Известно е, че никой и нищо не може да измести родното място. Перипетиите, през които преминават нашите изселници през различни периоди са добре известни. Едва ли има човек, който да не е тъгувал по минали преживявания и щастливи спомени. Всички сме наясно с това чувство, насочено назад във времето, спомняйки си за прекрасни моменти и любими хора. Носталгията – тази сантиментална емоция, може да предизвика тъга, но може да доведе и до големи ползи, превърната във вдъхновение. Тя е обща за всички, независимо от нашия пол, възраст, социално-икономическо ниво, култура и т.н. Писането за родното място е една от формите за изява на носталгията, но и форма за преодоляването ѝ. Според мен, това е начинът да изразят емоциите си споменатите по-долу писатели, които не са единствените, дали израз на своите чувства.
Ислам Бейтуллах Ерди (İslam Beytullah Erdi). Писател и преводач (25 април l940, Бисерци (Разградско) – 6 януари 2014, Анкара). Започва да преподава през 1960 г., когато завършва Разградското педагогическо училище. Преподава турски език в ОУ „Филаретово“ – Сливен. По-късно е директор на основното училище в с. Соколарци (сега в община Котел). Преминава към журналистиката през 1968 г. Седемнадесет години работи като постоянен кореспондент на софийския в. „Йени ишък“ в окръзите Сливен и Бургас. През 1976-80 г. е главен секретар на Дружеството на българските журналисти – клон Сливен.
През 1985 г. е арестуван и отведен в наказателния лагер Белене за съпротива срещу смяната на турските имена с български. Година по-късно е преместен в Главно следствено управление в София. През лятото на 1986 г. е заточен в село Доктор Йосифово, Монтанско. След като е депортиран през 1989 г., той намира убежище в Турция. Работил е като учител по английски език в Анкара. В Анкара е погребан в гробището Kaршиака.
От 1954 г. негови статии, разкази и фолклорни студии се публикуват в български и турски вестници и списания. Ислам Ерди, който говори български, руски и английски, е работил в организации като Türksav, Kıbatek и Avrasya Yazarlar Birliği, Ерди има три деца, две от първия и едно от втория брак. Особен интерес предизвиква книгата му книгата му „Biserts’te hiç gittiniz mi?“, 2006 („Били ли сте някога в Бисерци?“).
Мехмет Арслан Джумалъ (Mehmet Arslan Cumalı (1932–?) е роден в с. Ахмач (село Мортагоново, община Разград). След като завършва основното образование в селото си и средното училище в Разград, той подобрява образованието си с помощта на някои курсове. Поради смъртта на баща си, в ранна възраст е трябвало да работи усилено в продължение на много години. Могъл е да работи като учител само няколко години.
През 1964 г. е арестуван и хвърлен в затвора, тъй като е сред реагиралите на ограниченията и забраните, наложени от българската администрация срещу турското малцинство. Осъден е на година и половина тежък труд. Освободен е от затвора в Стара Загора, като се възползва от обща амнистия. Неговите трудове и научни документи, които обединява в книга като резултат от дългогодишния си труд, са иззети и изгорени от тогавашната българска милиция, а той е лишен от политически права.
Емигрира в Турция със семейството си през 1977 г. Първо се установява в Ескишехир, а след това в Чорлу през 1983 г. Пенсионира се като бакалин и строителен работник през 1994 г. Кореспондент на т. нар. „Жълта прескарта“ на вестник Bizim Anayurt. Става член на общността на писателите на Чорлу (ÇYT). Още в гимназиалните години започва да пише стихотворения, вицове, гатанки, ребуси, сатири, поеми и статии, занимава се с фолклор. Първото му стихотворение е публикувано във вестник „Eylülcü Çocuk“ („Децата на Септември“, България) през 1947 г. След 1985 г. негови статии и стихове са публикувани в редица турски вестници. По-особен интерес заслужават книгите му „Ağmaç köyü (Balcı Ahmet“), 2002 – Аамач кьой (Балджи Ахмед), т. е. с. Мортагоново и „Razgrat kasabası’nın kuruluşu ve bugünü“, 2005 – „Основаване и настояще на град Разград“.
Хакъ Тезел (Hakkı Tezel) е турски писател и фолклорист. Роден е през 1929 г. в Разград. Не е известно кога и къде умира. Учил е до основно образование в Разград Неизвестно е и къде завършва 4-годишно училище по изкуствата (професионална гимназия), което според автора на биографичната справка Basri Zilabid Çalişkan е било важно за периода. Служи в Разградското благотворително дружество от 1944 г.
Емигрира в Турция през 1950 г. До 1956 година е работил като технически чертожник в банка „Емлак“ в Анкара. Междувременно завършва Юридическия факултет на университета в Анкара. Работил е още като деловодител и консултант. Пише в списанията „Yeni Türk“ („Нова Турция“) и Halkbilgisi Haber („Фолклорни новини“). Издал е редица книги, между които„Razgrat. Аnilar. Muhacirler kaybedilmiş topraklarimizin canli natiralaridir“, в две части, 2001, преиздадени 2017 г. („Разград, Спомени. Имигрантите са живите същества от нашите изгубени земи“).
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
