В разградските просветни и културни среди Николай Икономов е известен основно като автор на „Разградска прослава“ – популярната хумористична история на града, издадена преди повече от 90 години. Той е автор обаче и на много още ценни литературни творби, събирач и съставител на сборници с народни умотворения, изследовател на българския, балканския и славянския фолклор, автор на много популярни през първата половина на миналия век книги за деца, както и на сборници със статии, афоризми, шаржове… Оставил е сериозно архивно наследство, което си заслужава да бъде проучено и чака своите изследователи. Името на този забележителен български интелектуалец е незаслужено забравено и затова смятам за редно да припомним някои по-важни моменти от живота и творчеството му.
Николай Илиев Икономов е роден на 12 юли 1886 г. в Лом, където по това време баща му е околийски управител. Николай Икономов получава в Разград основното си образование, след което учи в Първа мъжка гимназия в София. През 1908 година се записва студент по право в Софийския университет. През 1912 г. взема участие в Балканската война като доброволец. Ротен командир в Македоно-одринското опълчение (1912-1913). През май 1913 година се уволнява поради болест от Опълчението.
След завръщането си от фронта започва работа като адвокат. През 1937 г. със собствени средства отива във Виена и организира защитата на група български емигранти, членове на Комунистическата партия. Работи като адвокат в София.
Баща му е Илия Н. Икономов (1863-1917), един от синовете на Никола Икономов и Станка Николица Спасо-Еленина.
За първи път пише под псевдонима Енигма в „Българан“, „Кръгосвет“, „Смях“ и други.
Ето и книгите, които ни е оставил от Николай Илиев Икономов:
– Мошеничества и шантаж: Как се мами и използува правосъдието: Факти и док. 1929;
– Приключенията на бабиното петле : Приказка в стихове, 1941;
– Тримата пакостници: Стихотворения. 1942;
– Николай Ил. Икономов, Някога и не сега: стихотворения, Придворна печатница, С., 1918. Второ издание С., 1942.
– Николай Ил. Икономов, Посвещения: стихове, Придворна печатница, С., 1918. В две издания, второто неидентифицирано.
– Николай Ил Икономов, Разградска прослава. Хумористична история на града. Карикатури и илюстрации Тузсузов. С., Издание на „Разградската Дружба“, 1930.
– Николай Ил. Икономов, Разкази и скици, С., 1942.
– Николай Ил. Икононов, Tемида: художествено-литературен и хумористичен сборник. С., 1943.
– Балканска народна мъдрост: успоредици на български, сръбски, турски, румънски, гръцки и албански пословици и поговорки. Съставил Николай Ил. Икономов, С. Издание на БАН, 1968 г.
Работи повече от 25 години върху изготвяне на цялостна класификация на българското народно творчество. Трудът му „Балканска народна мъдрост“ – успоредици на български, сръбски, турски, румънски, гръцки и албански пословици е издаден през 1968 г. от Издателството на БАН. Впоследствие е издаден на гръцки език.
