Теодора Николова: Винаги съм позитивно настроена, с отворено сърце и вълнуващи очаквания!

Ценителите на приложното изкуство и писаното слово в детайли познават творчеството на самобитния талант от Исперих – Теодора Николова. Дамата с изтънчен вкус към красотата радва местната публика с редовни пъстроцветни изложби и вдъхновени мисли под формата на белетристични произведения. Това, с което привлича духовно очарование, са нейните харизма и магнетизъм.

Живописни платна, ръчно тъкани стенни пана, бродирани накити, картички с елементи на българска шевица, художествен декупаж и рисувани кратунки, фини ръчно рисувани копринени шалове с брошки, стенни пана с техника макраме, коренопластика, стъклопис, витражи, рисунки на камък, дърво и дори с восък… Тази необятна вселена се ражда именно от нестихващия творчески плам на Теодора Николова. Тя е автор и на книгите „Дозичка надежда в картини и слова“, „Алманах на моята душа. Картини и стихове“ и „Вдъхновение, родено от болката (Истории от живота)“.

Теодора Николова е родена през 1968 година в град Исперих. Там завършва средното си образование, а след това Полувисш институт по биотехнологии в Разград. Продължава във ВХТИ „Асен Златаров“ в Бургас, но поради здравословни причини прекъсва. Тогава пред нея се открива необятното и завладяващо влечение към приложното и изобразителното изкуство. Вече има десетки самостоятелни изложби, а своите картини дообогатява със стихове и проза.

Завръщате се в Разград след тригодишно отсъствие от местната културна сцена. В каква посока се развива творческият Ви път днес?

Да, наистина. В Разград представих три изложби и няколко Коледни и Великденски базара. През тези три години отсъствие не съм пропуснала да експонирам мои творби в Исперих. Така се стекоха обстоятелствата, че творческото ми развитие се реализира извън област Разград – в Шумен, Русе и Балчик. Но ето, че сега отново имам удоволствието да поднеса на любимата ми разградска публика нова порция творческа енергия, пременена в пролетна вдъхновяваща изложба.

С какви очаквания подхождате към бъдещата среща с местната публика?

В трепетно очакване съм. РБ „Проф. Боян Пенев” е „ моето място“- там се чувствам като сред приятели. Ще ми бъде приятно в гостоприемна среда, заредена с чистота и спокойствие! С радост ще споделя, че част от местната разградска публика е присъствала на мои изяви и в Исперих. Така че се надявам отново на посещаемост от страна на любителите на изкуството. Винаги съм позитивно настроена, с отворено сърце и вълнуващи очаквания!

На 15 април в 17:30 часа в Регионалната библиотека ще бъде открита Вашата Великденска изложба-базар със свежото заглавие „Пролетна феерия“. Какво ще видят посетителите ѝ?

Изложбата е със пролетно звучене, преобладават свежи цветни акценти и Великденски мотиви. Ще подаря една вълшебна магия от цветове! Отново представям творби както от приложното, така и от изобразителното изкуство. От самото начало на творческия ми път тези два вида изкуство са в неразривна връзка. Посетителите ще се насладят на бродирани и рисувани букови яйца, пъстри детски декорации, картини – акрилна и восъчна живопис /енкаустика/. За дамите – елегантни ръчно изработени бижута от полимерна глина и епоксидна смола /от пресовани живи цветя/.

Разкажете повече за новото си творческо вдъхновение. Как решихте да претворите ювелирните си произведения на изкуството именно в „Пролетна феерия“?

Вдъхновението при мен се оказва постоянен спътник почти през целия ми живот. А какво по-хубаво от изостряща сетивата ни разпукваща се пролет – ароматът на люляк, топлите лъчи на слънцето, жуженето на пчелите, сладкопойните трели на косовете, капчиците утринна роса…, понякога незабележими в ежедневието ни.

Вдъхновението е моят копнеж, изразен чрез изкуство. Способността да откриваме цветните нишки на живота всеки божи ден е благословия! Така се вдъхновявам – като черпя от благата на природата и от усета ми на творец!

Какъв е процесът по направата на експонатите?

Процесът по реализиране на даден проект е дълъг, работи се в перспектива и с нужната постоянна концентрация, време и материали. Всеки артист се нуждае от самовглъбяване и „вклиняване“ в едно с творческата си насоченост. Преди всичко въображението е водещо, винаги на първо четене се заражда идея в мислите ми, едва след това се насочвам към материали и реализация. Застъпват се процесите – за Коледа се работи около три месеца, след това за Великден и така творецът разбира, че всъщност отдаването към изкуството е начин на живот.

Какво Ви е нужно за вдъхновена работа по тях?

Всичко нужно е в сърцето и ума ми. След което идва ред и на ръцете. Когато те осенят идеи, работата тръгва. Изразяваш себе си, оставяш по неповторим начин сърцето си, разголваш емоциите, трепетите и мечтите си. И когато излезе нещо изпод ръцете ти, му се радваш като на твое дете. Така мисля, че се влива и част от положителната енергия на твореца.

Редовно радвате исперихчани със своето творчество, представихте пътуваща изложба в Балчик, от печат излезе втората Ви белетристична книга… Къде откривате допирната точка между словото и приложното изкуство?

При мен писането, приложното и изобразителното изкуство са в симбиоза помежду си. Допирната точка се нарича себеизразяване. Ще цитирам анонса към третата си книга „Дозичка надежда в картини и слова“: „Обичам да изливам душата си в цветни краски и искрени слова. Подарявам ви дозичка надежда, красота и любов – все тъй нужни за сърцата ни неща!“ Ако успея да „посея“ емоция у зрителя или читателя, бих била удовлетворена от работата си.

Вие сте самобитен творец и в тази връзка – от кого се учите, на кого подражавате?

