Историята на „Железни струни“ сочи, че в Разград винаги е имало будни, даровити и ентусиазирани младежи. В началото на 20-и век в гимназията съществува таен мъжки певчески хор, ръководен от Боян Пенев, бъдещия голям литературен изследовател и критик. Ето един епизод от дейността му. Освен работническия марш на Емануил Манолов, Боян Пенев създава композиция по свой текст и музика, също работнически марш. Обаче след няколко изпълнения, с мълчаливото съгласие на автора, той е премахнат от репертоара на хора. Епизодът е по спомени на Марко Сапарев.
По-късно абитуриенти и млади чиновници заговарят да се основе певческо дружество, каквито имало няколко в страната и така тайният хор да стане вече явен. И през 1904 година, на 23 април, е създадено певческо дружество „Железни струни“ с 28 основатели, ученици и млади чиновници.
Общоприета практика след създаването на читалищата е към тях да се раждат хорови, театрални, симфонични състави. Такава е практиката и в Разград. Но „Железни струни“ се ражда като самостоятелен културен институт. Защо не към читалището – може само да се гадае. Може би защото младостта иска да бъде свободна, да не се влияе от авторитети, сама да открие Америка. Всяка младост открива своята Америка…
А може би поради предизвикателството, свойствено пак преди всичко на младостта, да се хвърли искра в „глухото, тягостно провинциално ежедневие“, според спомените на един от основателите Марко Сапарев. „В нас гореше силно желание за ползотворна работа, водена искрено, вдъхновено, с много обич, твърда воля и младежки ентусиазъм…“, продължава спомените си Марко Сапарев.
Впрочем, още през ваканцията на 1903 г. най-запалените младежи се събират да свирят на мандолина и китара и тогава Марко Сапарев предлага името на бъдещото певческо дружество да бъде „Железни струни“. Всички го възприемат като превъзходно. Името е заето от една новела на поета Стоян Михайловски.
Пръв диригент е Коста Бърнев, който скоро след основаването на дружеството отива в Школата за запасни офицери в Княжево. Тогава хорът се ръководи от Максим Стоянов.
В непубликувания труд на Крум Денев „Разград и неговото музикално минало 1844-1944“, съхраняван в Държавния архив, авторът посочва: „Няма къща в града, където да няма млади хора – чиновници, ученици, обущари, дрехари /панталонджии/, печатари, железари, домакини, писари, машинописки и пр., които да не са членове на „Железни струни“ от основаването му 1904-1920 г.“
Първото бойно кръщение е участието в честването на 35-годишнината от основаването на читалище „Развитие“ На него хорът изпълнява четири пиеси – „Пляскай, пляскай, море Адрианско“ от Хайдрих, „Китайски марш“, „Китка от български песни“ от Ангел Букорещлиев и „Лека нощ“ от К. Машек.
И не може да бъде иначе във взаимоотношенията на двата културни института – стожери на духовността в Разград. Много по-късно един от изявените диригенти на хора Евстати Димчев ще напише в спомените си: „Цялата своя дейност „Железни струни“ развива ръка за ръка с читалище „Развитие“.
През 1905 г. напускат някои от най-опитните хористи и на тяхното място идват гимназистите Илия Бърнев, Крум Денев и други. През септември същата година се завръща от ШЗО и диригентът Коста Бърнев.
Закипява бурен творчески живот. Изнасят се по няколко концерта годишно. Хорът участва във всички градски културни прояви.
Явява се необходимостта от създаването на смесен хор. Това се оказва трудна задача – трябва да се преборят с отживелите разбирания за ролята на жените в обществения живот. И тази трудност е преодоляна – най-напред хористите записват сестрите или жените си за хористки, така идват и други жени.
На 20 януари 1907 г. е първият концерт на смесения хор. Вестник „Разградски новини“ пише на 26 януари, че хорът се състоял от 70-80 жени и мъже и че концертът е бил „повече от блестящ“.
През 1909 г. „Железни струни“ прави опит да обедини музикалните сили в града, но ръководството на любителския струнен оркестър не се отзовава. Така настоятелството на певческото дружество решава да създаде свой струнен оркестър. На 11 декември 1910 г. вестник „Млада България“ съобщава за решението да се достави пиано и да се състави секстет, който да послужи за основа на бъдещ пълен оркестър при дружеството. Пианото е било вече доставено – подарък от бакалското дружество в града.