Личният му архив се съхранява във фонд 1598К в Централен държавен архив. Той се състои от 1494 архивни единици от периода 1865-1975 г. Съдържа следните архивни единици /списъкът им е доста дълъг, но е добре да бъде оповестен силно се надявам да намерят своите изследователи/:
Автобиографии (1953, 1971). Кръщелни свидетелства на Николай Икономов; открити листове и удостоверения от Школата за запасни поручици и от Македоно-одринското опълчение (1910–1913); лични и членски карти от обществени и културни организации (1946–1954); акции, нотариални актове, имуществени и пенсионни документи (1913–1971). Дневник на Николай Икономов (1934); родословно дърво, спомени, биографични сведения за Никола Икономов-Жеравнеца – дядо и за Станка Николица Спасо-Еленина – баба, за участието си в Балканските войни, за Гоце Делчев, Яне Сандански, Димчо Дебелянов, Петър Райчев и др. Тетрадки на Николай Икономов с български пословици и поговорки, и техните съответствия в балканските, славянските, източните, африканските и други народи; варианти на „Балканска народна мъдрост“ и „Славянска народна мъдрост“ (1963–1973); „Сборник-ключ на български пословици, поговорки, пословични изрази и др.“; Народни песни, басни, приказки, благословии, клетви и др. народни умотворения, подбрани и тематично подредени от Николай Икономов за сборниците: „Трудът в българското народно творчество“, „Българско народно творчество за здраве, сила и хигиена“, „Българско народно творчество за религия и нравственост“, „Българско народно творчество за деца и юноши“, „Хуморът, иронията и сатирата в българското народно творчество“, „Растителният свят в българското народно творчество“, „Сравнения в българското народно творчество“ и др.; хумористичен сборник „Темида“ и приятелски шаржове с пояснителни бележки от Николай Икономов и с приложени снимки на съдии, адвокати, съдебни заседатели (1943, 1969); сборник „Внукът на бай Ганьо в Европа“ (1969); стихосбирки: „Тримата пакостници“ (1941), „Някога и сега“ (1942), „Приключенията на бабиното петле“; стихотворения и епиграми, посветени на близки и приятели (1917–1969); договори, пълномощни, молби, докладни записки и др. до институти при БАН и издателства в България и в чужбина за публикуване на книгите и сборниците му (1958–1971); рецензии и отзиви от проф. Веселин Бешевлиев, Слави Боянов, проф. Цветана Романска, Кирил Топалов и др. (1942–1969). Протоколи от заседания на Софийския областен съд; искови молби, декларации, пълномощни, договори, кадрови справки и други от адвокатската практика на Николай Икономов (1952–1967); преписки с негови довереници по имуществени и др. правни въпроси. Писма от и до Николай Икономов: проф. Михаил Арнаудов, проф. Александър Бурмов, Иван Бурин, проф. Христо Вакарелски, акад. Владимир Георгиев, проф. Боян Дановски, Валери Петров, Стилиян Чилингиров, научни институти при БАН, Югославската академия на науките, български и чужди издателства за обсъждане научния принос на сборниците му, за сътрудничество и публикации (1959–1969). Снимки на Николай Икономов със семейството му (1908–1944); с колеги и приятели (1960–1970). Биографични документи и статии за Илия Икономов – баща; Стихотворения и епиграми (1929–1972). Биографични материали за Димитър Ночев и негови спомени за Христо Ботев (1876, 1893); заповеди за назначаването на Никола Танев за член на Окръжния съд в Трън (1879); Автобиографични бележки на Кръстьо Мирски (1906) и др.; Свидетелски показания, декларации, удостоверения, молби, заявления, жалби и др. за отпускането на военно-инвалидна пенсия на Николай Икономов като бивш ротен при Македено-Одринското опълчение през Балканската война; Удостоверение, издадено от щаба на 2-ра бригада на Македоно-Одринското опълчение на Николай Икономов за уволняването му от служба.
Добре би било да напомним още, че той работи в творческо съдружие за илюстрации на книгите си с най-известните навремето български художници Никола Пенев Тузсузов (1900-1997) и Александър Божинов (1878-1968).
Никола Пенев Тузсузов е много известен в миналото български художник – сценограф, илюстратор, шрифтописец. Роден е в Провадия. Автор на множество графики, илюстрации, сценографски решения, карикатури. Съпругата му Невена Тузсузова също е известна илюстраторка. През 1931 г. Никола Тузсузов завършва Художествената академия в София със специалност „Декоративно изкуство“ в класа на проф. Стефан Баджов. Две години по-късно става член на дружество „Родно изкуство“, а след преминаването в Съюза на българските художници – негов председател (1942–1943). Става преподавател и доцент по шрифт в Художествената академия през 1949. Умира в София. Тъкмо Тузсузов е авторът на популярните шаржове на видни разградчани, на сгради и сцени от градския живот, представени в „Разградска прослава“.
Александър Божинов е български художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията.
Друг илюстратор на някои книги на Николай Ил. Икономов е Александър Христов Добринов (1898-1958). Той е български художник-карикатурист, известен с работата си в областта на портретния шарж.
Николай Икономов умира на 1 декември 1974 г. в София.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
