Мария Атанасова живее и работи в Кубрат. Магистър е по психология и специална педагогика на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Има също бакалавърски степени по начална училищна педагогика и логопедия. Към Медицински университет-Пловдив е преминала обучения по медицинска психология, работа с клинични случаи, обща и клинична психопатология. Има специализация и по детско-юношеска психотерапия, а в момента надгражда с „Работа с детските психотравми“. Сертифицирана е за работа със скрининг тест за детско развитие „Denver II“ и Скалата на интелигентност на Уекслер за деца „WISC-IV“. Работи като училищен психолог в ЦСОП-Кубрат, като вече 23 години трупа опит с деца със специални образователни потребности. Част е и от екипа на Образователен център „Малвина“. От няколко години, по повод на 4 април – Международния ден на психолога, всяка сряда от този месец провежда безплатни консултации с деца и семейства по предварителна заявка.
Госпожо Атанасова, защо се посветихте на психологията?
Психологията не ми беше силната страна в училище, даже ми се струваше скучна, но преподавателите в университета открехнаха вратата на тази наука, която има ресурс, изследва и опитва да разбере човешката психика и душа. Осъзнах, че искам да вървя по този път на знание.
Като че напоследък интересът и доверието към психолозите започна да нараства, а предразсъдъците да отстъпват.
Случвало ми се е да чуя, че при психолог ходят хора, които не са добре. Чувала съм от родители думи като: „Моето дете е добре, няма нужда от психиатър, визирайки психолог“. Когато започнах работа като училищен психолог преди 23 години имах колеги, които с недоверие гледаха на тези специалисти. Сега виждам голяма промяна в хората, институциите и обществото като цяло, в приемането на психолога, който има освен педагогическа, терапевтична, но и помагаща функция. Професията ни става все по-търсена от младите, които искат да я изучават, както и от хора, които имат нужда от специалист по психично здраве, детско развитие, проблеми при подрастващите, семейно консултиране и други.
След пандемията, която взе доста жертви и промени много човешки съдби, ще са нужни години учените да определят точни последици, както във физически, така и в психически план. Тя се отрази на обществото като цяло, създаде нови термини като „онлайн обучение“, „постковид синдром“, „локдаун“. Донесе на човека едно осъзнаване, че е ранимо живо същество, че в забързания ни живот трябва да спрем, да послушаме тялото и душата си, да им отдадем нужната почивка, че самолечението не е най-добрия начин да си помогнем. При много хора се оказа, че е необходима намесата на специалисти по психично здраве.
Кои моменти от развитието и поведението на детето дават ясни сигнали, че нещо с него не е наред и налага родителите да потърсят психолог?
От деня на раждането до навършването на три години детето се развива с бързи темпове. Семейната среда и родителите оказват най-голямо внимание върху физическото, емоционалното, интелектуалното, социалното развитие, общуването и поведението на своето дете. Този период е много важен да се установи има ли маркери, насочващи към проблем в развитието и израстването. Това може да се забележи още в ранна детска възраст, преди шестия месец, когато детето започва да се заслушва в гласовете, да се заглежда в определени цветни предмети, да следи с очи, да гука, посяга към въртящата се играчка над леглото.
Много специалисти и центрове в по-големите градове започнаха да предлагат услугата „ранна детска интервенция“. Тя е насочена към бебета и деца до 3 години, които са в риск, включително недоносени или с ниско тегло при раждане, които изостават в някоя от областите на развитие – познавателна, двигателна, речева, социална, емоционална. Изследванията показват, че периодът на ранните детски години е ключов за формиране на важни мозъчни функции и психични процеси с влияние върху здравето, поведението и ученето не само през детството, но и през целия живот на човека. Доказано е, че започването на терапията в най-ранна детска възраст увеличава шансовете на децата със специални нужди да посещават училище и да живеят пълноценно.
Най-често за какви проблеми Ви търсят?