Като всеки самобитен творец, бих искала да имам разпознаваем стил. Работя в тази насока упорито и непрекъснато. Никой не се е родил научен, постоянно трябва да се развиваме и самоусъвършенстваме. Винаги съм се интересувала от и възхищавала на Владимир Димитров-Майстора. Харесвам битовото, родното, нашенското. Стремя се да отделям време за занаяти, на които се отдавам пълноценно, като бродиране, тъкане на малки стенни пана, техника макраме, рисуване върху стъкло и др. Рисувам предимно българки с елементи от национални носии и традиционни шевици. Етно-културата трябва да присъства в изкуството, защото миналото ни определя перспективите в бъдещето.

Фрида Кало като самороден талант е другият ми ексцентричен пример за непокорен дух, сила, енергичност и нестихващо вдъхновение. От нейния нелек биографичен път и артистизъм черпя енергия, идеи и откривам пред себе си нови хоризонти.

От съвременните български художници бих посочила Миглена Кирилова. Художествените образи на българки в картините й ми носят усещане за принадлежност, гордост и възхищение. А българското трябва да се почита, да се прославя по света и да учи младите на традиции и национална култура.

Откъде черпите идеи за непрекъснато обогатяване на пъстрата Ви палитра от жанрове в приложното изкуство? Има ли такъв, който още не сте усъвършенствали, но искате да добавите към творческата си визитка?

Видовете изкуства, до които се докосвам и се опитвам да усъвършенствам, се увеличават през годините. За мен най-голямото предизвикателство беше и е работата с восък-енкаустика. Почти от първата прочетена информация , се запалих и си казах: „Това е за мен, обичам да ми е трудно!“. А трудностите идваха от факта, че в България почти не се намират материали и не се практикува масово тази специфична восъчна живопис. И сега продължавам да изучавам стиловете – колаж енкаустика, трансферна, POURING/ разтичане/ и др.

В какво за Вас се изразява енергията на изкуството?

Изкуството е магичен свят на багри, красота и емоции! Всяко творение носи послание и любов! Духовната енергия, която се отделя при самия процес на сътворяване е вид вибрация, която ни влива положителна енергия, здрави помисли и красиви емоции, стопля сърцето ни по особен, мистичен начин. Отделят се ендорфини (хормони на щастието) – това е най-силното „лекарство“ в човешкото тяло. Смея да твърдя, че изкуството лекува, ощастливява и ни прави по-добри! В тази връзка бих споделила, че напоследък имам много поръчки за икони. Процесът по сътворяването им е сложен, бавен и изискващ духовна чистота и смиреност. Убедена съм, че с добри помисли и чисто сърце, иконата ще пази и лекува.

Има ли място за изтощение в артистичната душа и кога творческият плам може да „опари“ и „изгори“?

На този етап не мисля, че изтощението ме е „събаряло“. Разбира се, като всеки човек, има моменти на умора, понякога се изисква технологично време за изработка, което се оказва недостатъчно.

Относно творческият плам – това е моето второ Аз! Обикновено горя в това, което правя. Но в положителния смисъл на думата. Иначе човек може да „изгори“, ако се вземе прекалено насериозно. Когато всичко се прави с желание и хъс, нещата са истински. За мен е важен поривът на сърцето.

Тук ще си позволя да цитирам Владимир Димитров-Майстора: „Всеки си прави постижения съобразно природното си дарование и условията, при които се развива. Може и най-малкото дарование да е, щом е от сърце, то ще бъде пак добро и ще вълнува зрителя!“

А има ли място за изкуство в буйната младежка душа, или е необходимо узряване за него?

Според мен изкуството възпитава, учи на дисциплина и развива креативност. Би трябвало родителите да са тези, които да забележат наличието на талант у детето. След което да се доразвие и насочи през училищната възраст. Буйната младежка енергия може да се овладее и пренасочи чрез работа с ръцете, което приучава към засилване на моториката и на концентрацията на подрастващите.

Вие имате ли следовници, на които да предадете тънкостите на майсторлъка?

Именно затова се наричат тънкости на майсторлъка – учат се във времето, трябва желание и постоянство, огромно търпение и упоритост. Имала съм възможност да участвам в творчески ателиета за деца, които включват работа с филц, художествен декупаж, рисуване върху стъкло, изработка на мартенички.

Повечето от децата проявяват интерес и имат умения, трябва да се учат във времето на търпение и постоянство. Имала съм пожелателно напътствие от приятелка-художничка да основа арт школа за обучение на деца и възрастни. За момента обаче времето се оказва основна спънка. Но пък знае ли човек…

Какво предстои пред самобитния творец Теодора Николова през тази година? А пред жената, съпруга и майка Теодора Николова?

След тази изложба, ми предстои участие във Великденски базар, организиран от НЧ „Съзнание-1891“ в Исперих.

През месец юни ще експонирам изложба енкаустика в Художествената галерия в Балчик.

А от няколко месеца работя по новия си проект – обичайната за мен есенна изложба. Тази година ще е под надслов „С криле към корените“ /живопис и асемблаж/.

Като жена, съпруга и майка си пожелавам здраве, сплотено семейство и благополучие!

Тук е мястото да споделя, че при моите изяви се чува само името Теодора Николова. Но плътно до мен винаги са моите верни поддържници. А именно – моята скъпоценна дъщеря Ния, която е мой основен вдъхновител, коректив и духовна опора. Скъпият ми съпруг Емил, който има златни ръце и изработва голяма част от заготовките /от дърво и MDF/ за творбите ми! Милите ми родители – Маргарита и Никола, които винаги са ме подкрепяли и са плътно до мен.

За всички, които откликват на моите творчески предизвикателства – едно голямо и искрено БЛАГОДАРЯ!

Десислава СТЕФАНОВА