Още в годините след Първата световна война в разградската преса се появява мнение, че единствената църква е недостатъчна за християните.
Вероятно в тези години това не са единични случаи. В Държавен архив – Разград се съхранява документацията по дългата полемика по въпросите дали има нужда от втора църква и къде да бъде изградена тя. В посочената Преписка сведенията за създаден „Фонд постройка нова църква“ са от 1930 г. А броят на в. „Разградско слово“ от 13 април 1929 г. съобщава, че е създаден Комитет за постройка втора църква в града с председател свещеник А. Хубанчев: „Същият е излязъл с апел към благодетелни граждани за материална и морална подкрепа. Подкрепяме и ние горещо апела на комитета“.
Следователно комитетът е формиран още през месец април 1929 г. Градът ни по това време наброява 10 000 християни, които се черкуват в една църква.
Голяма част от разградската общественост одобрява идеята, включително и общинските съветници и членовете на комисията по чл. 9 от Закона за благоустройството на населените места. Лично тогавашният кмет на града Бончо Чобанов изразява мнението си за необходимостта от втора българска православна църква. От нея имат нужда гражданите от участъците „Новий“ и „Добровский“, които са отдалечени от храма в участък „Варош“. По тази причина те са затруднени при изпълнението на своите християнски длъжности.
Следват дълги разисквания за мястото, на което да бъде вдигната втората църква, определена е и комисия, която да обходи и прецени възможните за това места. Като най-подходящ за целта се определя площадът пред Коларо-бъчварското училище /това в по-късен период е пространството между ОКС и пред „старата баня“, на мястото на която днес пък е заведението „Almost Famous“/. Комисията с председател свещеник Ангел Хубанчев поднася протокола на кмета с молба да ходатайства пред общинските съветници да отстъпят даром на Комитета площада пред училището. Само след месец /14 юли 1932 г./ общинските съветници протоколират, че мястото, на което ще бъде новата църква, ще бъде отпуснато „по принцип даром“.
По онова време тенденцията е църквите да се строят на площади, без да се ограждат, стига да има достатъчна квадратура. Общото мнение е, че християнското население в двата участъка чувства необходимост от храм и общинските съветници подкрепят идеята. Мотивите за избраното от Комитета място за постройка са, че то се налага за доброто на храма, за удобството на християните, а и самият храм ще служи като архитектурна украса на западната част на града. Ясно е, че основният мотив са интересите на самия храм.
Една публикация във в. „Разградско слово” от 14 септември 1935 г. хвърля нова светлина по въпроса за втория храм: „През 1920 г. се бе образувал в града ни комитет, който да се погрижи със средства, чрез които да се построи паметник за погиналите през войните наши съграждани. По една или друга причина този комитет досега не е сторил нищо, за което само трябва да се съжалява. Сега обаче, когато комитетът за постройката на втори храм в Разград разполага за целта с около 1 млн. лв. … Най-добре да се притекат на помощ община и гражданство и час по-скоро да се построи тази църква, която да бъде храм паметник за падналите герои във войните. Нека поне с този храм се увековечи паметта на загиналите ни съграждани“.
Следователно през 1935 г. вече се съчетават двете идеи – за постройка на нова църква и паметник на загиналите във войните. Тази информация се съдържа единствено в разградския вестник и не е посочена в протоколите на Комитета, както и на Общината. Но тя дава интересен смисъл на идеята за втори храм. /Още повече, че точно в тези години царската политика е издигането на военни паметници и написване на историята на бойните единици. Време, когато българската войска се разгръща в нова организация./
През 1936 г. вече се мисли за изготвяне на проект, а строежът да започне през 1938 г. Дори се говори вече, че вторият храм ще бъде катедрален, в него ще се извършват всички официални служби, от което следва да се направи поправка в плана на града. Всичко това е в синхрон с обществените интереси. Това ще наложи да се направят поправки и в уличната регулация.
Последните сведения са от 1940 г., когато събраните парични средства са 1 270 000 лв. Неизвестно по какви причини идеята за втора църква в следващите 4 години не е осъществена. Вероятно военновременният период е оказал влияние. А след 1944 г. причините за това са повече от ясни.
Днес съгражданите ни отново стигнаха до тази идея и дори тя е на път да се реализира окончателно – тъй като вървят последните довършителни работи по новия храм „Свети Цар Борис-Михаил Покръстител“. А щом една идея периодично се появява и се поставя на вниманието на обществото, следователно от нейното осъществяване има потребност!
Нели НИКОЛОВА
Б.р. Статията е част от новоизлязлата книга „С мъдростта на миналото в светлината на бъдещето“.
