Често чуваме някой да казва, че хората от еди-кое си село в Разградско не били капанци, както в съседното село, а били балканджии. Другаде пък не били балканджии, а били арнаути. Някои били „кореняци“, други – „преселени“… Какво означава това? Означава, че хора от различни краища на българската етническа територия са се събрали заедно в Разградския край. Заселват се не само българи, но и арменци, евреи… Това е станало преди много години, но спомените за заселването на големи групи хора в Лудогорието са живи и до днес – било чрез родовата памет, било чрез съхранените официални документални свидетелства. Днес ще представим на читателите на „Екип 7“ някои любопитни факти, свързани с различни заселвания през годините в Разградско.
Балканджии
Заселването с балканджии в Делиормана започва след 1800 година и е особено интензивно след 1820 година. Тези балканджии са предимно от Еленско, Габровско, Тревненско, Дряновско, Лясковско и отчасти Котленско. Балканджии идват в района и в годините след Освобождението.
Хронологичният подход при делението на населението на старо и ново се базира на продължителността на връзката му с дадена територия: „В случая старо е онова население, което до втората половина на ХVІІ век се е намирало вече на сегашните си места, а ново – онова, което се е заселило в дадената област от началото на ХІХ век до наши дни“ (Холиолчев 1966).
Сведенията от 60-те и 70-те години на ХХ век за етнографския състав на изследваните села, съпоставени с ония от края на ХІХ и началото на ХХ век, показват, че първоначалната тенденция да се избягва съжителството между старо и ново население е изживяна. Днес чистите в етнографско отношение села са рядкост. Преобладават ония със смесено население, което е предпоставка за напреднал обединителен процес. Различителни черти на локалните етнографски групи са: антропологични характеристики, говор, облекло, поминък, кухня, някои обичаи и нрави, особеностите на релефа и терена, където се живее, название и самоназвание.
Не може да се отрече, че културата на балканджиите се оказва по-възприемчива на външни влияния, което променя както ценностната ориентация, така и самочувствието на нейните носители. В края на ХІХ век, откогато са най-ранните сведения за съжителство на две български етнографски групи, селата в района с етнографски еднородно население преобладават. В селата със смесено (старо и ново) население в началото е било практикувано заселване в отделни махали. В началото на съжителството им сватби между тях не са ставали. В литературата е утвърдено мнението, че по-активната група, по-изявена в културно и икономическо отношение, е тази на балканджиите. На територията на селището фактори за обединение са такива институции като църквата, училището, читалището. Анализът показва, че при развитието на етноса в него протичат процеси, които не водят до промяна на етническото самосъзнание, а го издигат на по-високо равнище чрез постепенно отпадане на собствената визия за етнографска принадлежност. Илюстрация на консолидационния процес е отпадането на диференциращите елементи, именно отпадане, а не замяна на елементите от културата на една група с тия от другата. Редът на отпадане на диференциращите елементи показва, че те изчезват най-напред от сферата на осезаемото (материалната и обективираната духовна култура) и се пазят отчасти в сферата на съзнанието и най-вече на психическите различия, в които се проявява подчертана инертност (Симеонова, Г. (2015).
Арнаути
Преселниците от албанските и македонските земи в Делиормана са наричани арнаути. Те са били от православно вероизповедание. Ранното присъствие на македонски и албански преселници с име арнаути в Шуменско, Разградско и Добруджа е регистрирано в българската наука през началото на XVI в.
За село Арнауткьой (Пороище) заселването се отнася най-рано около началото на XVI в. Може би по-голямата част от населението е напуснало селото след неуспешно въстание, но дори и тогава селото се развива доста, преди да бъде почти унищожено през 1810 година, както много други селища. Останали са само няколко албански семейства, които са били асимилирани в началото на 20 век от преобладаващото българско мнозинство. Първоначално преселниците се установяват в Бабадаг и околните села на Северна Добруджа, а през октомври1830 г. отишли в Силистренско, където някои останали да живеят. Други се връщат в Разградско. Постепенно малцината завърнали се в селото жители от албански произход били претопени в българското мнозинство. Към 1900 г. само някои много стари селяни знаели още тоския албански диалект. В село Кара арнаут (с. Голям извор, Самуилска община) през Руско-турската война от 1828-1829 г. арнаутите се изселват към Северна Добруджа и Силистренско. В запустялото село впоследствие се настаняват балканджии – жители от Габровско, Горнооряховско, Еленско, Тревненско, Севлиевско.
