Преди 100 години Лудогорието като историко-географска и етнографска област, известно тогава под името Делиорман, се появява на олимпийската карта чрез двама наши колоездачи.
За първи път този спорт позволява те, абсолютно неизвестни дотогава, да вземат участие в Олимпиадата в Париж през 1924 година. Но как се стига дотук?…
На 4 май 1905 година е основано колоездачното дружество в Разград. То става веднага член на Българския колоездачен съюз и е заемало едно от първите места по участия в състезанията, организирани от съюза.
Разградското колоездачно дружество строи с доброволни средства и труд през 1907-1908 г. землен (пръстен) колодрум в рамките на изграждащия се тогава градски лесопарк. За неговото откриване дружеството организира голям събор, на който са поканени гости и състезатели от Варна, Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Плевен, Попово, Русе и Шумен.
Имало е години, когато в разградското колоездачно дружество са членували по 140-150 колоездачи.
Понеже се е смятало за едно от най-стабилните във финансово отношение дружества, при това с много силни състезатели, Българският колоездачен съюз му поверява да проведе контролните надбягвания за определяне на българските колоездачи за предстоящата
Олимпиада във френската столица
От 6-ти до 12-ти май 1924 година всички хотели, ханове, празни (свободни) помещения в Гарнизона на 19-ти пехотен полк, плюс някои класни стаи в училищата, подслоняват над 1000 колоездачи, треньори, техници и съдийски комисии. Най-много са гостите от градовете Варна, Русе и Шумен, ползвайки влаковите композиции по жп линията Русе – Варна.
Коментирало се е, че даже по времето на есенния панаир в града ни не е имало такова човешко стълпотворение. Разград се е „пукал по шевовете“…
Провеждат се предолимпийски състезания на колодрума, както и два пробега – до Шумен и до Попово. На тези състезания се налагат разградските състезатели Георги Абаджиев и Борис Димчев. Следва и друго предолимпийско състезание – в София, също на шосе и колодрум, където отново заемат водещи места и в крайна сметка двамата разградчани са утвърдени за участие в Париж – Димчев на писта, а Абаджиев на шосе..
На 23 юли 1924 г. се провежда състезание на 188 км на шосе – Г. Абаджиев участва индивидуално и е 53-ти, а другият български участник Михаил Клайнер е 57-ми. На Municipal Velodrome в Париж в датите за старт на 26 юли (спринт на писта) участва Борис Димчев. За него в протоколите пише, че е елиминиран в квалификациите на първия кръг. Участвал е в трета серия в компанията на Wally Coppins (Aвстралия) и Willy Falck Hansen (Дания). В отборното състезание на шосе Георги Абаджиев, Атанас Атанасов, Михаил Георгиев, Михаил Клайнер започват състезанието, нo не финишират.
Берлин, 1936-та
През 1936 година пък се провежда Олимпиадата в Берлин. Шосейният ни отбор е излъчен след целогодишно участие на кандидатите в многобройни квалификационни състезания.
Назначеният треньор на тима, италианецът Цезар Морети, има решаващата дума за определянето на състезателите. Той поема пред ръководството Българския колоездачен съюз отговорността отборът ни на 100 километра да се класира в първата десетка.
В надпреварата на шосе българският квартет, начело с капитан Марин Николов Хаджижеков, се класира на девето място от завършилите 29 тима. Отпадат по маршрута 6 състезателни четворки.
Как протича 100-километровият пробег?
До края на първите 70 километра нашите яздят повече от превъзходно, защото се движат в първата шестица. За съжаление, след това претърпяват 4 аварийни ситуации, т.е. технически повреди, които ги забавят. Регламентът е бил всеки отбор да пресече финалната линия в пълен състав.
Капитанът на българския отбор Марин Николов е роден през 1901 година в разградското село Пороище. Той е един от най-големите български колоездачи преди 1944 година, а и за всички времена. За жалост, след преврата на 9 септември 1944 година е арестуван и изчезва в неизвестност, т.е. убит е без съд и присъда. Бил е скромен служител в полицията във Варна, шофьор на началниците. Най-вероятно е бил убит, за да не разкрие комунистите провокатори, които е виждал да се срещат с возените от него полицейски шефове…
Олимпиадата в Рим
Идва 1960 година и във Вечния град Рим стъпва недокланчето Бончо Новаков. Като пистов състезател на ФД „Локомотив“ /София/ е определен да вземе участие в Олимпиадата на Ботуша.
В пресявките на двойки на бързина се налага над трима конкуренти, а отпада от французин, който след това печели бронзов медал в тази дисциплина.
В края на материала ще трябва да се спомене и това, че през 1952 година за Олимпиадата в Хелзинки в българският проектоотбор е бил включен и разградчанинът съгражданин Стоян Георгиев, състезател на „Торнадо“ /София/.
Поради финансови проблеми /колоезденето тогава е минавало все още за един от скъпоструващите спортове/ шестимата ни колоездачи, от които двама пистови и четирима шосейни състезатели, не заминават за Финландия.
Така българското колоездене взема участие в три олимпийски надпревари – Париж, Берлин и Рим. За наша гордост, радост и чест в тях имаме четирима състезатели от родното ни Лудогорие.
Христо ВАСИЛЕВ – АНТИМОВСКИ
