На 21 септември 2018 г. с решение на Народното събрание Тутракан е обявен за град на българската бойна слава, а през 2020 г. по Оперативна програма „Региони в растеж“ Община Тутракан е одобрена за финансиране за „Изграждане на „Мемориален комплекс „Тутраканска епопея – 1916“ и прилежащите му публични пространства.
На 19 август 2022 г. е направен водосвет и започва изпълнението на проекта от фирмата изпълнител.
На 18 април 2024 г. от 11 часа предстои откриването на нов иновативен музеен обект – Мемориал „Тутраканска епопея – 1916“ в построена за целта нова музейно-експозиционна сграда. Тя включва редица нови технологии, които потапят посетителя в историята и го карат да я съпреживее. Информацията е представяна чрез експозиция и 3D карта на събитията, беседа от екскурзовод, съобразена с възрастта и познанията на публиката.
По примера на модерните европейски музеи има тематично кафене, където посетителите могат да потърсят допълнителна информация на информационни табла. Музеят представя събитията в Добруджа не като изолиран епизод, а в контекста на световните събития. Поради това тук се организират извънкласни уроци за ученици от цялата страна.
Основното ядро на музейната експозиция е интерактивна Диорама, където посетителят има възможност емоционално и възможно в най-висока степен реалистично да преживее атаката на Тутраканската крепост през 1916 г. Експозицията ще представлява 360-градусово съпреживяване на бойното поле. Нещо повече първата стъпка на представяне на героизма чрез виртуална реалност, ще бъде надградена в пространствена реалност за посетителя чрез една интерактивна диорама с „живи“ експонати на бойното поле.
За най-малките гости е предвиден детски кът с интерактивни занимания, пъзели и игри.
Заедно с откриването на комплекса ще бъде проведена и научна конференция с участието на 36 научни и музейни специалисти, университетски преподаватели, служители в архиви, краеведи, както и на писателя Захари Карабашлиев.
За по-младите читатели ще припомним накратко някои факти от историята.
През септември 1916 година Българската армия предприема действия по освобождаването на Тутракан, който три години преди това е завладян от Румъния.
След като се настанили в българската територия, румънският генерален щаб и военното министерство анализират и оценяват стратегически важното значение на Тутракан при една евентуална бъдеща война с България и започват да строят Тутраканската крепост. Крепостта е построена за около три години под ръководството на френски и белгийски инженери и се смята за непревземаемо отбранително съоръжение.
На 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния и започват военни действия за освобождаването на Тутракан и за връщане на заграбените територии. Съюзници на румънците в тези битки са руснаци и хървати.
В кръвопролитните сражения активно участва дислоцираният в Разград 19-ти пехотен полк, чийто командир полк. Антон Дяков загива в боевете.
Ето как описва ситуацията тогава един от участниците, офицер от 19-ти пехотен полк:
„На 2 септември в 7 часа частите от полка в походна колона преминаха границата по шосето Разград-Тутракан и настъпиха към селото Дайдър – обекта на полка. Противникът, смаян от вихреното настъпление, напусна предните си авангардни позиции без да дочака Шуменци и се прибра във фортовата линия, за да чака наградата си за вероломните си дела през 1913 г.
На 4 септември полкът зае позиция западно от с. Дайдър на 1,5 км от фронтовата линия и чакаше изпълнението на задачата си – атаката на фортове № № 5 и 6. Противникът цяла нощ стреля обезпокоителен артилерийски и пушечен огън по нашата позиция.
На 5 септември наблюдателният балон беше на своето място в 6.30 часа и се подаде първият артилерийски изстрел, а в 7.10 всички тежки и гаубични батареи преминаха в разрушение.
Съгласно заповедта на началника на дивизията, времето за началото на атаката ще се определи по телефона от командващия. Тръгването на един от полковете ще бъде знак за всички да тръгват решително напред. Дружините на полковете се стегнаха и очакваха нетърпеливо тръгването към фортовата линия. В окопите Шуменци са прощаваха със своите другари и спокойно очакваха заповедта за атаката.
