През 1892 година Богдан Торчанов създава ученически струнен оркестър, но той не съществува дълго.
През 1927 г. Илия Бърнев формира ученически духов, а след това и ученически оркестър със смесени инструменти при гимназия „Йосиф I“.
Според Росен Лицов, традицията на ученическия духов оркестър, създаден от Илия Бърнев в гимназията на Разград, е продължена към 1947 г. с участието на диригента Васил Джамбазов – Джамбито (ученик на Илия Бърнев), от Милко Ведев (бъдещ оперен певец), Месак, Годжикян – кларнетист, народен артист с Димитровска награда, Димитър Вълканов – валдхорнист, с Димитровска награда, Петър Бакърджиев – водач на контрабасите в Софийската филхармония, Илия Попов – Софийската филхармония, Митко Чуков – Софийската филхармония и футболен радиокоментатор, Добрин Попов – цугтромбонист в Симфоничния оркестър на ГДР, Кънчо Даскалов, Андрейко Димов – създател на оркестър „София“ и биг бенд на Радио „София“, Петър Арнаудов – художник и шахматист, Стефан Любенов, Георги Цонев, проф.Христо Ганев, Росен Лицов и редица други (Росен Лицов, Васил Джамбазов и неговата ученическа духова музика, 10 март, 2017, Екип 7).
Специално искам да спомена Добрин Петров Иванов – Бинчо (1931-1920), който е напълно забравен в родния си град. Участник в ученическия оркестър на гимназията, Роден е в Разград. Започва да свири на бастромбон в „F“ строй с четири машинки, единствен в България по онова време – доста обемен и тежък за едно дете инструмент. Свири и на туба, но след като в оркестъра купуват цугтромбон, започва да свири на него. Първият му учител по тромбон е Илия Бърнев – ръководител на ученическия оркестър. Добрин Иванов завършва средно образование в Земеделския техникум в Разград по желание на баща си. Отива в София през 1949 и става студент в Държавната консерватория в класа на Григор (Гичо) Стоянов, а след 1953 учи и при младия тогава преподавател Георги Тодоров. От 1950 до 1967 свири на бастромбон в създадения две години по-рано Симфоничен оркестър на БНР. През 1967 заминава за Кайро като първи тромбонист на оркестъра там. През 1971 става един от основателите на Военното музикално училище и преподавател по тромбон и туба, а и на всички други медни духови инструменти.
Тромбонист, педагог, диригент, създател на 16 младежки духови оркестри (последният в Копривщица) в страната и на много български музиканти, общото между които е любовта към медните духови инструменти и към музиката – любов, възпитана от техния учител. На едно състезание един от духовите оркестри на Добрин Иванов получава Втора награда. Първата награда получава оркестърът на негов възпитаник. Иванов иска обяснение от журито защо е класиран втори. Председателят на журито обяснил любезно, че това е признание и за него, когато ученикът надмине по постижения своя учител, а Добрин Иванов сърдито заключил: „Шъ ме надмине га умръ!“.
На фото, правено през 1958 година на туристическия събор на Юндола, сред разградската група е и тогавашният гимназиален духов оркестър. Сред музикантите са: Донко Атанасов (Доката), Стефан Робев, Веско Борисов /Тапата/, Йордан Петков (Сиксана), Юлий Гамжалиев, Георги Аспарухов, Веселин Бобчев… Всички те са водени от ентусиаста и бивш царски офицер Васил Джамбазов.
Ученическият духов оркестър при Механотехникума в Разград се сформира напълно през 1964 г. също от Васил Джамбазов. И в него има подбор на ученици, започнали първите си стъпки в музиката, повечето от които нотисти, но и такива, които тепърва се обучават. Оркестърът отначало е от 10-12 ученици с инструменти бас флигорни, флигорни, тромпети, два кларинета, голям барабан /тъпан/ и чинели. Репетициите са били най-малко два пъти седмично. От по-известните ученици музиканти през годините мога да спомена Петър Райков Петров – бас-флигорна (по-късно доцент по педагогика в Русенския университет „Ангел Кънчев“), Румен Борисов Йорданов (Джимито) – страхотен тромпетист (по-късно дългогодишен музикант в Симфоничния оркестър), Димитър Балански от Исперих (по-късно веломаратонец и учител в родния си град ). Оркестърът посещава връх Чумерна, а някои репетиции са правени по пътя от Разград за с. Ушинци със строева стъпка и дирижиран от Васил Джамбазов. В началото на 70-те години музикантите в духовия оркестър на Механото бяха 32 – внушителна бройка, за която днес даже Разградската филхармония може само да си мечтае.
Доколкото си спомням, ученически духов оркестър имаше и в тогавашния Селскостопнаски техникум.