През 1911 г. е закупен и комплект струнни и медни инструменти и още същата година се поставя началото на малък оркестър от около 18 души при дружеството под диригентството на капелмайстора Трифон Сербезов. Вестник „Млада България“ на 24 ноември 1911 г. пише, че репетициите се провеждали всеки понеделник и четвъртък от 20 до 22 часа.
Един критичен отзив се чете във вестник „Млада България“ за концерт на дружеството на 13 август 1911 г. В него се атакуват някои от изпълненията, но в бележка на редакцията се подчертава, че мнението на мнозинството слушатели било, че концертът бил задоволителен.
В репетиции и концерти, а и във войни, в които членовете на дружеството били мобилизирани, идва 1914 година. Отпразнуван е тържествено 10-годишният юбилей на „Железни струни“ на 15 май. Дадено е, както пише вестник „Гражданско съзнание“, едно разкошно по своята програма утро в полза на читалището. Всички номера от програмата с изключение само на два били изпълнени много добре. След това членовете на дружеството се отправят на излет, изпълнен с много песни и веселие.
Но в Балканската война, при Люлебургас е тежко ранен диригентът на хора Коста Бърнев. През 1915 г. той умира.
Критична бележка се появява на 13 май 1915 г във вестник „Гражданин“. В нея се обвиняват в симптоми на анемичност и вехнене „Железни струни“. Отбелязват се наличие на разединение на музикалните сили, незаинтересованост, защото всеки с малко-малко музикално образование се мислел за български Бетовен или Моцарт и за удовлетворение на своето музикално тщеславие странял от колегите си и работел отделно не за музикалното дело, а за себе си и за личните си интереси.
Доколко е обективна тая бележка, сега не може да се прецени, но все пак отсъствието на диригента Коста Бърнев е било забележимо. Идва и Първата световна война, която ангажира мъжкото съсловие. Периодът е труден за дружеството и след войната. Сменят се много диригенти…
Ново хубаво бъдеще започва със завръщането на Илия Бърнев в Разград през 1920 г. И на 3 февруари 1923 г. може да се прочете във вестник „Разградско слово“, че концертът на музикално дружество „Железни струни“ подготвян от дълго време, надминал дори строгите изисквания на част от публиката. Певческият хор постигнал успеха под вещото ръководство на г-н Кочетов.
Трябва да се подчертае, че от 1919 г. е член на дружество „Железни струни“ и хорист Христо Чехларов, който от 1932 до 1945 г. е председател на настоятелството на „Железни струни“. От 1920 г. е хорист Евстати Димчев, който от 1934 г. е диригент на хора. От 1923 до 1946 г. е бил хорист Георги Бозаджиев, който по-късно е бил диригент, и,помощник-диригент на хора.
За концерти и други изяви пише „Разградско слово“. През 1928 г. е изнесен Шубертов концерт по случай 100 години от смъртта на композитора. За значението му говори д-р С. Брашованов от София. Оркестърът е бил дирижиран от Илия Бърнев, а хорът – от Венеслав Попов.
През 1932 г. дружеството изнася традиционния си концерт, посветен този път на композитора Феликс Менделсон Бартолди. Имало е беседа за живота и творчеството му. Дирижирал е Илия Бърнев.
На втория ден на Коледа същата година музикалното дружество изнася с добър успех концерт. Тук за пръв път се говори за качествата на гласа на ученичката Надя Бърдарова. След като прави разбор на хоровите и струнните изпълнения „Разградско слово“ отбелязва: „Железни струни“ доказва, че работи планомерно и с амбиция за музикалния развой на града. От лицата, които влизат в неговия състав, може да се види, че дружеството печели симпатии на културното гражданство, което заслужено му оказва внимание и подкрепа“.
Дружеството посещава с концерти и с. Калово /Дянково/, докъдето отива и се връща пеш, Кубрат, Варна и други населени места. Концертът в Кубрат през 1934 г. е бил две вечери, първата с произведения на европейски композитори, а втората с български народни песни. Концертът във Варна през 1937 г. е бил истинско тържество за всички разградчани, живеещи в този град. Хорът е участвал и при изпълнението на литургията в Катедралната църква, която се предавала по Радио Варна. Дирижирал е Г. Бозаджиев.