Работя с деца с проблеми в развитието, от аутистичния спектър, със специални образователни потребности, с емоционално-поведенчески проблеми, изоставане в езиково- говорното развитие, със сензорно-интегративни дисфункции. Паралелно работя и със семействата, извършвам консултативна дейност. Има един много наболял проблем в последните години, който отчитат не само колеги, родители, но и учители и други специалисти, работещи с деца. Това е ползването на електронни устройства от съвсем крехка възраст и последиците им върху развитието. „Детето ми не говори, но пък използва английски думи“ – това е много честа заявка, с която родители идват при мен. Това, че то проговаря на английски, вместо на майчиния си език е маркер, че нещо обърква психиката му и това са именно телефони, таблети, телевизия. Обръщам се към родителите – не давайте на децата си електрони устройства докато не станат поне на 7 години, ограничете гледането на телевизия! Колкото е по-малко детето, толкова по-малко време трябва да стои пред екрана. Четете му приказки, разглеждайте книжки, заучавайте кратки стихотворения, пейте и играйте с него, разхождайте се сред природата, осигурете му контакт с животни, с връстници, както и пълноценна храна без излишна захар, консерванти и оцветители.
Как най-често децата изразяват своите вътрешни конфликти?
Всяко дете е една малка вселена, различна от всички останали. Определя индивидуалността му, то по свой начин отразява своя вътрешен и външен свят. Често поведенческите реакции си приличат по това, че са породени от еднакви стимули. Какво имам предвид – поведенческата реакцията на дете, което не може да комуникира и да вербализира нуждите си, често е с агресивен и автоагресивен оттенък. Друг път еднаквият стимул може да доведе до различен поведенчески отговор, това определя индивидуалността на всяко дете. Деца, които са жертви на училищен тормоз, често показват симптоми като подтиснатост, тревожност, отчужденост, депресия, хранителни разстройства.
Кои проблеми при децата се оказват най-трудни за „откриване“ и коригиране?
За да отработим определен проблем, психолозите първо трябва да достигнем до него, да сме наясно, че той съществува и че родителите и близките са достатъчно откровени с нас. Трудно се работи, когато не получаваме достатъчно информация и съдействие от близкия кръг, това води до затруднение в корекцията и рехабилитирането. Такъв проблем възниква, когато детето е жертва на агресия – сериозен и наболял проблем в обществото ни, срещу който институциите трябва да работят в единство, а спрямо насилниците да се прилага цялата строгост на закона.
Доста срещано вече е и състоянието „сензорно-интегративна дисфункция“. То не съществува като отделна диагноза, но съпътства други нарушения на развитието. Това е неумение на мозъка да обработи постъпващата информация от различните сензорни канали – зрение, слух, вкус, обоняние, кожа, проперцепция. Състоянието често се свързва с аутизъм, хиперактивност, обсесивно-компулсивно разстройство. Въпреки това има деца, които имат сензорни проблеми, но не попадат в спектъра. Тях можем да наречем свръхчувствителни – дразнят се от силните звуци, някои миризми, места с много хора, светлини, допир на дрехи и други. Другата страна са децата с намалената чувствителност – хипочувствителност, те често имат нужда от повече движение, търсят физически контакт или натиск, понякога имат висок толеранс на болка, демонстрират по-високи нива на тревожност и имат по-слаба моторна координация. При деца с изразена сензорно-интегративна дисфункция е много важна екипната работа от психолог, ерготерапевт и логопед.
Кои фактори влияят негативно на поведението на децата и какво трябва да наблюдава родителят?
Емоционално-поведенческата реакция на детето е отражение на неговия вътрешен свят, неговото когнитивно развитие, а също така и удовлетвореността от комуникация и социално включване. Факторите, които влияят негативно са от разнообразно естество, могат да се появят в различен стадий от детското развитие, да се различават по сила на въздействие и ниво на ответна реакция. Такива са влиянието на електронните устройства, недостатъчното общуване с родителите, отсъствието на родители от живота на детето по различни причини, неглижиране на нуждите на децата от страна на родителите, училищният тормоз и други.
Пред какви сериозни изпитания е изправена съвременната майка?