Часът е 8: разнесе се гръмко „ура“ от десния фланг, което се поде от всички Шуменци. /б.р. Пишейки за „Шуменци“ авторът, както и други автори имат всъщност предвид войниците от разградския 19-ти пехотен полк, чието официално наименование по това време е 19-ти Шуменски полк. Оттам идва и „Шуменци“, но всъщност става дума за бойците от Разградско, които дават много жертви при боевете, и за дислоцирания в Разград 19-ти пехотен полк/.
31-ви полк пръв е подел атаката на форт № 7. Частите на 19-ти пехотен полк като един излизат от окопите и с нескончаемо „ура“ тръгват без колебание през равната и открита местност, засята тук–там с царевица…Дружините летят по силно обстрелваната равна местност, гърмът на оръдията и картечниците се смесва с нескончаемото „ура“ на Шуменци. 1-ва и 3-та дружини на един дъх преминават откритата местност и залягат пред препятствията. Бойците се косят от фланговия картечен огън от форт № 4. Оределите редици на 1-ва и 3-та дружина ожесточено се хвърлят напред, секат телените мрежи и преодоляват защитните ровове и в 11 часа стават господари на форт № 6 за ужас на румънските войници. Румънците хвърлят оръжието си и се предават или търсят спасение в близката до фортовата линия гора „Боблата“.
2-ра и 4-та дружини полетяват напред със същия устрем, засетите ниви с царевица дават убежище от противника, но смъртта косеше борците. С един дъх войската стига на 300 крачки до изкуствените препятствия под унищожителния флангов картечен огън от форт № 4. Шуменци спират за един момент. Подпомогнати от батарея от 5-ти артилерийски полк, която заема открита позиция зад Шуменци….В 11.30 часа 4-та дружина е господар на форт № 5.
От 8 часа до 11.30 часа 19-ти пехотен Шуменски полк е господар на фортове № 4, 5 и 6. В заетите фортове частите се преустройваха, за да посрещнат евентуална атака от румънските части. Нощната тишина завари оределите части от полка в окопите, непосредствено до гората „Боблата“. Отделни оръдейни изстрели от румънската артилерия се смесваха със стенанията на ранените войници.
В ранното есенно утро, в 6 часа сутринта, командирът на полка подполковник Дяков дава направление и обекти за предстоящия бой.
В 11 часа 3-та и 4-та дружини започват неравна борба в румънските части. Тръбите свирят за атака и войниците скачат като един и се нахвърлят по обезумялата румънска дружина. Точната стрелба от батареята обръща румънците на бягство. Нашите войници достигнаха последните окопи на румънците. Часът е три следобед и от Тутракан се чува българско „ура“, виждат се български флагове.
Дружините на полка в боен ред тръгват към града и на 200 крачки от Тутракан по дълбокия чер път полкът е посрещнат от група парламентьори с бял флаг. По улиците към Дунава румънците трупат оръжието си на камари и покорно очакват своята съдба. В последен отчаян опит някои румънци се опитват да преплуват Дунава с дъски…Нашите оръдия изстреляха последните си снаряди по град Олтеница, които запалиха петролните резервоари. Привечер горящите пламъци идваха да озарят победата на Шуменци и свободата на Тутракан“.
Свободата на Тутракан е извоювана с цената на 1764 загинали български бойци. В Тутраканската епопея оставят костите си общо 8000 войници от двете воюващи страни. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа, а българските войници за пореден път доказват способността си в превземането на непревземаеми крепости.
Всяка година в началото на септември комплекс „Военна гробница – 1916“ край Тутракан е домакин на национален събор-възпоменание. Стотици хора и от Разградска област участват в събора, за да почетат паметта на предците си, паднали в битката за освобождението на завладените български територии.
Иван ИВАНОВ
