Задава се време за нов български пробив в Европа – няма кой да го направи освен „Лудогорец“

И тази година „Лудогорец“ остави след себе си много негативни и позитивни коментари свързани с българското участие в европейските футболни турнири. Казвам „Лудогорец“, защото просто за друг български отбор не се сещам да е направил и крачка напред в борбата за европейските турнири. Да, има само едни „родилни мъки“ в началото на квалификациите, едни напъни, пълни с празни надежди от родните ни така наречени грандове и… дотам. Толкова години нищо, ама абсолютно едно голямо НИЩО.

Ето например мачовете на „Левски“ с „Айнтрахт“ /Франкфурт/. Започна се с едни залпове от журналистически фойерверки, едни гръмки залпове от цветя и рози, едни хвалебствени слова от „океани със синя любов“ или „голям „Левски“ игра на високо европейско ниво, надигра „Айнтрахт“… Е, надигра го и стигна до хикс, а на реванша всичко си отиде по местата, „Левски“ сви знамената и набързо забрави за Европа. И така вече години наред груповите фази са мираж за сините. Няма класа за там, няма пари, няма изненади и така последното участие на „сините“ в Европа е от 2010 година…

Какво стана с „ЦСКА-София“? Ами и те се сбогуваха скоропостижно с европейското си участие след истинско фиаско с румънския „Сепси“. Въобще месец август 2023 се оказа труден за родните ни пишман грандове с надеждата за по-добри времена, досущ както в приказките на братя Грим. Та като споменах братя Грим, се сетих за Хензел и Гретел и злата вещица, живееща в захарен дом. Защо ли? Защото в приказките доброто винаги побеждава за разлика от действителността , където невинаги е така. Във футбола има спадове има и движение нагоре.

Какво представлява в момента българският футболен елит? Тълкуване с доста неизвестни, но и с предизвестен край. От дванадесет години един хегемон диктува събитията по терените. От дванадесет години този хегемон е оплюван и обругаван и от фенове на противникови отбори, и от журналистите като цяло /които според мен са повече фенове отколкото журналисти, но това е друга тема!/ и в края на краищата шампанското и фойерверките са все в Разград.

Подгласниците на „Лудогорец“, или така наречените грандове „Левски“ и „ЦСКА-София“ намериха своето неуютно местенце в подножието на шампиона, там си стоят вече толкова дълго време, което ги поставя в едно доста унизително за тях положение, но реалностите са такива, възможностите – също. Всяка година като изтъркан блудкав сериал гледаме едно и също – всеки пред сезон червени и сини купуват нешлифовани „диаманти“, „бисери“, „таланти“, мятат грандиозни „трансферни бомби“, за да смачкат „Лудогорец“ и накрая следва все същото.

От време на време някой тим като „Черно море“ се мъчи да разбие статуквото, което им прави чест, но хепиенд така и не се получава, за да чуем от треньора им, че силите не им стигат и просто толкова могат.

А какво да кажат останалите „мъченици“ в елита. Там са разделени на два свята. Единият трайно е завзел средната линия, другият е доброволен „кръводарител“ на останалите с липсата на финансови средства, остаряла материална база, ниска класа на част футболистите и пр. Какъв е смисълът отбори като „Етър“, „Ботев“ /Вр/, „Пирин“ и т.н. да се мъчат и да бъдат донори на точки за останалите. А тези останали, като са спечелили такива лесни точки, ще подобрят ли класата си? Не, разбира се. Питам се дали някой от БФС може да измисли и най-вече да наложи строги правила и най-важното критерии за участие в елита и същевременно да се ситуира една силна втора лига по примера на чемпиъншип във Великобритания. В България една висша лига от 10 отбора би била много правилно решение. Така ще се засили конкуренцията, ТВ-правата ще се увличат и гледаемостта ще бъде по-голяма. Ще има повече срещи между червени, сини и зелени, а това от своя страна ще доведе до повече фенове по стадионите, съответно приходи за клубовете. Другият положителен ефект ще доведе до това популярните журналисти водещи радио и ТВ предаванията да обръщат повече внимание и на останалите отбори, а не както досега да оставаме с впечатлението, че в България има само два отбора , а другите са пълнеж независимо от фенската маса. Останалите – във второто ниво, но с всичките му там сериозни условия за „пребиваване“. Ами така е в Хърватия например. Хърватите като имат само десет отбора в елита си, да не би да са по-зле от нас? Не, не са всички знаем къде е хърватския футбол като цяло и къде е нашият…

Интересни ще бъдат дебатите днес за българския футбол на конгреса на БФС. Ще видим какво ще измислят и дано да успеят, защото битката няма да бъде само за президентския трон, а за качеството на футболната игра и за това как то може да се подобри у нас.

И пак опираме до „Лудогорец“, който така или иначе е огледалото, в което всички останали трябва да се оглеждат. По всичко си личи, че и този сезон тимът ще бъде на върха, пък може и требъл да направи. Досега клубът игра на три фронта. За огромно съжаление на нас, феновете, с единия се сбогувахме и то твърде нелепо, от една глупава грешка. Но така е поискала съдбата, така е станало. Може пък да е за хубаво. Сега е важно се концентрираме върху титлата и голямата цел – груповата фаза на шампионска лига..Ще трябва неимоверно големи усилия и труд , защото виждаме, че в България може да е лесно, но в Европа с всяка година класата на останалите участници се вдига и ние трябва да сме в унисон с тях.

Ние, феновете на „Лудогорец“, отново ще сме с отбора си, да му дадем спокойствие и увереност. Сигурни сме, че нещата това лято ще се получат и то с точния треньор. Време е все пак за нов европейски пробив на български отбор. Няма кой да го направи освен „Лудогорец“.

Тодор ВЪЗЕЛОВ