Продан Симеонов Кръстев описва как е ставал приемът през 1972 г. на музиканти в Ученическия оркестър на разградската гимназия: „…. ръководителят на духовата музика на гимназията – Васил Джамбазов, ни събра – няколко момчета от новия випуск, и ни заведе в салона за репетиции, където ни направи „прослушване“ за музикалност. Беше като някакъв майтап – Джемби, както бе прякорът на ръководителя на духовата музика, ни извикваше един по един и по една и съща процедура ни тестваше: с барабанна палка изчукваше няколко различни такта върху един чин и тестваният трябваше да ги повтори след него. След това Джемби изтананикваше няколко музикални фрази, които трябваше да се повторят след него. Всички „минахме“ този тест и веднага бяхме обявени за музикални. Голям смях… На първата репетиция на мен ми направи демонстрация, като изсвири нещо с флигорна и после ми даде да опитам сам. След като успях да извлека съвсем приличен звук от флигорната, Джемби обяви, че имам чудесен амбажур /постановка на устните при свирене с духов инструмент/ и ми връчи една старичка флигорна с вехт калъф, да си я нося вкъщи. Така станах музикант в духовата музика на Разградската гимназия…“. По това време музиканти в оркестъра са били Теодор Мурджев (Тео), Илиян Бърдаров, Росен Керемидчиев (Боцмана), Красимир Валев, Камен Влахов и др. (Продан, Кръстев, Как не можах да стана тромпетист, или духовата музика на Разградската гимназия, 7 август 2017, Екип 7).
Памет пази и Стамен Матеев за по-ранен период на ученическата музика /от началото и средата на 60-те г. на ХХ в./ в материала си „Моите спомени за гимназиалната духова музика“, 17 август, 2017, „Екип 7“, където дава любопитни факти, като например този, че се е случвало ученическата духова музика да свири дори на погребения. Всъщност в Разград имаше такава практика чак до началото на 70-те години – покойниците се изпращаха до старите гробища с процесия, начело с духова музика, изпълняваща траурен марш…
Журналистът Митко Ханчев, който е свирел на тромпет и флигорна в духовата музика на гимназията през 70-те години на миналия век, пък си спомня, че често са свирили на градски тържества срещу скромно заплащане, а със събраните суми Джамбазов ги е водил на екскурзии. Едно такова „участие“ било по заявка на ДКМС /нещо като младежка секция на комунистическата партия, наричана още Комсомол/. Комсомолците обаче високомерно отказали да платят 50 лева, при което Джамбазов вдигнал страшен скандал /нещо немислимо за това време/, казвайки им, че се подиграват с труда на децата, че нямат право на привилегии и са длъжни да си плащат като всички останали хора. В крайна сметка на „младите другари“ им се наложило да платят с неудоволствие, а Джамбазов, който дал пример за достойно гражданско поведение на учениците си, все пак бил смъмран от директора на гимназията Иван Иванов. Както се казва сега, такива бяха времената…
Така или иначе, с името на Васил Джамбазов е свързана по-голямата част от историята на ученическите духови оркестри в Разград през втората половина на миналия век.
Васил Джамбазов /1912-1991/ е завършил гимназията в Разград и Военното училище в София. Офицер до 1944 година, достига до чин капитан, но превратът на 9-ти септември прекъсва кариерата му. Като музикант е възпитаник на Илия Бърнев. Ръководител не само ученическите духови оркестри, но и музикант в Симфоничния оркестър. Живееше в стара къща в квартал „Вароша“, която през 80-те години бе реставрирана и сега е къща музей „Димитър Ненов“. Строг към дисциплината на учениците музиканти, но с голям такт и способности на добронамерен учител по музика.
Ето какво пише за него /в. „Екип 7“, 2017/ Стамен Матеев: „Той е от плеядата възпитаници на Илия Бърнев, оставили трайно отражение върху културния живот в Разград, а и в страната, че и в чужбина. Много добре подготвен, владеещ всички духови инструменти, работеше упорито с нас по време на репетициите, поддържаше се един широк и разнообразен репертоар – от маршове, хора, класически пиеси до т.нар. тогава забавни песни и мелодии, включително и експериментирахме с джазови пиеси. Беше много прецизен и не търпеше фалшиво свирене. Наскоро, слушайки едно, по мое мнение, нескопосно изпълнение на духовия състав от професионални музиканти в Разград, си позволих да коментирам, че ако беше жив Джамбазов, сигурно щеше да счупи инструмент в провинилия се в музикално отношение, инструменталист“.
От бивши ученици на Васил Джамбазов разбрах, че сред тях има идея той да бъде предложен за удостояване, макар и посмъртно, със званието „Почетен гражданин на Разград“. Би било добре да се случи това, ще бъде и напълно заслужено да се отдаде дължимата почит на човека, който формира музикална култура у стотици млади разградчани навремето.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
