага за града ни.
Въпреки всички проследени дотук дейности на църквата /а те са проследени дотолкова, доколкото има информация в протоколите на Православното християнско братство/, като цяло не би могло да се каже, че са големи успехите ѝ в благотворителното дело до 1944 г. Политическата промяна заварва Българската православна църква със слаби традиции в благотворителността. Промяната във властта променя и държавната политика по отношение на православната църква. Няколкото последователни стъпки, които комунистическото управление предприема, водят до постепенното ѝ изолиране от държавата. Редица политически причини налагат отделянето на църквата от държавата – премахване на вероучението от учебната програма /1944-1947 г/, въвеждането на гражданския брак като единствено законен /1946 г./.
Църквата брани с достойнство благотворителните си дейности. Въпреки че през 1946 г. чрез закона за бюджета са спрени средствата, които православната институция получава за благотворителни дейности, а също е закрита и съществуващата към Св. Синод каса за обществено подпомагане, тя организира със собствени средства подобни инициативи.
В използваната документация не се съдържа информация и за това докога съществува приютът „Добрий Самарянин“. Вероятно той е закрит около 1946 г., когато по места са отнети едно по едно църковно-благотворителните заведения.
Последната сериозна стъпка е лишаването от правото на благотворителна дейност чрез утвърждаване на държавен монопол върху това – 1947 г. През същата година Св. Синод учредява Стопанско-благотворителен съвет със задача да осигурява материално-благотворителната работа на Църквата с председател Врачанския митрополит Паисий. В литературата не се посочват данни за развитие на дейност от негова страна, но се разширяват посегателствата от страна на държавата срещу благотворителните църковни заведения. На много места пионерските лагери са разположени в манастирските колонии, което противоречи на религиозния им дух – в Къпиновския, Плачковския и в Килифаревския манастир.
С приемането на новата конституция цялата благотворителна дейност е иззета от Църквата и става монопол на държавата. Водена от външнополитически съображения, властта прави известни изключения по отношение на другите вероизповедания, но това продължава само до приемането на Закона за изповеданията /24 февруари 1949 г./ Така че в следващите десетилетия фактически Църквата е лишена от религиозната си същност.
След 10 ноември 1989 г. тя отново заема своето място в обществения живот. Трите основни стъпки, които държавата прави през 1944-1947 г. за нейното отделяне, сега се оттеглиха по своя ред. Вероучението беше въведено в училищата като свободноизбираема подготовка, т.е. ученикът и родителят правят своя избор. Църковният брак също е въпрос на личен избор. Само благотворителната дейност не трябва да бъде лишена от широка социална основа. А обществото реагира с топли чувства и признателност на всеки благороден жест, независимо от размера и вида му.
Нели НИКОЛОВА
Б.ред. Тази статия е публикувана и в излязлата неотдавна книга на Нели Николова „С мъдростта на миналото в светлината на бъдещето“. Сборникът с исторически материали за миналото на Разград може да бъде купен в Регионалния исторически музей и книжарница „Светлина“.