По-скоро бих казала предизвикателства. Отново обръщам внимание на негативното влияние на електронната среда върху неукрепналата детска психика. Важно е и в забързаното ежедневие, съпътствано от битови проблеми, безработица, недостиг на средства и т.н., да отделим достатъчно време за комуникация с децата. Да задоволяваме физическите, емоционалните и социалните им нужди. Друг проблем е изчакването от страна на родителите, неприемането на факта, че детето има проблем. Ако забележим още в бебешка възраст, че то не следи с поглед, не се заслушва, не проявява емоция при контакт с майката, не се обръща, закъснява гукането, първите думи или крачки – това трябва да ни провокира веднага да търсим консултация със специалисти по детско развитие, педиатър и др.
Какви трудности забелязвате в общуването родители-деца и какво бихте препоръчали?
Родителите често срещат трудности при общуването с децата си. Няма лесно родителстване, нито готова рецепта как да бъдем родители. Често се учим на това по схемата „проба-грешка“. Пътя, по който вървим, се оказва труден не, защото не полагаме грижи за децата, а точно обратното – обгрижваме ги прекалено, задоволяваме прищевките им, даваме им всичко наготово. Това не им помага, не ги подготвя за реалния живот, в който ще трябва сами да постигат целите си, а ги лишава от умения за самостоятелност, упоритост, трудолюбие. Прави ми впечатление и недостигът на морални и етични ценности, които се градят в семейството – зачитане и уважение на по-възрастните, поздравяване на околните, възпитание в труд и взаимопомощ, използване на думите, които всеки трябва да знае – моля, благодаря, заповядай…
Психодрамата набира популярност в работата ви. Как работи този метод?
При психодраматичния процес под ръководството на лицензиран терапевт се пресъздават ситуации от реалния живот или конкретни проблеми на участниците. По време на последната фаза те имат възможност да преценят поведението си, да размишляват върху това как се чувстват, да придобият по-добра представа за случващото се и да погледнат проблемите си от различна гледна точка. Изиграват сегашни, минали или очаквани житейски роли и ситуации, а целта е да ги разберат по-добре и да постигнат катарзис, да се научат да разпознават и изживяват потискани до момента чувства и да ги изразяват свободно. Изиграването на проблемите има много по-голям терапевтичен ефект, отколкото ако само се говори за тях.
Чуждата болка натоварва ли ви и как „зареждате батериите“ след един тежък ден?
Чуждата болка и проблеми няма как да не рефлектират върху нас, психолозите. И ние сме хора и понякога се получава професионално претоварване. Затова имаме нужда да релаксираме – и за да сме обективни в работата, и за да не правим пренос. След един натоварващ ден всеки има нужда да разтовари с помощта на отпускащи и любими дейности.
Защо подготвен специалист като Вас досега не се е изкушил да отвори частна практика?
Частната практика е истинско предизвикателство за всеки един специалист. Моят работен ден е ангажиран изцяло с работа с децата и с консултации с родители. Времето ми е отдадено на тези две дейности и мисля, че на този етап това са достатъчни ангажименти. Но съм отворена към предизвикателствата, каквото е и частната практика.
Какви „плюсове“ и „минуси“ отчитат психолозите от онлайн-обучението при пандемията?
Бих сложила повече минуси, отколкото плюсове – липсващата жива връзка учител-ученик и ученик-ученик, недостатъчната мотивация на децата, липсата на практическото приложение на знанията в реална учебна и производствена среда.
Кои моменти от работата си цените най-много?
Удовлетворението е голямо, когато видя напредък и промяна в детето. Ценно е когато родителите заедно с децата си за първи път пристъпят моя кабинет и споделят проблемите си. Доверителната връзка между психолог-дете-родител е много важна за целия терапевтичен процес.
От какво имат нужда най-много съвременните деца?
Много важно е да им показваме нашата обич, да ги прегръщаме, подкрепяме, да отделяме време да говорим с тях и да ги провокираме да споделят своите мисли и чувства. Децата се учат най-вече от примера на родителите си, затова е много важно какво виждат и чуват от нас. Важно е да им осигурим повече спорт, движение сред природата, по-малко полуфабрикати и повече здравословна храна.
Да почукаш на вратата на психолога е осъзната стъпка и какво още?
Приемане, решение, че търсиш помощ, споделяне, промяна, ново начало.
Нади КАРАГЬОЗОВА
