Димитър Хронев – един забравен и вече непознат в родния си град писател

Димитър Хронев (1897-1980) е псевдоним на Димитър Хараламбиев Пенчев, писател, драматург, адвокат. Роден е в Разград, където завършва начално, основно и средно образование. Баща му Хараламби Пенчев е бил заможен човек, имал складове и е търгувал със селскостопански машини.

Синът Димитър Пенчев учи във Военното училище, участва в Първата световна война. Следва икономика и право в Германия (т. нар. тогава „държавни науки“), но не ги завършва, поради участието си във войната. По-късно завършва право в София, работи като адвокат в Чепеларе, умира в София.

Първото извънстолично дружество (група) на Съюза на българските писатели е създадено в края на 30-те години на ХХ-ти век в Чепеларе. То е явление в практиката на Дядо-Вазовия съюз и пример за много градове в страната. Членове и основатели са Янтай Кавалов (Васил Димитров), Усин Керим, Димитър Хронев. По-късно се взема решение седалището на дружеството да се премести в Смолян, където е и днес.

По-късно Димитър Хронев е член на Съюза на българските писатели.

Издал е пиесата „Април 1976“ от 1936 г., „Барон Хирш – легенда за строителя на балканските железници“ през 1959 г. и 1968 г. (второ издание), „Друг свят. Размирна земя“ (исторически повести за Първата световна война), 1977 г. и др.

По време на участието си в Първата световна война е ранен лошо в белия дроб. След завръщането му в Разград лекарите му препоръчват да се установи да живее в селище с чист планински въздух. Димитър се изселва в Чепеларе, където намира условията болестта му да не се развива и да запази крехкото си здраве. Именно в Чепеларе завършва право чрез кореспондентски курс. В това градче намира и съпругата си, която е била начална учителка.

През 1945 г. е арестуван от началника на милиционерския участък в Чепеларе, който се заканил, че няма да излезе жив оттам, защото е завършил царското Военно училище. След една седмица и як „възпитателен“ пердах обаче излиза от ареста. Това става благодарение на генерал-лейтенант Христо Стойков, който тогава е началник на Военното училище в София. Генерал Христо Стойков (1897-1983) е от село Ташчи (днес с. Каменар, Разградско), негов набор, съученик в Разградската гимназия и във Военното на Н.В. училище. Всъщност приятелската и епистоларна връзка на Димитър Хронев и Христо Стойков продължава цял живот.

Димитър Хронев никога не е имал адвокатска кантора в Чепеларе и е приемал клиентите си в малката къща на съпругата си. Сега на нейно място се издига двукатна къща, недалеч от центъра на Чепеларе, по пътя за Пампорово, вдясно. За да получа повече сведения, през лятото на 2023 г. посетих тази къща и разговарях с племенника на Димитър Хронев – Димитър Мечкаров (р. 1950), син на сестрата на съпругата на Димитър Хронев. Последният не е имал деца и няма преки наследници. От Димитър Мечкаров разбрах, че Димитър Хронев е имал брат, който преди 1944 г. бил началник на Пожарната команда в Пловдив, но следите му се губят. Имал е и сестра, за която също няма сведения. Архивът на Димитър Хронев не е в Смолян. Намира се прашасал и в насипно състояния на тавана на къщата на Димитър Мечкаров, така че не можах да извлека нищо от него.

Освен с генерал-лейтенант Христо Стойков, Димитър Хронев е поддържал тесни приятелски връзки с учителя и писателя от близкото до Чепеларе село Проглед Янтар Кавалов (1904-1971).

За първи път на разградска почва Димитър Хронев е споменат от Дулинко Дулев (1947-2019) в статията му „Велко Велков – сред великите в българския театър“, от 2 февруари, 2009 г. във в.„Екип 7“.

Скромният, тих и благ човек Димитър Хронев си отива от този свят след белодробен инфаркт, но благодарение на начина му на живот и планинския въздух на Чепеларе доживява до 83 г. възраст.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