За концерт в Разград пише капелмайсторът Дим. Кильовски на 16 януари 1937 г. в „Разградско слово“. С отлично изнесената програма хорът показал превъзходна музикална дисциплина, вещина и зрелост. Най-големият дял за издигането на хора на тая висота се падал на диригента Евстати Димчев. Изказва се мнението, че хорът, подпомогнат от един добре уреден оркестър, би могъл да изнесе с голям успех не само концерти, а и оперети и по-леки опери.
И хорът наистина изнася оперетата „Кармозинела“ от В. Холандер. Диригент е бил Венеслав Попов, режисьор Ангел Попов-Гришата, хормайстор Борис Филков. Във вестника има съобщение на 25 септември 1935 г., че се подготвя усилено от музикалното дружество операта „Гергана“, но само толкова, няма никакво друго съобщение.
На 9 септември 1934 г. дружеството отпразнува своя 30-годишен юбилей. Вечерта преди концерта почетният председател на „Железни струни“ Димитър Бъчваров открива тържеството. Беседа, в която обрисува музикалния живот в града от Освобождението, а също и на дружеството от 1904 г. до 1934 г. изнася А. Балканджиев. За почетни членове на дружеството са провъзгласени останалите живи негови основатели. Мъжкият и смесеният хорове изпълняват с голяма вещина много български и чужди песни под диригентството на Евстати Димчев. Вестникът, който описва тържеството, заключава, че концертът е бил от най-добре изнесените дотогава.
Музикалното дружество се сдобива и със свой химн по текст на бившия хорист Димитър Загорски и музика на композитора Михаил Шекерджиев.
Неуморно се работи и по решението, прието още при честването на 10-годишния юбилей на дружеството – да се основе фонд за постройка на музикален дом. През 1930 г. е създаден фонд „Постройка на музикален дом“. Благотворителят Димитър Бъчваров закупува сградата на бившия евангелистки дом и я предоставя на музикалното дружество.
През годините се редят концерти за набиране на средства във фонда. В брой 544 на „Разградско слово“ може да се прочете, че комитетът за постройка на музикален дом е решил през пролетта да започне строежът. Музикалният дом щял да има зала за спявки, зала за репетиции на оркестър, библиотека, канцелария и др. Комитетът правел всичко възможно до пролетта да бъдат събрани необходимите средства. В скоро време предстояла да се проведе голяма литературно-музикална вечер с богата томбола. А през 1938 г., на 26 февруари, „Разградско слово“ пише за годишното събрание на „Железни струни“. Председателят на настоятелството Христо Чехларов заявява, че проектът за сградата на музикалния дом се работи и средствата за постройката били вече осигурени.
На 12 септември 1938 г. „Разградско слово“ съобщава, че на 4 септември е положен основният камък на новостроящия се музикален дом. При стечение на множество граждани бил отслужен водосвет. Присъствали всички официални лица. Хористите били облечени във формени блузи. Официалните лица, членовете основатели и членовете на настоятелството се подписали в акта, който бил вложен в бутилка заедно с монети и брой на вестник „Зора“ и зазидана в централната бетонна колона.
И така идва 5 май 1940 г., когато е тържественото освещаване на новия музикален дом, построен след 36 години упорит труд и ентусиазъм. В църквата „Св. Николай“ са отслужени тържествена литургия и панихида за починалите основатели на „Железни струни“. Множеството се отправя към новата придобивка въпреки проливния дъжд. Тържествен водосвет отслужва русенският митрополит Михаил с участието и на хора, дирижиран от бившия диригент Евстати Димчев.
Реч държи митрополитът с благословия към всички и към дарителите Екатерина и Димитър Бъчварови. Следват поздравления от кмета Генчо Христов и представители на различни организации. На всички поздравления отговаря председателят на музикалното дружество Христо Чехларов. Прочетени са 35 поздравителни телеграми. На всички отговаря дарителят Димитър Бъчваров, подарил над 400 хиляди лева за строежа. Помнят се думите му: „Този дом не е за мене, а за всички“.
Така завършва един плодотворен период за музикално дружество „Железни струни“, един възходящ творчески път, един значителен разцвет. В новото време, което идва, предстоят нови върхове, нови завоевания. За благото и културния развой на Разград и неговите граждани. Хористите ги вдъхновява винаги мисълта в песента „Родна песен нас навек ни свързва“.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