От Любомир Милетич се вижда, че арнаутите в Пороище са били от етническата група тоски/тоскери. Тоскерскии или тоски диалект е един от двата диалекта на албанския език, говорен в Южна Албания, в малка част от Македония, в Гърция и в Южна Италия от етноса Arbëresh. Границата между Гегрешка и Тоскрешка диалектна зона е река Шкумбин, която пресича Централна Албания от изток на запад. Самият тоскрещански има три поддиалекта: севернотоскрещански, лабрещенски и чамрещански.
Сред преселените арнаути е имало и българи от Македония, за което говорят някои надгробни надписи, макар и на гръцки език. Самото тежнение на арнаутите от с. Арнауткьой към гръцкия език и писменост показват, че те са може би от южните тоскери.
Преселници арменци
Арменци в Разград се заселват по около средата на XVII в. Карстен Нибур отбелязва, че в града през 1765 г. има 50-60 арменци. Имали са своя махала (Ермени маалеси), улица (Ермени сокак) и дървена църква. Гробищата им са били там, където сега са старите разградски гробища. След 1830 г. не се отбелязва тяхно по-голямо присъствие и заселване в Разград до края на 19-ти век.
Преселници евреи
Най-голямото заселване на евреи по българските земи датира след изгонването им от Испания. По времето на Баязид II по българските земи се заселват сефарадите. Тези евреи говорят ладино и съставляват впоследствие над 90% от българските евреи.
По-късно по време на османското владичество по българските земи се преселват и евреи ашкенази, които идват предимно от германските земи, а езикът им е диалект на немския – идиш.
Заселването на евреи в Разград няма точна датировка. Известно е, че през 1826 г. еврейските жители се преселват в Разград от Русчук (Русе), където избухва епидемия. Също така по време на войната между Османската империя и Русия (1877–1878) градът служи като спокойно и безопасно място за еврейските бежанци.
По Няфюз дефтера от 1833-34 г. в еврейската махала в Разград (Yahudian Mahalе) има 28 мъже евреи. През 1866 г. са отчетени 99 евреи. Преброяването през 1881 г. отчита 110 мъже евреи и 127 жени еврейки в Разград. Има и 4 мъже евреи на гара Разград. Постепенно еврейското население в града нараства, като през 1889 г. числеността е 279, през 1893 г. – 268 и през 1897 г. – 271. След тази година техният брой започва да намалява. По време на Балканските войни (1912–1913) еврейската общност в Разград наброява приблизително 200 души от общо 14 000 население в града. Отчетено е, че през 1934 г. в града живеят 77 евреи, а през 1944 г. в сведения до Комисията по еврейските въпроси е посочено, че те са 69. Според преброяване на населението от 2001 г, в Разград има само 8 евреи.
Като всички сефаради, разградските евреи говорят и пишат помежду си на ладино. Ладинският, или шпаньолският, е романски език, произлязъл от староиспанския, говорен от сефарадските евреи, заселили се по света след изгонването им от Испания в 1492 година. Като еврейски език, ладинският е повлиян значително от иврит и арамейски, както и от арабски, турски и в по-малка степен от гръцки, български и други, в зависимост от зависимост от географското положение на говорещите го. В преобладаващата си част разградските евреи са били сефаради (примесени с малък брой ашкенази – и говорят вкъщи джудезмо, т. е. „еврейско-испански“, или разговорен ладино/испаноеврейско простонародно наречие. Иврит е езикът за молитви, и най-често е употребяван в синагогите.
През 1900 г. разградските евреи са включени в 34-те еврейски общности, регистрирани в България.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
